Какво всъщност означава „токсична фирмена култура“?

Класиката на Лев Толстой „Анна Каренина“ започва със знаменитото: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“. Много хора биха казали същото за компаниите.

Вярно е, че всяко токсично работно място има своя собствена уникална комбинация от неприятни личности, съмнителна етика и безсмислени разпоредби. Няма двама шефове нарциси или обсебени от правила отдели по човешки ресурси, които да са едни и същи в своята ужасност. Но според някои от най-опитните коментатори в бизнеса, под това повърхностно многообразие се крие изненадваща еднаквост.

Всяка токсична фирмена култура не е токсична по свой начин. Те твърдят, че всяка ужасна фирмена култура произтича от  шепа фундаментални грешки.

„Токсичната“ култура не е само тази, която не харесвате

Част от объркването около това какво точно прави една култура токсична, според инвеститора в рисков капитал и блогър Хънтър Уолк, е, че много от нас използват термина „токсичен“ за да обозначаване на култура, която не ни харесва лично.

„Аз лично бих предпочел да си отрежа няколко пръста на краката, отколкото да работя на място, което изисква хората да носят костюми и да седят пред компютър по 12 часа на ден, но това не прави цялото инвестиционно банкиране токсично. Това просто означава, че не съм подходящ за Goldman Sachs“, казва той.

Така че, ако токсичната култура не е нещо идиосинкратично и строго индивидуално, как да определите кога една компания има наистина вредна или неефективна култура?

Четирите смъртни гряха на работното място според Адам Грант

В своя подкаст WorkLife наскоро професорът от бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант предлага проста рамка, която дава отговор на този въпрос. По думите му токсичната фирмена култура винаги е свързана с липса на баланс. Компаниите стават токсични, когато отиват твърде далеч в една от двете крайности по скалите на конкуриращи се ценности: -взаимоотношения срещу резултати и правила срещу риск.

Според Грант ако наблегнете прекалено много на една от тези ценности, ще извършите четирите смъртни гряха на работното място:

Взаимоотношения

 Ако всичко, което има значение в един бизнес, е да не разстройвате другите и да избягвате създаване на конфликти, то не е изненада, че действителното вършене на работа се нарежда доста ниско в списъка с приоритетите. Крайният резултат е посредственост и култура, на която липсва отчетност. „Дори и да вършите ужасна работа, пак можете да се изкачите по професионалната стълбица, стига хората да ви харесват“, казва Грант за този тип токсичност

Резултати

В другия край на скалата взаимоотношения-резултати са компаниите, които ценят връзките между хората толкова малко, че загърбват всяко човешко благоприличие в името на ефективността. Грант (и редица изследвания) твърдят, че този тип токсичност е най-смъртоносният от всички грехове в работата и води до създаването на фирмена култура, която се характеризира с неуважение, злоупотреби, неетични решения и грубо поведение.

Правила

Всеки бизнес трябва да балансира между стабилността, идваща от правилата, и ползите, произтичащи от рисковете. Ако бъдете твърде крайни в преследването на правилата ще се озовете в среда, парализирана от бюрокрация; среда, която креативността и инициативата. Тук става въпрос за онези компании, които ви молят да подадете формуляр в три екземпляра, само за да използвате тоалетната, и които гледат дори на незначителни промени в статуквото с подозрение и враждебност.

Риск

От другата страна на правилата и бюрокрацията са анархията и пълния хаос. Всеки може да прави каквото си иска, като в работата няма никаква координация и съгласуване. В крайна сметка хората работят по различни цели, а уроците от поемането на неуспешни рисове никога не се научават.

„Кодът може да бъде пренаписан. Продуктите могат да бъдат модифицирани, подновени и заменени. Инвеститорите могат да бъдат изкупени. Но културата е като супер цимент, който се промъква във всяка пролука. Това е причината категоризирането оценката и обсъждането на културата да бъдат много специфични“, пише Уолк в своя блог.

Рамката на Грант предоставя удобен метод за извършване на точно такъв вид оценка. Независимо дали сте човек, който търси работа и опитва да разбере дали културата на компанията, в която кандидатствате, е токсична, или лидер, който иска да се увери, че хората не възприемат фирмената култура на неговата компания като такава, би било добре да вземете предвид тези четири фактора.

……………..

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев