Плюс минус

+

Банковият сектор

За разлика от много други страни по време на икономическата и финансова криза, банковият сектор в България показа стабилност и устойчивост и нито една банка не фалира или не поиска спасителна помощ от държавата. Според данни на БНБ в България има 31 банки, включително 7-те клона на чуждестранни банки, които действат у нас, от които 4 имат гръцки собственик. Въпреки проблемите в Гърция, видими сътресения у нас не се наблюдаваха. Нещо повече капиталовата адекватност на българските банки е една от най-високите в Европейския съюз – средно 17%, докато някои големи европейски банки се провалиха на проведените стрес тестове и показаха капиталова адекватност от крайно неустойчивите 5 - 6%. Кризата принуди както гражданите, така и бизнеса да спестяват повече вместо да инвестират или потребяват – според данни на БНБ ръстът на депозитите на домакинствата последните 4 години е двуцифрен (между 11% и 14% на годишна основа). Само за месец спестяванията се увеличават с 412 милиона лева и към месец юли достигат 32.8 млрд. лева. Съвсем логично жилищните и потребителските кредити за граждани все още не могат да се възстановят спрямо размерите си преди кризата и на годишна база отбелязват ръст около нулата (0.1%), а потребителските се свиват с -2.3%. Според данните на Централната банка през септември ръст се наблюдава единствено при корпоративните кредити – отпуснатите кредити на бизнеса се увеличават с впечатляващите 6.9% на годишна основа. Според анализ публикуван на сайта на министерството на финансите предоставянето на финансови услуги (без застраховане и допълнително пенсионно осигуряване) има най-високия марж на печалба – 162%.

Информационни и комуникационни технологии и аутсорсинг

България има потенциал да се превърне и в рай за развитие на високотехнологични компании, най-вече в ИT сектора (по подобие на Ирландия преди 20 години). Като предпоставките за това са добрите специалисти, модерните бизнес площи, високата производителност на труда в този сектор (значително над средната), ръст на износа от тези отрасли, дори по време на криза (8% в момента при 4% за последните 10 г.), ниските данъци и разходи за труд. Като най-подходящи отрасли за осигуряване на устойчив растеж могат да бъдат информационните технологии, екотехнологиите и технологиите, свързани със здравето. А продуктите или услугите от тези отрасли могат да бъдат приложени в редица сектори на икономиката ни - ИT услуги, машиностроене, автомобилостроене, производство на електрически машини, електроника, енергетика, фармацевтика, производство на медицинска техника, здравеопазване, туризъм, земеделие и други. В подкрепа на това, през 2011 г. България бе класирана на лидерска позиция в класация на най-предпочитаните дестинации за офшоринг услуги (изнасяне на бизнес дейности към други държави) в Европа. Потенциал за растеж на сектора е, че едва 3% от общия износ на страната е делът на високотехнологичния експорт, докато средно за ЕС той е 16%.

Софтуерни продукти

Продажбите на софтуерни продукти и услуги в България нарастват с 6% за 2011 г., а през 2010 г. техния ръст е бил 12%. Повечето участници на пазара очакват възходящата тенденция да се запази и през тази година. Ръстът на приходите в сектора се отразява положително и на броя заети работни места. През 2011 г. бройката заети в технологичните компании е нараснала с 10% спрямо 2009 г. Очакванията са за ново увеличение с 10% през 2012 г. Въпреки високите заплати в бранша (средна заплата от 2500 - 3000 лв. според данни на https://www.jobtiger.bg/) квалифицирани кадри трудно се намират и търсене постоянно има.

Според експерти кризата в бранша е продължила само една година – 2009 г. Устойчивият ръст на софтуерния пазар в страната е генериран предимно от износа, чийто дял през последната година е 56% от всички продажби, показват данните от годишното изследване "Барометър на българската ИТ индустрия". През 2009 г. този процент е бил 53, а през 2010 г. - 52. Основните дестинации за експорт традиционно са Европейският съюз (над 60% от целия износ) и САЩ (над 30% от него).

Грубите сметки показват, че годишните продажби на софтуер възлизат на 750 млн. лева за миналата година. Също на толкова се изчислява хардуерният бизнес, а два пъти по-високи са продажбите в телекомуникационния сектор.

Туризъм

Безспорно това е един от секторите с най-голям потенциал. Като експортно ориентиран отрасъл, освен че отбеляза ръст в кризисните години, той крие в себе си още възможности за развитие. Прогнозите за 2012 г. показват ръст на туристите от 10% в сравнение с миналата година. До момента най-голямо е нарастването на туристите от Русия (35%), Украйна (51%), Турция (75%) и Беларус (106%), а най-много туристи в България идват от Русия, Румъния, Гърция и Германия. Предварителните финансови анализи показват, че през 2012 г. приходите от туризъм ще надхвърлят 3 млрд. евро. За миналата година приходите от туризъм в платежния баланс на България бяха малко над 2.6 млрд. евро.

Според данни на Министерство на икономиката,енергетиката и туризма се наблюдава ръст от 4.6% в броя на чуждестранните туристи, посетили България през месеците юни, юли и август 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. Увеличение от 4.4% при посещенията с цел почивка и ваканция и 13.7% при посещенията с цел бизнес. Приходите от международен туризъм за месеците юни и юли на 2012 г. възлизат на 985.4 млн. евро, което е с 6.22 % повече в сравнение със същия период на 2011 г.

Тайната за растежа на сектора се крие и в това, че туризмът трябва най-после да излезе от формулата sun–sea–sand (слънце-море-пясък) плюс зимни курорти и да развие алтернативните си форми. Например, услуги и атракции според традициите и културата в даден регион (културно-исторически туризъм) или такива за по-богати гости, за семейства, за „авантюристи”, поклонически туризъм, забавления за малки деца и екотуризъм и т.н. Предпоставка за това са и европейските фондове, след като стана ясно, че от 2014 г. ЕК приоритетно ще ги насочва за културен туризъм. Вливането на свеж ресурс обаче няма да е достатъчно ако бизнесът не се ориентира от количество (брой хотели, легла и т.н.) към качество на предлаганата услуга – по-добро обслужване, повече удобства, разнообразни услуги и т.н.

Фармация

Според анализ на УниКредит Булбанк, през тази година най-висок ръст ще отбележат хартиената, химичната и фармацевтичната индустрия. Химическата и фармацевтичната промишленост са с традиционно силни позиции в износа на страната и отбелязха стабилен ръст през 2010 и 2011г. Според анализ на ООН износът на фармацевтичната промишленост на България се е утроил през последните години, създавайки около 25 000 работни места.

Българският фармацевтичен пазар е сред най-малките в Европа, съизмерим единствено с този в Румъния и притежава потенциал за растеж. В България се произвеждат основно генерични лекарствени продукти, поради факта, че предприятията не могат все още или много трудно си позволяват разработката на иновативни продукти. Пазарът на практика се формира от 2/3 произведени в страната лекарства и 1/3 внесени такива. Според международната анализаторска компания за фармацевтичния пазар IMS Health продажбите на лекарства на българския пазар през 2011 г. възлизат на 2.3 млрд. лева, което е 12% ръст спрямо 2010 г. Спрямо 2009 г. ръстът е 9%.

Специалистите отчитат и стабилната финансова и търговска среда у нас, в която здравното министерство и здравната каса плащат лекарствата в срок. За сравнение в Румъния аптеките получават парите си за лекарства след 16 месеца, а в Гърция вследствие на кризата разплащането отнема повече от 4 години.

-

Един от секторите, който претърпя дълбок спад в следствие на кризата е строителството. Според българската строителна камара към средата на 2012 г. спадът на строителството е 53% спрямо 2008 г. При липса на инвестиции в сектора, погледите на фирмите са отправени към европейските фондове, които биха могли да окажат положително въздействие на бранша.

Значителен спад се наблюдава и в сектор „Дейности по охрана и разследване" като според анализ на БСК в периода 2008-2011 г спадът на работните места е значителен. Статистика показва, че броят на фирмите намалява през годините, като от 2008 до 2011 г. те са намалели от 4888 до 4514.

Бизнесът с недвижими имоти също претърпя силен спад вследствие на кризата. Всъщност това беше секторът на икономиката, който първи се сви от всички други сектори, като спадът беше в двуцифрени размери. Според данни от Агенция по вписванията, продажбите на жилища са намалели с 45% през 2010 г. спрямо пика им през 2007 г. Броят на сделките продължава да търпи спад като през първата половина на 2012 г. е намалял с 12.25% в сравнение със същия период на 2011.

Според данни на БНБ лизинговият пазар в България продължава да се свива тринайсето поред тримесечие. Само за 2009 г. продажбите на коли на лизинг в България се свиха със 70%. Свиването на общия лизингов портфейл започна от началото на 2009 г. и продължава без прекъсване вече четвърта поредна година.

Драстичен спад беше наблюдаван и в притока на чуждестранни инвестиции в България. През 2010 г. спадът беше от близо 60% спрямо 2009 – рекордно високо годишно понижение спрямо далечната 1997 г. През 2011 спадът продължи макар и със забавени темпове. Според ревизираните данни на НСИ през първото полугодие на 2012 г. са привлечени три пъти повече инвестиции в сравнение със същия период на миналата година – 221.4 млн. евро спрямо 63,2 млн. евро.