Оставете Бразилия на мира!

Вчерашният полуфинал на Световното първенство по футбол ще остане в историята. Победата на Германия над Бразилия със 7:1 остави света изтръпнал от изумление. Такъв шамар страната-домакин не бе изяждала досега. Дори трудно забравимият финал от 1950 г., когато Селесао падна от Уругвай с 2:1 на Маракана и смени белия цвят на фланелките си с жълт в опит да изтрие завинаги срама от лицето си, не може да се сравнява с унижението, на което станахме свидетели вчера.

А днес... Днес, в студената сутрин след кървавата баня, интернет изригна в омраза и отмъстителна злост срещу падналия тим. Не помня някога онлайн обществото – както от професионални коментатори, така и от редови зрители – с такава скорост да е фабрикувало истинска лавина от жлъч под формата на мемета, видеоклипове, хаштаг злорадство и критични статии.

Заслужават ли бразилците критиката? Вероятно да. Не може да има съмнение, че вчера Селесао излезе неподготвен срещу една вдъхновена и отлично организирана германска машина. Липсата на лидерите Неймар и Тиаго Силва видимо бе разкъсала спойките на отбора както в защита, така и в нападение и първият по-сериозен натиск от страна на Маншафта разчупи необратимо привидната сигурност, с която южноамериканците излязоха на тревата. Поредицата от победи, които според мнозина незаслужено изведоха един твърде слаб бразилски тим до полуфинала – къде с умение, къде с късмет, къде може би и с подкрепа от съдията – явно бе приспала бдителността на треньора Луиш Фелипе Сколари и му бе попречила да предвиди опасностите, които един сериозен, опитен и целеустремен европейски екип може да създаде в този тъй важен мач.

Бразилия обаче бе достатъчно наказана вече. Не само националният й отбор трябваше да издържи почти час на терена пред собствената си отчаяна и изумена публика след блицкрига, който Германия организира срещу вратата на Жулио Сезар през първия половин час; не само ще му се наложи да търпи унижението на позорния мач за третото място с губещия от втория полуфинал, когато всички спрягаха Бразилия за категоричен фаворит; но и последствията, които футболната кланица ще има за самочувствието и психиката на страната, ще бъдат трайни.

Бразилия вече бурно протестира срещу високата стойност на Световното в момент, когато народът й се бори с плеяда от социални и икономически проблеми. Единственото, което можеше да подслади този горчив хап, бе едно достойно представяне на националния тим в първенството. Вместо това Бразилия бе жестоко унизена на собствен терен – не просто териториално, а и на терена на играта, която тази нация от век заслужено смята за своя запазена марка.

„Като всички бразилци, и аз съм много, много тъжна заради тази загуба”, писа президентът на страната Дилма Русеф в Туитър вчера. С напредването на националния тим в първенството нейната популярност сред народа започна постепенно да се покачва след срива, който претърпя заради неоправдано високата според мнозина цена на Световното. Наближават обаче избори и ужасната загуба вчера може да се окаже сред редките случаи, когато спортът оказва пряко влияние върху политиката. Ще простят ли бразилците на Дилма това кошмарно преживяване? Едно съчувствено съобщение в Туитър на родената в злополучния Бело Оризонте Русеф може да не се окаже достатъчно. „Една такава катастрофа или хаос, която излага Бразилия пред целия свят, очевидно може да има негативни последствия за правителството по време на изборите”, заяви политологът Франсиско Фонсека. В страна, където футболът е на второ място само след насъщния хляб, това пророчество може да се окаже зловещо вярно.

Бразилия бе наказана достатъчно. И въпреки радостта си от блестящата победа на Германия, не мога да не почувствам неприятен вкус в устата от масовото злорадство срещу губещия. Защо да ритаме падналия? Не е ли това един недостоен спорт, който обаче днес увлече дори онези, които по принцип не се интересуват много от красивата игра, наречена футбол? Със сигурност дори самата Германия не би пожелала подобен злорад триумф.