В еуфорията около приемането ни в еврозоната някак си остана незабелязан поредният доклад на Европейската комисия за това докъде сме стигнали в издигането на правото като единствен или основен регулатор на обществените отношения.

На 8 юли ЕК публикува доклада и по-долу посочвам основните критики в него.

Сфера правосъдие:

1. В обществото ни продължава да битува усещането, че съдебната власт не е независима.
2. Провалът на конституционната реформа поради решението на КС от 26.07.2024 г. доведе до това, че влиянието на главния прокурор в прокуратурата и магистратурата в крайна сметка остана.
3. Проблемите с разследванията срещу магистрати си стоят. Скорошен пример за това е започнатата прокурорска проверка срещу решение на първоинстанционен съдия.

В България има 10 прокурори, които повдигат обвинения срещу магистрати. Всички те се избират от прокурор, пряко подчинен на главния прокурор. Тоест ако главният прокурор поиска, неговите прокурори могат да атакуват съдии.

4. Липсва напредък по отношение на дългосрочното командироване на съдии.

Командироването се използва за влияние върху съдията. Най-проблемните дела в София обикновено се решават от командировани съдии, прехвърлени „временно“ от други съдилища.

5. Инспекторатът към ВСС продължава да бъде силно политически зависим.

6. И едно от малкото положителни заключения в сфера правосъдие – търговските и гражданските съдилища като цяло работят ефикасно. Според ЕК средното време за приключване на първоинстанционно производство е 183 дни, или около половин година.

Сфера борба с корупцията

1. Няма резултати в корупцията по високите етажи на властта.
2. Гражданите имат усещането, че корупцията в публичния сектор е висока.
3. Сътрудничеството между националните органи в борбата с корупцията е добро.
4. Напредъкът с подобряването на почтеността сред висшите длъжности е ограничен.
5. Имущественото състояние на държавните служители продължава да буди съмнения.
6. Мерките в борбата с корупцията при обществени поръчки не са достатъчни.

Сфера свобода на медиите

1. СЕМ все още не е назначил нов директор на БНТ.
2. Има политическо и икономическо влияние върху медиите.
3. Има тормоз, нападения, сплашване на журналисти.

Това е вероятно и е една от причините за автоцензура.

Докладът е анализът на Брюксел какво се случва в съдебната ни система. За жалост, този анализ почти не се е променил и заключенията, с които ние, разбира се, няма как да не се съгласим, се повтарят почти без редакция всяка година.

Въпросът, който стои пред нас като общество, е какво можем да направим, за да променим сегашното състояние на свободно падане в сферата на правосъдието. А когато имаш свободно падане в правосъдието, имаш свободно падане във всяка една друга сфера от живота.

Стана практика тези доклади да вълнуват само една много ограничена част от обществото. Те са нещо като забележка в бележника – не е добре да ги имаш, стоят зле, но ги вижда само този, който чете бележника, а и следващата забележка обикновено те кара да забравиш старите. Така и за политическата, и професионалната общност в България докладът вече дори не е тема. Потъналa в злободневието именно на липсата на върховенство на правото, особено видима с действията на Комисията за противодействие на корупцията в казуса с кмета на Варна.

Като всяка хуманитарна наука правото търпи промени според времето, в което се развива. С малки изключения то няма алгоритмите и аксиомите на точните науки именно защото хората еволюират. Хората от една епоха прилагат едно право и затова си има съвсем естествени, човешки причини, а хората от друга епоха прилагат съвсем различни норми. Откакто има цивилизация обаче, правото има една-единствена цел – справедливостта. То трябва да върне усещането, че виновният е наказан, а невинният не. Че лошият е в затвора, а добрият не е.

Далеч съм от мисълта, че в рамките на едно или две поколения можем да променим усещането за справедливост. И затова си има достатъчно исторически обяснения:

• Тоталитарен режим, възпитал днешните силни на деня и техните деца. Поколенията след 2007 г. тепърва навлизат в разцвета на живота си. Това са хората, родени в отворени граници, за които е нормално днес да си в Смолян, а утре да пиеш кафе в Милано. Но те тепърва ще се занимават с политика;
• България е периферна държава от гледна точка на Брюксел. В някакъв смисъл още от времето на Римската империя в периферията всичко е позволено, стига да няма бунтове и да се плащат данъците. Затова и Брюксел става лош, когато държавата членка започва да пречи на общите политики – справка Унгария. Ако държавата обаче гласува с мнозинството в Брюксел, ЕК наказва само през доклади – тоест забележки в бележника.

Периферните хора трудно приемат принципите на центъра. Чисто географски тук се сблъскват култури и течения, различни от брюкселските.

Това обаче са общи обяснения. Въпреки че трябва да оставим еволюцията да свърши работата, все пак мисля, че има стъпки, които можем да направим, за да постигнем някакво усещане за справедливост тук и сега. Ето и моите решения на част от основните проблеми във върховенството на правото от практиката ми на действащ адвокат:

Проблем: Правосъдната ни система е отчайващо бавна. Повечето граждански и търговски дела, които имам, продължават средно около 3 години на една инстанция. За това време парите са обезценени, всяка от страните е уморена и както и да свърши делото, дългото бавене отдавна е заличило усещането за справедливост.

Решение:

1. Задължително електронно призоваване на адвокати в новата адвокатска система ЕПЕП;

2. Дистанционни разпити на свидетели и вещи лица;

3. Сурови глоби (минимум 1000 лв.) при забава на дело заради неявило се вещо лице или свидетел;

4. Глоба на съдията за бавене на решение повече от няколко месеца (авторът има решения, които се бавят с години).

Проблем: Правосъдната ни система е отчайващо позитивно правна. Това означава, че законът се прилага формално, без да се търси неговият дух. Ако фактите влизат във формалния шаблон на съответния акт, съдиите прилагат акта, без да се интересуват дали това е справедливият правилен акт. Една от най-честите злоупотреби с позитивизма е правният интерес в административния процес: съдиите много често обосновават защо нямате право да обжалвате даден акт с това, че нямате правен интерес.

Решение: Обучението на съдиите и юристите като цяло трябва да включва много повече философия, психология и логика. Още от млади студенти те трябва да разберат, че правото е морал. Не можеш да постигнеш справедливост, ако си решил формално казуса.

Проблем: Районните съдии са млади и без житейски опит. Авторът има бракоразводни дела със семейно насилие, деца и т.н., които се решават от

26–27-годишни съдии. Същите съдии решават и сложни търговски дела с финансови трансакции, за познаването на които се изисква години разбиране на бизнес света. Смятам това за неадекватно.

Решение: Изискване за задължителен опит на съдиите при определени дела. Силно вярвам в това, че ако повече съдии имаха и адвокатски опит, а не само теоретичен, то повече дела биха се решавали бързо и справедливо.

Това е много малка част от причините да нямаме усещане за върховенство на правото в България и за изводите в докладите на ЕК. Политическите фактори дори няма нужда да се споменават. Все пак има стъпки и реформи, които можем да направим дори и в настоящата ситуация на формално правораздаване. Апропо – голяма част от формализма е причинен и от адвокатите. Ние не настояваме за устно начало в процеса например, а се измъкваме с писмени бележки, които после съдията не чете.

В крайна сметка, ако не си помогнем ние, няма кой да го направи. Забележките в бележника ще се повтарят всяка година, но от един момент проблемите в правосъдието стават толкова големи, че се отразяват във всяка друга система и обществото колабира. Не знам дали сме стигнали дотам, но със сигурност сме близо.