"Новият Борисов". Не е нужно да вярвате, съдете по делата

Всеки ден валят новини за прекратени сделки на държавата "лично" от премиера Бойко Борисов. Както и предполагах, дойде разлома в задкулисието и премиерът трябваше да избира с или против Кой?

За да разберем нетната стойност на чутото или видяното от него трябва да отделим пиар "плявата". Признавам, че не е лесна работа, защото понякога няма друго. Борисов е преди всичко пиар политик - при него формата често доминира над съдържанието.

Има разновидности в интерпретацията на това което виждаме - дали все пак е договорено излизането на Пеевски от светлините на прожекторите в полза на адвокатите?

Дори и да се съгласим, че има елементи на кризисен пиар, няма как да подминем обстоятелството е, че тези му действия засягат материални интереси за стотици милиони левове, което си е риск. И тук е разковничето на съмнението дали има договореност или случващото се е неконтролиран процес.

Вътре в самия ГЕРБ процесите не са еднозначни - има различни центрове на влияние. Досега партийната дисциплина сработваше -обществеността не знае нищо. Така беше и в ДПС, докато нещата не излязоха извън контрол. 

Интересното е, как премиерът ще се разграничи от Кой?, след като всички тези "далавери" са били носещата конструкция на модела с "балансирането" с ДПС. Спирането на поръчки на Пеевски, на Сталийски, на Златев или другите приближени е важен признак за промяна, но остава все още само признак, а не самата промяна.

Няма как да се спират по телефона или на заседание търгове и поръчки, а да оставяш без санкция хората, които стоят зад организацията и присъждането на тези търгове и поръчки. Без санкция, пострадалите от спирането на търговете ще отговорят, а ако не реагират значи има уговорка и цялата притча за истинската промяна пропада.

Да вземем примерно казуса КТБ - та нали хора от ГЕРБ бяха интегрална част от политическия заслон на атаката срещу банката и особено на кражбата на активите с участието на Кой? Да сте ги чули поне един път "финансистите" на партията да вдигнат глас в защита на приоритетните права на държавата върху масата на несъстоятелността и купените с кредити от КТБ активи за милиарди.

Нали същите тези тръжни комисии, назначени или толерирани от министри, са присъждали в полза на Пеевски, Сталийски и сие олигарси. Повечето от тях са били в тандем с приближени до самия Борисов на принципа "за всекиго по нещо" за да излезе сметката. Запознайте с оценките на търга за Хемус - интересно четиво. При 25% тежест на техническата оценка, комисията успя да неутрализира предимство от над 50 милиона лева по-ниска оферта при крайна стойност под 300 милиона!?. 

Или Химко - Враца, където по класическата схема бе обезкуражена всяка конкуренция за да може конкретния "печеливш" да си напазарува този актив евтино и да добави тежест като индустриалец. А там някъде, зад кадър, остана потулено оплакването на един инвеститор за рекет "от името и по поръчението".

Или търга на БТК, в който пък Кой? осигури заслон чрез "приятелски" конкурент на хората на ВТБ, за да се опитат да вземат компанията с 500 милиона евро по-малко. А Борисов предпочете да пасува въпреки, че бе уведомен от западни инвеститори за пречките пред тях. 

Или схемата с адвокат и приятел във футболния клуб "Левски", където се наляха непознати за мащабите на българския футбол пари от БТК, което не е оправдано с нормална бизнес или пазарна логика. 

Истинският лакмусов тест за нашата вяра че е настъпила промяна е отношение към прокуратурата, към Висшия съдебен съвет, към съдебната реформа, към деолигархизацията на управлението и икономиката.

Ние не знаем какво ще ни струва прекратяването на търговете. Ако не е направено по правилата, нетният баланс по промяната може да се окаже отрицателен, особено ако боравим с палиативи. 

Ако си спомняте имаше един търг за концесия за битовите отпадъци на Софийската община, който беше прекратен и след това съдът присъди над 50 милиона лева обезщетение. В началото бе "радостта" от въздадената справедливост, а в края бе голямото плащане. Там медии нямаше.

Но да не бързаме, едно по едно.