Започвате кариерата си на финансовите пазари. Кога решихте, че искате да създадете нещо свое, а не само да инвестирате в чужди компании?

Като бях малък, това беше моята мечта – да се занимавам с инвестиции, с пари, имах такова увлечение. Но в същото време винаги съм знаел, че ще имам собствен бизнес. Майка ми и баща ми са предприемачи. Вкъщи се говореше много за бизнес и беше въпрос по-скоро кога, а не дали и аз да поема по този път. Но да се занимавам с био храни стана случайно, защото нямах такива намерения. Реших да отворя биомагазин като нещо странично. Никога не съм мислел, че ще работя с храни. Когато учех в Германия, си купувах много биохрани, а тук бяха много скъпи. Помислих си, че мога да отворя биомагазин. Но така се завъртяха нещата, че от магазин преминах към дистрибуция на биохрани, от дистрибуция към производство.

Вие сте били на пазара точно когато беше финансовата криза през 2008 г. Това по някакъв начин повлия ли на визията ви за бизнеса, на предприемаческия ви стил? Има ли нещо, което сте си взели от финансовите пазари?

Да, започнах работа на капиталовите пазари през 2005 г. – много хубави години на растеж, през 2007 г. започнаха сигналите за обръщане на тенденцията и през 2008 г. дойде кризата. Това, което ми е останало оттогава, е, че негативната вълна може да повлече и добре развиващи се компании. И като инвеститор си зависим от това движение, губиш пари, а реално си инвестирал в добър бизнес, който продължава да се развива. Тази безпомощност ме провокира да мисля в друга посока. Ако имам свой бизнес, който създава стойност, ще съм по-независим от тези процеси.

Да, но вие в момента сте публична компания. Първо излязохте на BEAM сегмента на БФБ, сега сте на основния пазар, така че не сте избягали напълно от тази зависимост.

Да. Така е, ние станахме публична компания, за да може да се финансираме през борсата. Но нашите приходи не зависят от борсовите движения.

Имате бизнес и офиси в Германия, в Румъния, във Великобритания. Виждате ли някаква промяна в отношението и на партньорите, и на инвеститорите след влизането ни в еврозоната?

При нашите партньорства не, защото основният ни бизнес от доста време е в Западна Европа. Но валутният риск вече го няма за чуждестранните инвеститори – за тях това, че сме в еврозоната, е от голямо значение. Ние като публична компания също станахме много по-видими за европейските инвеститори.

Кои са ви най-силните продуктови линии в момента?

Най-силните са ни шоколадовите изделия, вафлените продукти, барчета и курабийки. В този сегмент имаме много разнообразно портфолио от продукти. При суперхраните също. Най-растящ е сегментът на вафлените продукти, който е и нов за нас.

Като обем продажби – водещи са суперхраните, продукти, които са заготовки за смутита и шейкове.

Вие имате 8 собствени бранда, но дистрибутирате други марки, произвеждате за други марки. Къде в портфолиото си виждате баланса между собствени и чужди брандове?

Всяка наша линия произвежда продукти за собствена марка, както и за други марки. В момента съотношението е поравно. И през годините са вървели ръка за ръка.

Залагате ли на синергията между брандовете или на уникалността на всеки един от тях?

Тези, които придобиваме, са по-скоро локални и гледаме да поддържаме тяхната уникалност. Напоследък залагаме все повече на един бранд, тъй като, когато са много, създават усложнения. Ако сега започвах бизнеса си, нямаше да поддържаме няколко бранда в България, а само един. В момента работим с наследството на вижданията, които сме имали преди.

Сега залагаме основно на бранда ни Bett‘r, който е с по-голямо портфолио и планираме да расте дългосрочно. Всички нови продукти, които пускаме на пазара, са под този бранд.

Вие закупихте една компания в UK, която беше в лошо финансово състояние. Как се развиват нещата при нея?

Добре, успяхме да я възстановим. Подновихме присъствието на продукта в Tesco, най-голямата верига супермаркети там. Отделно набираме все по-голяма сила и с други по-малки клиенти, с които правим сделки. Имаме добър екип там, марката се възстанови и в момента просто трупаме нови клиенти и продажби.

Споменахте Tesco, как ви се отразяват частните марки на големите вериги, конкурират ли ви, или напротив, разширяват присъствието и видимостта на биопродуктите?

Ако говорим за България, „Лидл“ и „Кауфланд“ правят собствени продукти от тези серии.

В Европа близо 40% от продажбите в тази категория са частни марки. Да, това е важен сегмент. Не може да се игнорира. Ние произвеждаме и за него. Плюсовете са, че самата верига се грижи за маркетинга на продукта, промотира го, излага го на по-добра позиция. Партидите са големи. Нашият бранд също има плюсове, но ни се налага да полагаме значително по-голямо усилие за маркетинг. Със сигурност и нашите продукти, и тези, които произвеждаме за наши клиенти, съответстват на нашата мисия.

Нашата мисия е да правим вкусни храни, които са здравословни и достъпни.

Като вземаме решение да произвеждаме за клиент, винаги се водим от ценностите на нашата мисия. Затова не ни е трудно да вземем тази решения. Ако видим, че ще може с частната марка да достигнем до повече хора, че артикулът става по-достъпен, започваме партньорство.

Така много се скъсява цялата верига на доставки и артикулът става по-достъпен. Както и нашите марки – ако ги предлагаме само в премиум магазини или биомагазини, никога няма да достигнем до тази широка аудитория.

Виждате ли промяна в потребителското поведение в България и на другите чужди пазари? Вие всъщност имате над 60 пазара.

В последните години има по-голяма склонност да се търсят такъв тип храни, има по-голямо внимание към здравословното хранене. Този тренд е наистина видим и устойчив. Има много голям ръст в био категориите.

За първото тримесечие имате 26% ръст на консолидираната печалба. Заложили сте среден растеж от около 15–20% на приходите за следващите две години, 18–20% на печалбата. Къде очаквате да са основните двигатели на този ръст?

Ние продължаваме да правим това, което правим. Тъй като пазарът расте в този сегмент и има все по-голямо търсене на нашите продукти. Ние имаме вече по-голям капацитет, миналата година закупихме ново оборудване.

Така че не мога да кажа едно направление, което ще е двигател. По-скоро работим по всички направления, да има ръст навсякъде. И в основните ни продукти, и в снакинг продуктите, и в артикулите за готвене вкъщи.

Имах възможност да си поговоря с ваши служители, които споделиха, че дори и при бърз растеж процесите в компанията преминават гладко, защото има осъзнаване на отговорността. Как се изгражда такава култура? Пренасяте ли я в офисите извън България?

Да, ние имаме ясни ценности.

В един момент, в който започнахме да се разрастваме и екипът започна да става все по-голям, забелязах, че всеки идва със своите виждания за нещата, своите ценности, начин на мислене, поведение. И реших, че това не е добре, защото бих искал всеки един член от екипа да има моето отношение към нашите партньори, клиенти и доставчици. Това за мен е важно, защото това е репутацията на компанията.

Ако някой се държи зле, това рефлектира върху компанията и върху мен като основен собственик. Тогава седнах и разписах ценностите на компанията. Може би десетина ценности, които написах и обясних. Направих видео за тях. Първото нещо, което всеки, който започне работа при нас, прави, е да изгледа това видео. И това помага. Когато имаме спорове в компанията или трябва да вземем решение, е много по-лесно, когато имаме разписани ценности, към които да се придържаме.

Една от тях е поемането на отговорност. Да се чувстваме отговорни, да не казваме, че това не е наша работа, да не се извиняваме с никого, с нищо, нито с обстоятелствата, държавата, не знам какво друго. Това означава да се поема пълна отговорност за успеха на това, което правим. Друга наша ценност е мислене тип win-win. Мислим за нашите клиенти, но и за нашите доставчици. Много пъти компании, които са в по-силна позиция спрямо доставчиците например, се възползват от нея. Не вярвам, че този подход е правилен. За да имаш дългосрочни позитиви, трайни отношения, да имаш успех, трябва да имаш стабилни вендори, на които можеш да разчиташ.

Това е много важно. Нашето отношение към доставчиците ни прави техни любими клиенти. Отношението става двупосочно. Те ни предлагат новите си продукти първо на нас, ако има липса на суровини – пак сме първите, на които се обаждат, когато има доставка. Ние ги подкрепяме с каквото можем, а не се възползваме от това, че сме по-силната страна. На по-уязвимите във финансово отношение доставчици плащаме веднага или предплащаме. За нас това не е проблем. За тях обаче е от голямо значение.

Заради геополитическото напрежение, заради конфликтите има ли някакви нарушения на веригите на доставки? Има ли промяна в цените на суровините, които ползвате?

 Все още няма промяна на цените. Маршрутите ни обаче станаха по-дълги. Имаме например доставчик на фурми от Обединените арабски емирства. Пътят за доставка се удължи значително. Ползваме пристанището във Фуджейра, имаме доставки от Тунис. Справяме се.

Климатичните промени оказват ли влияние върху вашия бизнес и как преодолявате тези рискове?

Да, влияят най-вече на реколтата на суровините, които ползваме. Имали сме много лоши реколти на дадени ядки, например бадеми и шамфъстък, на някои плодове. Стараем се да диверсифицираме с различни доставчици от различни части на света. Така, ако се случи лоша реколта на едно място, да имаме друг доставчик, който да може да ни осигури суровината.

Предприемачите, когато започнат даден бизнес, държат да контролират всички процеси. При разрастване на бизнеса, както е при вас, това вече се оказва много трудно, но въпреки това много от предприемачите не могат да се откъснат от тази склонност към микромениджмънт. Вие как се справяте с това желание?

Не знам дали е желание, но в един момент е необходимо да се доверите на хората в компанията да управляват самостоятелно определени процеси. Когато носиш някакъв товар и добавяш още товар, в някакъв момент трябва да оставиш раницата, защото самият ти ще се сринеш. Времето също е ограничено и няма как да ти стигне да се справиш с всичко.

Екипът се разраства, има повече опит, може да се справя с много неща. Не мога да кажа, че съм най-добрият мениджър относно делегирането, но когато един екип има добър мениджър, ги оставям да се справят сами и аз следя само крайните резултати. Аз самият имам по-голям фокус върху продажбите и приходите, върху резултата, да създаваме хубави продукти, а не толкова върху максималната оптимизация на разходите, ефективност на производството.

Вие казахте, че една от вашите ценности е поемането на отговорност, но какво е вашето отношение към грешките?

Имаме ценност, която третира грешките. Гледаме конструктивно на нещата, да изгладим процесите, но не губим твърде много време в това да търсим кой е виновен.

Това не е фокусът, а по-скоро да видим какво се е объркало в процеса и да го подобрим. Какъв извод може да си извадим. Да, правим анализ на ситуацията, но не се заклещваме там прекалено дълго, фокусираме се върху това какво да променим занапред.

Хората трябва да споделят вашите ценности, за да работят тук, но при този свит пазар на труда как намирате хора и гледали ли сте за работна ръка извън границите на България?

Никога не сме имали проблеми да намираме служители в администрацията, може би именно заради нашите ценности. Има много хора, които не искат да продават продукти, в които не вярват.

В производството и складовете сме имали трудности през годините да намерим подходящите хора, в момента е по-лесно. Имаме екип от 25–30 човека от чужбина – от Непал и от Индия.

Успявате ли да ги интегрирате?

Да. Първите служители, които сега правят три години, а и тези, които дойдоха след това, вземат визи, които ще им позволят по-дълъг престой в България. Те искат да останат тук, харесва им и са доволни от всичко.

Доколко сте успели да автоматизирате производствения процес?

В някои производства до голяма степен. Там, където произвеждаме по-големи количества от едно и също нещо. Но имаме и по-нишови продукти, тъй като сме в сегмента на биохраните, те са с по-къси серии. Там по-трудно се автоматизира. Понякога уеднаквяваме форматите на различни продукти, за да може и при къси серии да автоматизираме процеса. Имаме продуктови линии, на които работят само 5 души и произвеждат по 100 хил. бройки на ден.

Много от хората в бизнеса се чудят как да прилагат изкуствения интелект в работата си. Вие как го прилагате?

Да, прилагаме го, това е неизбежно. Все повече.

Вярвам, че живеем в много хубаво време за предприемачите. За бизнеса е много хубав период, защото имаме възможност да автоматизираме, да бъдем по-ефективни. Автоматизираме много процеси в маркетинга. Имаме и няколко чакащи проекта за автоматизация.

В същото време животът ни се забързва, ускорява се. За по-кратко време трябва да свършиш повече работа, което води до повече умора и стрес.

И човек трябва да може да балансира, за да не прегори. Това е важно.

Целта ни е да не разширяваме повече нашата администрация. Да продължаваме да растем като компания, като бизнес, но да не увеличаваме екипа.

Вие сте една от малкото компании в България, която дава възможност на екипа да се включи с акции в компанията. Увеличава ли този ход ангажираността и лоялността към компанията?

Надявам се. Трудно е да се измери, не мога да кажа със сигурност, надявам се да е така. Но все пак мисля, че повече ги мотивира нашата мисия. Вярвам, че е така. Но и това е важно.

В какво бихте се втурнали сега? Някакво ново начинание?

Като всеки предприемач имам много идеи. И трябва да избирам кои да оставя, кои да реализирам, за да не се разфокусирам прекалено много.

В момента фокусът ни е да преминем от нишов играч към малко по-масов. Пак здравословни продукти, но и вкусни – с по-чист състав и по-малко захар.

В личен план за мен работата никога не е била най-важната. Когато стартирах бизнеса, моята цел беше да изкарвам по 5000 лв. месечно, за да издържам семейството си и да имам време да преподавам дихателни техники, медитация. Тези практики, които научих, докато бях студент, ми помогнаха толкова много да бъда по-спокоен, по-щастлив. Това беше основният ми фокус. Но постепенно се увличаш и започваш да правиш много неща. Но не съм спирал с курсовете, защото мисля, че това е нуждата на нашето време. Най-голямата пандемия е менталното здраве – стресът, безсънието, депресията, прегарянето.

Споменахте забързания и по-стресов начин на живот. Как успявате наистина да запазите равновесие, баланс, трезв поглед върху нещата?

Това, което съм установил през годините, е, че животът не е линейна права, а има възходи и падения. Не можеш така да устроиш всичко, да поддържаш една постоянна удовлетвореност. Животът рядко е толкова подреден. Едно правиш, друго се обърква. Ако искам да бъда щастлив постоянно, да имам устойчиво щастие, да не се влияя от факторите, които са извън мен, мога да го постигна само с работа върху моята вътрешна устойчивост. Не мога да се изолирам от всичко и да се барикадирам, за да не ми навреди нещо. Дори и много богати хора имат своите притеснения. Човек почти постоянно се тревожи за нещо. Това да търсим щастие отвън никога не е работило. Мислим, че някой ще ни даде щастие, но то никога не идва.

Затова е важно да постигнем вътрешно спокойствие, вяра, вътрешна сила и устойчивост. Всичко това се постига с медитация, самонаблюдение и досег до мъдростта на хора, които вече са го постигнали.

Затова съм се научил да отделям много от времето си и да анализирам какво става в ума ми. Аз съм последовател на Гурудев Шри Шри Рави Шанкар. Той дава много дълбоко знание, което е много практическо. Имал съм щастието да прекарвам време с него. При него може да видиш пълно спокойствие, непоклатимост, щастие, балансираност. Той е създал курса Програма за щастие и фондация The Art of living, която присъства в над 150 държави. Докосва стотици милиони хора. Мащабите са огромни. Въпреки това никога няма да го видиш стресиран или напрегнат по някакъв начин.

Неговото ежедневие е поне 10 пъти по-по-интензивно от моето и той успява.

Въпросът е да имаме правилния софтуер, инсталиран в главата си, за да може да го направим. Все още далеч не съм научил всичко, което той преподава, но определено усещам напредъка. Макар че в момента бизнесът ми е много по-голям, отколкото беше преди 10 години, и сега се объркват много повече неща, се чувствам много по-устойчив, отколкото преди.

Вие давате възможност и на вашите служители да се справят със стреса – имате йога студио в офиса.

Всеки има своите начини за справяне със стреса. Но медитацията на мен много ми помага и за тези служители, които проявяват интерес, правим безплатни обучения, упражнения за дишането, медитация. В днешно време, за да можеш да работиш в тези бързи темпове, медитацията не е лукс, а необходимост. Мозъкът ни, както всяка друга част на тялото ни, след интензивно натоварване има нужда от почивка, а медитацията дава по-дълбок покой и от дълбокия сън.

Каква е ролята на семейството в този пъзел?

За мен е голямо щастие, че съпругата ми Вероника е до мен. Тя е човекът, който ме приема изцяло такъв, какъвто съм, и знам, че и да се проваля в нещо, пак ще съм обичан и приеман. Също в нейно лице имам ценен съветник. Тя също е учител по медитация от много години и се радвам, че вървим по този път заедно.