Носталгия по неизгубеното или още един начин да оценим това, което имаме

Журналистът по научни теми Шийла Лав разказва за явлението носталгия по "бъдещето" и как можем да се възползваме от него

Повечето от нас са запознати с носталгията - леко тъжен спомен, например за сватба, абитуриентско парти или семейна среща. Като цяло това е положително чувство, макар и с оттенък на тъга по повод отминалото. В статията "Истинското значение на носталгията" (2017 г., The New Yorker) Майкъл Шейбон определя този момент като "вие сте позвънили директно в миналото и сте чули глас в отговор".

Въпреки този познат възглед, психолозите наскоро стигнаха до извода, че съществуват различни видове носталгия, включително такива, които са насочени не толкова към миналото, колкото към бъдещето - очаквана и изпреварваща /антиципативна/ носталгия. Съществуват доказателства, че различни емоции могат да бъдат преживявани по изпреварващ начин - удоволствие, тревога, гордост, омраза към себе си и облекчение, но едва през последните години психолозите започнаха да разглеждат носталгията по този начин.

Очакваната носталгия

е усещането, че един ден ще изпитвате носталгия по определено преживяване. "Изпреварващата емоция е предположение за това как ще я изпитате в бъдеще", казва Винг Йи Чънг от Университета в Уинчестър.

В същото време, според Кристин Бачо от учебното заведение Le Moyne College в Сиракуза, Ню Йорк, очакваната носталгия е чувство за загуба на това, което все още не е загубено, което все още се случва.

Разликата между очакваната и изпреварващата носталгия се състои в това кога се преживява емоцията. При първата тя се очаква в бъдещето, а при втората се появява вече в настоящето. По този начин копнежът на очакваната носталгия се появява преждевременно. "Очакваната носталгия е загубата на това, което все още имаш", казва Бачо. Това е сложна конфигурация с няколко времеви пласта. Тя съдържа тъжното преживяване на човека в настоящето, въображаемото бъдеще, в което настоящето вече се е превърнало в минало, и отражението на собствените чувства в настоящето и въображаемото бъдеще.

Ако например сте прекарали известно време с любим човек, който живее далеч от вас, и предварително сте изпитвали тъга, че той или тя ще си тръгне, сте изпитвали изпреварваща носталгия. Ако сте прекарали известно време заедно и сте се уловили, че си представяте колко тъжни ще бъдете в спомена за тази среща по-късно - това е очаквана носталгия.

Макар че обичайната носталгия по миналото - или личната носталгия - съчетава радост и тъга Чънг отбелязва, че изследванията показват, че психологическите ефекти от нея са предимно положителни. Бачо е съгласна, че обичайната носталгия е полезна за психичното здраве - тя ви кара да се чувствате по-свързани с другите, добавя оптимизъм и по-дълбоко чувство за смисъл и цел. Хората, които са по-склонни към лична носталгия, са склонни да бъдат по-ангажирани с текущите събития.

Съществува обаче и друга форма на носталгия по миналото, наречена

Историческа носталгия

или анемоя - преживяванията се отнасят до период от миналото, в който човекът всъщност не е живял - и тя се свързва с неудовлетвореност от настоящето, цинизъм или песимизъм). Що се отнася до новите, "бъдещи", видове, носталгията по очакваното, изглежда има предимно положителни ефекти - например увеличава удоволствието от момента. При изпреварващата носталгия обаче изглежда не е така.

Бачо и колегите ѝ, създавайки Въпросника за очакваната носталгия, за да оценят податливостта към нея, установяват, че тези, които мислят повече за бъдещето, са по-склонни да я изпитват. Освен това хората, които са склонни към очаквана носталгия, трудно се наслаждават на настоящия момент, дистанцирайки се от него, така че е по-малко вероятно да запазят спомен, когато отмине. Възможно е също така да са по-склонни към тъга и тревожност.

"Очакваната носталгия може да накара родителя да се чувства тъжен, когато гледа как бебето му играе, защото знаем, че детството не може да продължи вечно - детето израства", обяснява Бачо. Въпреки това носталгията по очакването не е само лоша. Понякога хората могат да прибягват до нея в трудни дни, за да ги преживеят по-лесно. В друго неотдавнашно проучване Бачо и колегите ѝ споменават публикация в блог, която са открили през 2020 г. "Носталгия по карантината за COVID-19 - беше страшно време, но ще ми липсва принудителната ни семейна сплотеност", пише блогърът.

В това проучване екипът на Бачо се фокусира върху използването на

изпреварващата носталгия

в маркетинга и рекламата. Например как рекламите на Kodak ни напомнят, че малките моменти в живота са мимолетни, а продуктите на компанията ще ви спестят съжалението, че сте ги пропуснали. Освен това в хода на своите експерименти учените са установили, че изпреварващата носталгия може да намали удоволствието и положителното настроение в приятни ситуации, но в неприятни ситуации - напротив - да се увеличи, давайки по-голямо усещане за стойността на момента.

"В трудни времена очакваната носталгия може да смекчи негативните емоции и да предизвика по-положителни чувства. Въпреки стреса от трудностите, тя напомня на човека, че може би пропуска положителни моменти", отбелязва Бачо по повод другата форма на носталгия.

Разделянето на носталгията на изпреварваща и очаквана е важно, защото те ни влияят по различен начин. "Разбирането на разликите между тези видове носталгия може да помогне на хората да извлекат максимална полза от тях и да избегнат потенциални клопки или недостатъци", казва Бачо. Когато прекарвала време с болен роднина, тя се улавяла, че вече й липсват моментите между тях, които е успяла да оцени.

"Сега приветствам изпреварващата носталгия, защото тя ми напомня да оценявам моментите, добри и лоши, които съставляват най-важните неща в живота", казва тя. След като е изследвала изпреварващата носталгия, Чънг казва, че има желание да направи

"Банката на спомените"

на семейството си по-богата: "Очаквам с нетърпение да имам повече положителни и значими преживявания с тях, за които да си спомням в бъдеще", обяснява тя.

Носталгията в многобройните ѝ форми отдавна е наш спътник. В една статия от далечната 1977 г. се казва: "Чувството на носталгия ... е основна тема на мита и поезията; Библията, Омировата "Одисея", литературата на всички времена – те говорят красноречиво за този човешки феномен; и едва ли има човек, който никога да не го е изпитвал."

Но ако забележите, че носталгията по по-щастливи времена пречи да се наслаждавате на настоящето или оцветява това, което имате сега, с тъга, защото един ден то ще изчезне - според новите открития не си струва да се вкопчвате в това.  "Искам да преживявам емоциите естествено, а не да ги преследвам", казва Чънг. - Мисля, че носталгията е толкова парадоксална, колкото и щастието -  колкото повече се стремиш да го постигнеш, толкова по-малко щастлив се чувстваш", добавя той.

Източник: Psyche