Увереност и скромност не са противоположности

Често ни се напомня, че е важно да бъдем скромни. Има много причини за това. Арогантността може да отблъсне другите хора и да затрудни развитието на добри отношения с колегите. Освен това проблемите, които повечето от нас трябва да решават на работното място, са твърде трудни, за да приемем, че знаем най-добрия начин да подходим към тях. Скромността е отношение, което ви позволява да бъдете отворени към разбирането на вашите грешки и признаването на факта, че другите хора могат да имат страхотни идеи как да разрешат тези проблеми.

И все пак има моменти, когато хората, които се опитват да бъдат скромни, ще избягват да демонстрират увереност. Това е грешка, защото увереността може мирно да съжителства със смирението. Има няколко причини, поради които квалифицираните хора могат и трябва да проявяват увереност:

Скромната увереност често е изградена върху добри основи

Вероятно сте чували за Ефектът на Дънинг-Крюгер. Той се отнася до наблюдението, че има тенденция хората да бъдат прекалено уверени в своите преценки и възможности, като най-зле представящите се хора в дадена област често са най-уверени в своите способности. Този ефект отразява факта, че хората често не знаят какво изисква едно наистина експертното представяне и затова надценяват собствените си знания и умения.

Обратната страна на този ефект обаче е, че хората с високи нива на знания и умения в дадена област често имат по добра представа за своите способности. Експертите са наясно с това какво знаят и какво не знаят, което означава, че са адекватно скромни в признаването на границите, до които се простират техните знания и умения. Те обаче са спечелили правото да бъдат уверени в компетентността си, защото осъзнават своите ограничения.

Скромната увереност е фокусирана

Скромността включва признаването, че много от резултатите в живота са извън наш контрол. Можете да направите страхотна оферта за проект, но много фактори ще определят дали клиентът ще я приеме. Можете да кандидатствате за работа, но може да не сте идеалния човек за нея. Можете да създадете план за решаване на проблем, но може да възникнат неочаквани пречки. Повечето от онези фактори, които определят успеха ви в работата, всъщност са извън ваш контрол.

Следователно е арогантно да сте твърде сигурни в даден резултат. Вместо това увереността трябва да отразява адекватността на процесите, които сте въвели. Имате ли правилния екип с правилните умения за правилния проект? Чувствителни ли сте към данни, които могат да сигнализират, че даден проект не върви добре? Грижа ли ви е за факторите, които са под ваш контрол?

Страхотните лидери могат да бъдат уверени в процесите, които са въвели, но също така трябва да бъдат отворени към многото фактори, които могат да провалят дори най-добре обмислените планове.

Увереността е заразна

Също така има стойност в показването на малко повече увереност, отколкото може да изпитвате в групова ситуация. Успехът на дългосрочните проекти е резултат от постоянни усилия във времето. Хората остават мотивирани да вършат работата си, когато вярват, че напредват към дадена цел и че усилията им ще доведат до успех.

В резултат на това доверието в екипа може да подкрепи самоизпълняващото се пророчество. Вярата, че екипът може да успее, подкрепя груповата мотивация, а тя насърчава постоянните усилия, които в крайна сметка водят до успеха. По този начин скромните лидери, разпознаващи  факторите, които могат да доведат до провал на даден проект, все още могат да се възползват от това да останат уверени публично, защото това всъщност може да увеличи максимално вероятността за успех.

…………………

Арт Маркман, когнитивен психолог и автор на книгата „Умното мислене“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев