Възможно ли е хората, които дават лош пример, да бъдат най-влиятелните членове на екипа?

Възможно ли е хората, които дават лош пример, да бъдат най-влиятелните членове на екипа?

Едно от любимите ми наблюдения в бизнеса е, че ако искате да управлявате една страхотна организация, трябва да помните, че културата е лидерство в мащаб.

Във всеки бизнес идва момент, в който вие, като лидер, вече не можете да имате ежедневни контакти с всички свои служители.

Всъщност, с растежа на организацията, може дори никога да не се срещнете с повечето от служителите си.

Но това, което можете да направите, е да изградите култура, която подсилва онези навици и типове поведение, правещи цялата организация успешна.

Звучи логично. Но се оказва също (и вероятно това не е изненада за никого), че лошата култура също представлява лидерство в мащаб. И понякога това лидерство идва именно от хората, от които най-малко бихте искали да идва.

В публикация за журнала „Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences“, изследователи от Амстердамския университет описват онлайн експеримент, целящ да установи дали хората, които наблюдават как други нарушават правилата, са по-склонни и самите те да правят същото.

Те привличат 750 американци за участие. Приблизително половината от тях са републиканци, а другата половина – демократи. Това се случва малко преди президентските избори през 2024 г.

Самият експеримент е прост: „падаща звезда“ се движи по екран, разделен на 100 квадратчета, а участниците трябва просто да посочат кое от тях светва най-ярко.

Ако спазят правилата, те получават парично възнаграждение.

Ако обаче изберат квадратчета, разположени по-надясно, печелят допълнителни пари – умишлен фактор, който създава финансов стимул за измама.

След като направят своя първи избор, участниците наблюдават как се е държал предишен участник – дали е спазвал правилата, дали ги е нарушил леко, или пък значително.

Участниците също така научават дали човекът, чийто пример наблюдават, е републиканец или демократ.

Изследователите искат да разберат дали нарушаването на правилата се разпространява и дали споделената политическа идентичност прави това поведение по-заразно.

Ето какво установяват те.

На първо място, близо 23 процента от първоначалните избори представляват пряко нарушаване на правилата: участниците избират квадратчето, което носи най-голяма парична награда, без да се съобразяват с правилата. Второ, хората, които са станали свидетели на сериозни нарушения на правилата, са били значително по-склонни самите те да нарушат правилата.

Освен това, ефектът е бил особено силен, ако нарушителят, когото участникът е наблюдавал, е споделял същата политическа принадлежност като самия участник.

Интересно е също, че когато участниците са наблюдавали дребни нарушения, те често са ги имитирали. Но в 4,4% от случаите те са отишли ​​още по-далеч, нарушавайки правилата по-тежко от хората, чието поведение са наблюдавали.

Четири процента не е голямо число, но чрез компютърни симулации изследователите са стигнали до заключението, че с течение на времето и в по-големи групи това би имало кумулативен ефект.

Любопитното е, че доброто поведение почти не е оказало влияние върху последващите действия.

Следователно, наблюдаването на други хора, които спазват правилата, не е довело до по-стриктно спазване на правилата от страна на новите участници.

Като цяло, изследователите са установили два ефекта: „заразяване“ – при което хората имитират нарушенията, които наблюдават, и „ескалация“ – при която те отиват дори по-далеч от хората, които имитират.

Изследователите изрично предупреждават да не се превръща спазването на правилата в самоцел или в най-важния приоритет на една организация. И аз съм съгласен с тях по този въпрос.

В крайна сметка, голяма част от прогреса зависи от това някой да погледне дадено правило и да си каже: „Това всъщност няма особен смисъл. Мисля, че ще потърся начин да го заобиколя.“

Въпреки това, ако ръководите организация, това предполага, че е добре да определите кои качества, решения и характеристики искате хората да проявяват.

Може би дори си струва да се фокусирате изключително прецизно върху онези няколко неща, които са най-важни за вас, и да направите всичко възможно, за да ги насърчите, като същевременно възпирате противоположните прояви.

Това вероятно означава също така да идентифицирате проблематичното поведение на служителите и да реагирате на него своевременно и редовно.

Защото, ако организационната култура е „лидерство в мащаб“, то това проучване подсказва, че хората, които дават най-лош пример, в крайна сметка може да се окажат по-влиятелни от онези, които дават най-добър пример.

Замислете се какво означава това за един ръководен екип, при положение че е невъзможно да присъствате на всяка среща, да следите всяко взаимодействие или дори да се срещнете с всеки отделен служител.

Когато ви няма, някой друг задава примерите. И ако служителите виждат как колегите им заобикалят правилата, проявяват недобросъвестност или вършат неща, за които знаят, че са недопустими, опасността не се изчерпва само с това, че въпросните служители ще продължат да се държат по неподходящ начин.

Проблемът е, че и други хора ще започнат да правят същото. А някои от тях може дори да стигнат по-далеч.

Това също е форма на лидерство – макар и в по-широк мащаб. Само че не онази, на която сте се надявали.

…………..

Бил Мърфи-младши, автор на 9 Smart Habits of People With Very High Emotional Intelligence, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Берлин оттегли съпротивата си срещу придобиването на Commerzbank от UniCredit
Времето в неделя: Предимно слънчево с максимални температури до 18 градуса
Мащабно изследване на мозъка поставя под въпрос популярна теория за контрола над емоциите
Износът на петрол през Ормузкия проток спада рязко на фона на зачестилите ирански атаки
Можем ли да бъдем продуктивни през целия работен ден?
Ребалансиране без нарушаване на бюджета
Северна Македония планира да завърши пътния маршрут по Коридор 8 до 2029 г.
Макрон обмисля промяна в конституцията на Франция заради растящия държавен дълг
Дженифър Анистън, Рийз Уидърспун, Крис Прат и Сталоун станаха най-високоплатените тв звезди от сериали
AXIOM с нов офис за централно управление и нов етап от своето развитие
Истории на успеха: 20 години In Your Hands
Office 1 превръща най-големия си магазин на „Цариградско шосе“ в пространство за технологии, творчество и идеи
Лукс на колела: 10-те най-скъпи коли, които можете да си купите в България
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Фон дер Лайен предлага нов заем от 45 млрд. евро за Украйна
Започва строителството на третия лъч на метрото
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
Товарен кораб потъва край нос Калиакра
Правила за нарушаване на правилата
Председателят на НСИ: Инфлацията е около 6%, но доходите продължават да изпреварват ръста на цените
Американският военноморски флот е събрал над 20 кораба в Близкия изток
АПИ: Днес избягвайте магистрала Хемус, ако е възможно
Интимният скандал с шефа на Nvidia Дженсън Хуанг вдигна търсенето на кожените якета Tom Ford
Международни хакери шпионирали българските държавни институции цели 5 години
Гърция привлича заможни купувачи на имоти от цял свят
КЗК разреши инвестицията на „Шнайдер Електрик“ в българската „Шелли Груп“
Украйна увеличава натиска върху руската логистична мрежа с удари по Кримския мост
50-те най-добри ресторанта в света за 2026 г.: Първите три места са в Испания, Тайланд и Дания
Евтино и лесно
Простреляха турския Павароти
България планира да придобие 57 самоходни гаубици „Сезар“ от Франция
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
Започват да изплащат добавката от 50 евро за Коледа