Стратегията, по която полудя цялата рекламна индустрия

Стратегията, по която полудя цялата рекламна индустрия

Нова стратегия завладява рекламната индустрия в САЩ и в развитите и високо дигитализирани икономики в Азия и в Европа. Става дума за практика, обозначава в американските източници като „native monetization”. Това е бързо развиваща се форма на дигитално рекламиране, която променя лицето на рекламната индустрия в Ню Йорк.

Терминът „native advertising” се отнася до рекламните стратегии, които позволяват на марките да промотират съдържанието си в някакво, общо за потребителите изживяване по време на употребата на даден сайт. Рекламирането се случва по интегриран начин, без да прекъсва тяхното преживяване.

От рекламните съобщения в Twitter и спонсорираните истории във Facebook до TrueView Video Ads в YouTube – социалните платформи адаптираха нейтив рекламните формати. Десетки традиционни и престижни американски издатели като Forbes, The Awl, Thought Catalog и The Huffington post се възползваха от възможността. Растежът на тази форма на реклама оказа влияние върху почти всички ъгли на рекламната екосистема в Ню Йорк, като се започне от криейтива и медийните агенции и се стигне до издателството и стартовите инвестиции.

„Native ads“ рекламите са атрактивни за големите брандове, защото те позволяват тяхното съдържание да стане част от фабриката на уеб-сайта или на приложението. Например, основната употреба на социалната мрежа Twitter сред хората е да се четат и пишат туитове или кратки съобщения до 140 символа. Затова, за да се създаде рекламен опит, който се вписва в основното, присъщо (“native”) за сайта преживяване, бяха измислени и предложени на рекламодателите така обозначените “Promoted Tweets”. Те позволяват на марките да станат част от основния случай на употреба на сайта, вместо насила да поставят себе си в дисплейна реклама, която лесно би могла да бъде игнорирана. Така се избягва негативния ефект от прекъсващите рекламни видеа в сайтовете и големите банери, които спират процеса на четене на човека и го задължават да се занимава с тях, за да ги изключи. Иги го задължават да види рекламното видео, преди да получи достъп до същинското съдържание, което желае да прегледа. Тоест, употребата на сайта или дигиталната платформа, в която се рекламира, остава гладък и непрекъснат процес. Рекламата се вписва естествено, защото е взет предвид конкретният начин на употреба, който потребителите прилагат.

Присъщите за сайтовете реклами са фундаментално различни от традиционните онлайн маркетинг медии като банерите и картините, които изскачат и се промъкват надолу, докато потребителят дърпа страницата към по-долната й част. Те са задвижени повече от оригиниално брандирано съдържание (отново текстът е цар – бел. ред.). Вписват се чрез доброволно ангажиране и споделяне, вместо чрез прекъсване на потребителското преживяване.

В резултат от появата им, рекламната индустрия извършва широк преход към “присъща“ (native) модернизация. Криейтив и медийните агенции в САЩ създават нови отдели и роли, за да помогнат на марките да създадат, доставят и измерят т.нар. „native” съдържание. Издателите в Ню Йорк представят свои собствени рекламни модели. Марките агресивно експериментират с този вид реклама. Инвеститорите подкрепят стартиращи медийни компании, изградени вурху визията за „присъща“ за потребителското изживяване кампания. Тъй като този тип рекламни формати изключват много от ограниченията на по-ранните рекламни форми в дигиталния свят като временните ограничения на предварителните видео реклами и ограниченията в размерите и съдържанието на банерите, криейтив агенциите са освободени да създават цял нов спектър от брандирано съдържание. Нюйоркските агенции Mother, SS+K, TBWA, и Droga5 например продължително произвеждат криейтив, който се издига над традиционния рекламен спот, който хората са принудени да гледат към самостоятелно съдържание, което те активно избират да изпитат и споделят.

Дан Грийнбърг, създател изпълнителен директор на агенция Sharethrough, която се занимава с този тип реклама, коментира темата в BusinessInsider.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ