Културни кодове: Защо клюките виреят във всяко общество

Културни кодове: Защо клюките виреят във всяко общество

Говоренето за други хора зад гърба им може да бъде важен елемент от сътрудничеството, особено ако е вярно, твърдят учени

Преди няколко години изследователи провеждат любопитен експеримент. Те прикрепили записващи устройства към стотици доброволци и слушали разговорите им в продължение на няколко дни. Оказало се, че участниците прекарвали средно по 52 минути на ден в обсъждане на хора, които не са наблизо. С други думи, клюкарствали.

Според Мишел Гелфанд, професор по организационно поведение в Станфордското висше бизнес училище, клюките са характерна черта на човешката комуникация. Изглежда, че всички го правят, независимо къде живеят и в коя епоха. "Можете да се обърнете към историята и да видите, че това е било често срещано явление в Месопотамия и Гърция. Антрополозите предполагат, че клюките са заемали важно място в живота на ловците-събирачи", казва Гелфанд.

От еволюционна гледна точка обаче клюките са загадка. "Остава неясно защо клюките, които изискват значителна инвестиция на време и енергия от страна на хората, изобщо са се развили като адаптивна стратегия", обяснява тя. - Каква е ползата?".

За да проучи социалната еволюция на клюките, Гелфанд събира мултидисциплинарен екип, ръководен от Ксинюе Пан, изследовател в Университета на Мериленд, Винсънт Хсиао от Военноморската изследователска лаборатория на САЩ и Дана С. Нау, професор в областта на компютърните науки в Университета на Мериленд. Те стигат до заключението, че клюкарите имат еволюционно предимство не само защото разпространяват важна информация за репутацията на хората, но и защото ги насърчават да се държат по-малко егоистично.

"Сплетните са полезни, защото разпространяват информация за репутацията на хората, а тези, които ги слушат, могат да получат полезна информация и да се свържат с по-благоприятни хора", обяснява Гелфанд.  „Хората започват да мислят повече за репутацията на другите и да се притесняват за своята собствена. Те не искат да бъдат обект на клюки, затова се въздържат от необмислени постъпки“, допълва тя.

Това може да ви се стори нелогично. Много хора смятат, че клюките унижават човешкото достойнство или подкопават сплотеността на обществото. Според Гелфанд това е заблуда, която е изтласкала от нашите разбирания положителния характер на клюките и тяхната роля в еволюцията на сътрудничеството. Нейният екип обаче установява, че сътрудничеството процъфтява само когато информацията на клюкарите е вярна.

Гелфанд и нейните колеги наблюдават как се случва това в еволюционен теоретичен модел на игра, създаден от тях, за да симулира как хората клюкарстват. Моделът включва "агенти", които използват една от шестте стратегии, определящи начина, по който ще обменят клюки със своите съседи. След всяко взаимодействие агентите решават дали да продължат с първоначалната си стратегия за клюки или да приемат тактиката на съседния агент. "Включихме много различни стратегии в този модел. При най-популярните от тях вероятността да бъдат научени или възприети е по-голяма.", казва Гелфанд.

Възходът на виртуалните клюкари

След като приложили модела хиляди пъти, изследователите установили, че виртуалните клюкари не само оцеляват, но и процъфтяват: при всички симулации 90% от агентите в крайна сметка се превърнали в клюкари. Гелфанд и нейните съавтори стигат до заключението, че клюкарите просперират, тъй като изпълняват двойната функция да "разпространяват репутация" и да "ограничават егоизма". Хората се държат по-конструктивно, ако знаят, че информацията за тяхното поведение се разпространява сред другите. На свой ред те се държат по-малко егоистично около известни клюкари, което дава на клюкарите еволюционно предимство.

Като цяло агентите използвали стратегии за клюки, за да се защитят или да се възползват от другите. До края на симулацията почти 60 % от агентите  възприели "експлоататорска" стратегия, а други 18 % - "опортюнистична" стратегия. Еволюцията на клюките обаче променя тези общи подходи, тъй като агентите стават по-чувствителни към това, което другите мислят за тях, и са по-склонни да работят заедно, което в крайна сметка допринася за високите нива на сътрудничество.

Тази картина беше илюстрирана с примера на опортюнистичните агенти. Гелфанд обяснява, че това са агенти, които се съобразяват с репутацията си: "Те действат стратегически; когато научат, че друг агент е сплетник, те му сътрудничат, но иначе не го правят." Опортюнистите формират взаимноизгодни отношения с клюкарите. Клюкарите ограничавали желанието на опортюнистите за повишаване на репутацията, а опортюнистите засилвали властта на клюкарите да сдържат егоистичното поведение. По този начин, според Гелфанд, става дума за съвместна еволюция: опортюнистите и клюкарите се нуждаят един от друг.

"Опортюнист" е дума с лоша репутация, смятат опортюнистите за "хлъзгави хора", казва Гелфанд. - Но всъщност те помагат на много хора. Ако няма много опортюнисти, няма да има и много клюкари, и обратното."

"Подобно заключение - отбелязва Гелфанд - би било много трудно да се докаже в рамките на мащабен дългосрочен експеримент. Теоретичният игрови модел позволява да се наблюдава цялата популация в продължение на няколко поколения. Той също така позволи да се увеличават или намаляват параметри, като например колко често агентите си взаимодействат и колко информация обменят. " Ние можем да контролираме преместванията и други аспекти на структурата на мрежата", казва Гелфанд. - Това е много трудно да се направи при експерименти с истински хора."

Гелфанд отбелязва, че събирането на допълнителни данни в реални условия би усъвършенствало теорията, представена в това проучване, и би позволило тя да бъде изследвана в световен мащаб. Все пак, дори и на този етап,еволюцията на виртуалните клюкари ни позволява да направим някои изводи, които можем да приложим към комуникационните стратегии. "Ако сте клюкар, хората ще знаят за това и репутацията ви ще бъде точно такава", смята Гелфанд. - Това вероятно ще направи хората по-склонни да си сътрудничат с вас. И това може да бъде предимство, разбира се, при условие че имате и репутация на правдоподобен човек."

Източник: Stanford Business

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ