Какво се случва с дълговете ви, когато умрете?

Когато почине близък човек, често възникват въпроси относно финансовите му задължения, особено ако той е имал активни кредити. В България този процес е регулиран от законодателството и включва конкретни стъпки, които наследниците трябва да предприемат.  

В същото време той е изключително деликатен, заради емоционалното състояние на близките след загубата. Именно по тази причина те често взимат емоционални решения, които не винаги са адекватни в дългосрочен план. Какво всъщност се случва със задълженията на един човек, когато той вече не е между живите?

Задължения на наследниците

В България, съгласно Закона за наследството, когато някой почине, неговото имущество, включително активите и задълженията, преминава към наследниците по закон или по завещание. Това означава, че наследниците поемат не само имуществото (като имоти, банкови сметки и други активи), но и дълговете на починалия, включително непогасените кредити.

Наследниците имат право да решат дали да приемат или да се откажат от наследството. Ако наследството включва значителни дългове, надвишаващи активите на починалия, отказът може да бъде разумно решение, за да се избегне отговорността за изплащането им. Отказът от наследство се прави с изрично заявление пред съда или нотариус и трябва да бъде подаден в рамките на определен срок (обикновено 6 месеца от датата на смъртта).

В случай обаче, че наследникът вече е изтеглил пари от сметката на наследодателя, отказът от наследство не може да се счете за действителен. Има и друго важно уточнение - отказът важи за цялото наследство, което принадлежи на съответното лице, тоест, то няма право да се откаже само от една част от него (например от дълговете), а да запази друга.

Наследниците могат да приемат наследството и "по опис", което ограничава тяхната отговорност до стойността на наследеното имущество. Например, ако наследникът получи имущество на стойност 18 000 лв., а дългът е 35 000 лв., банката може да претендира само за сумата до 18 000 лв. Това предпазва личното имущество на наследника от вземания на кредиторите.

Застраховка „Живот“

В някои случаи длъжникът е сключил застраховка „Живот“ при тегленето на кредита, особено при ипотечни или потребителски заеми с голяма стойност. Ако такава застраховка съществува, застрахователят може да покрие изцяло или частично дълга при смърт на кредитополучателя, което облекчава наследниците.

Важно е наследниците да проверят договора за кредит и да се свържат с банката или застрахователя, за да установят дали има такава полица.

Необходими документи

За да се справят с финансовите задължения на починалия, наследниците трябва да представят определени документи пред банките, финансовите институции или Българската народна банка (БНБ). Ето основните документи, които обикновено се изискват

• Удостоверение за наследници: Издава се от общината по последния постоянен адрес на починалия. Този документ удостоверява кои са законните наследници и е задължителен при справки за банкови сметки или задължения.
• Акт за смърт: Препис-извлечение от акта за смърт се изисква от банките, за да потвърдят датата и факта на смъртта.
• Удостоверение за сключен граждански брак: Необходимо е, когато наследниците включват преживял съпруг, заедно с други роднини като родители, братя или сестри. Документът трябва да е в оригинал или нотариално заверено копие.
• Завещание (ако има такова): Ако починалият е оставил нотариално заверено завещание, се представя заверен препис. При саморъчно завещание е необходим протокол за обявяването му от нотариус.
• Удостоверение за отказ от наследство: Ако някой от наследниците се е отказал от наследството, това се удостоверява с документ от съда или нотариус.
• Заявление до БНБ за кредитна задлъжнялост: Наследниците могат да подадат заявление до Централния кредитен регистър на БНБ, за да получат информация за активните кредити на починалия. Заявлението се подава лично в деловодството на БНБ или по пощата с нотариална заверка на подписа. Ако заявлението се подава от упълномощено лице, е необходимо нотариално заверено пълномощно.
• Допълнителни документи за малолетни или непълнолетни наследници: Ако сред наследниците има малолетни или непълнолетни лица, се изискват удостоверение за раждане и удостоверение за настойник или попечител.

Погасяване на заем на починало лице

Погасяването на заем на починал длъжник зависи от няколко фактора, включително наличието на застраховка, вида на кредита и решението на наследниците да приемат или откажат наследството.

Първото, което те трябва да направят обаче, е да проверят дали в договора за кредит е включена застраховка „Живот“. Ако има такава, те трябва да се свържат със застрахователя или банката, за да задействат процедурата по изплащане. Това може да доведе до пълно или частично опрощаване на дълга.

За да разберат какви кредити е имал починалият, наследниците могат да поискат безплатна справка от БНБ. Тя ще покаже активните кредити, видовете им (напр. потребителски, ипотечни, овърдрафт), просрочията и остатъчния срок до падежа. Справката се предоставя в 14-дневен срок.

След като получат информация за задълженията, наследниците трябва да се свържат с банката или финансовата институция, отпуснала кредита. Банката ще поиска горепосочените документи и ще предостави информация за остатъчната сума по кредита и условията за погасяване.

Ако наследниците приемат наследството, те са длъжни да погасят дълга в рамките на наследеното имущество (освен ако не е по опис). Банката може да продаде наследени активи (напр. имоти или средства от банкови сметки), за да покрие задължението. Ако сумата от активите е недостатъчна, банката няма право да претендира за повече, освен ако наследникът не е приел наследството изцяло.

Ако наследниците разполагат с достатъчно средства, те могат да изберат предсрочно погасяване на кредита, което може да намали лихвите. Възможно е обаче банката да начисли такса за предоговаряне на условията по заема.

Особености при различните видове кредити

• Ипотечни кредити: Този тип заеми в повечето случаи са обезпечени с имот, който може да бъде продаден от банката, за да се покрие дългът, ако наследниците не го погасят.
• Потребителски кредити: Ако няма застраховка, наследниците погасяват дълга от наследеното имущество или лично, ако са приели наследството изцяло.
• Бързи кредити: Небанковите финансови институции също имат право да потърсят наследниците за погасяване на дълга, като процесът е сходен с този при банките.

Практически съвети

Експертите съветват, преди да приемете наследството, да проверите всички активи и задължения на починалия. Справката в БНБ и разговорите с банките и останалите кредитори ще ви помогнат да вземете информирано решение.

Добра идея е да се консултирате и с адвокат или нотариус. Ако наследството е сложно или включва големи дългове, правната помощ ще ви е необходима, за да разберете правата и задълженията си.

Срокът за подаване на декларация за наследство пред общината е 6 месеца, а данъкът върху наследството (ако е приложим) се плаща в рамките на 2 месеца след съобщението от общината.

Справянето с кредитите на починало лице е сложен процес, който изисква внимателно планиране и събиране на необходимите документи. Наследниците трябва да преценят дали да приемат наследството, като вземат предвид както активите, така и задълженията. Проверка за застраховка „Живот“, справка в БНБ и комуникация с банките са ключови стъпки за управлението на тези задължения. С навременни действия и информирано решение наследниците могат да минимизират финансовите рискове и да изпълнят законовите си задължения.