"Мозъкът на влечугите не обича въпроси": 3 правила за паникьори

Мозъкът на влечугите не обича въпроси: 3 правила за паникьори

Инстинктивните реакции могат да вземат връх дори в ситуации, в които никой не е заплашен от нищо

Амигдалата е част от мозъка, която е отговорна за регулиране на емоциите в отговор на неприятни гледки, усещания, миризми. Амигдалата най-често се свързва с емоции като страх и тревожност, както и с чувството на  агресия. Наричат този дял „мозъкът на влечугите“, защото той е отговорен за реакциите „бий се или бягай“, когато сме застрашени. В конфликтна ситуация понякога оставяме този инстинкт да надделее. Това се нарича „хватката на амигдалата“, която се проявява при интензивен физически или емоционален стрес, непропорционален на действителната ситуация, пред която сме изправени. Като развиваме нови навици и мисловни модели, можем да държим амигдалата си под контрол и да се измъкваме от трудни ситуации по най-добрия начин.

Изпитвали ли сте някога огромна физическа реакция по време на труден разговор? Избива ли ви студена пот, когато се сблъскате с неучтив колега, или почервенявате като домат, когато работата ви е била подценена? Може би сте склонни да ставате по-емоционални, отколкото сте искали, когато възникнат разногласия, или като цяло пък се оттегляте вътре в себе си.....?

Включете неокортекса

Можете да предотвратите или спрете надмощието на амигдалата, като активирате неокортекса -  логическата част на вашия мозък. По-лесно да се каже, отколкото да се направи - ще ви отнеме цял живот, за да овладеете този процес до съвършенство, но има няколко прости начина да насочите мислите си в по-рационална посока.

  • Останете в настоящето. Очететете, но без да осъждате, че сте били провокирани или че нещо ви е подразнило. Всеки от нас има определени телесни и поведенчески сигнали, които ни предупреждават, че се чувстваме застрашени. Но идеята тук е да пренасочите мислите си и да избегнете влизането в режим на автопилот.
  • Обърнете внимание на дишането си. Дишайте бавно и равномерно. Помислете за скоростта и ритъма на дишане, фокусирайте се върху това, което се случва в тялото ви, докато вдишвате и издишвате.
  • Практикувайте осъзнаване или медитация. Има хиляди начини (и много повече приложения), които да ви помогнат да развиете практиката си на медитация и да живеете по-съзнателно. Но дори излизането навън за броени минути, за да се посмеете с приятел, също помага.

1. Задайте въпрос. Нашият нагъл рептилски мозък не знае как да отговаря на въпроси, така че откриването какво наистина се случва, принуждава други части на мозъка (а именно неокортекса) да се включат и да участват в процеса, измъквайки ви от реакцията на стреса.

2. Бъдете наясно с мислите си и си поставете намерения

Използвайте фразата „историята, която си разказвам е...“, за да изведете наяве предубедена реалност, която може би преувеличавате. Не винаги можем да контролираме обкръжението си, но можем да контролираме как реагираме на него и това започва с идентифицирането на мисли, които може и да ни пречат.

Опитайте се да разберете всичко. Да приемем, че никога няма да разберете цялата истина и че възгледите на другите хора, особено опонентите, може да са много различни от вашите. По този начин, цел ни става изучаването на разсъжденията и по-доброто разбиране, защото не всеки мисли така както иглежда. Когато се разбираме по-добре, ние сме по-добре подготвени да обсъждаме различията и да намираме решения.

3. Практиката на осъзнатото общуване

Когато насърчаваме логическата си страна и стремежът да разберем първо, дали можем да общуваме един с друг честно и с уважение. Можем да водим трудни разговори и да подобряваме взаимоотношенията чрез съзнателна комуникация.

Съзнателната комуникация означава:

  • Слушаме с емпатия. Емпатичното слушане означава слушане както със сърцето, така и с ума, като бъдете напълно отворени към опита на другите, за да разберете и съпреживеете нуждите на другия и да разпознаете значението на това преживяване за човека.
  • Ставаме уязвими. Ние сме готови да разкрием нашите скрити помисли и ценности, на които се основава нашето мислене.
  • Ние не доукрасяваме това, което е вярно за нас. Ние знаем това и го споделяме с грижа и внимание.

Пробвайте с правилото за внимателна комуникация. Оценете речта си по пет важни фактора.

  1. Това е истина? Вярно ли е това, което казвате, или е спекулация? Вашите думи ще помогнат ли за разпространение на паника, объркване, дезинформация или ще налеят масло в огъня?
  2. Полезно ли е? Ще помогнат ли вашите думи на някой друг да вземе по-добро решение? Предлагате ли добър съвет или възможно решение? Може би е по-добре да проведете разговора лично (или в Zoom), вместо да го публикувате онлайн?
  3. Вдъхновява ли? Вашите думи повдигат ли на друго ниво другите или ги дърпат надолу? Опитвате ли се да овластите някого или го критикувате?
  4. Необходимо ли е? Думите ви наистина ли трябва да бъдат изречени? Наистина ли трябва да се казват по този начин? Какво ще стане, ако не кажете нищо?
  5. Това мили думи ли са? Замисляли ли сте се как може да се почувства човекът, към когото са адресирани? Бихте ли искали да чуете тези думи за себе си или за работата си? Бихте ли казали същото, ако този човек седеше пред вас? Какъв ефект ще имат вашите думи върху другия човек? Могат ли вашите думи да засрамят някого публично?

Внимателната комуникация може да трансформира нашите лични и професионални взаимоотношения, особено когато се комбинира с активиран неокортекс и здравословната практика на внимание. Опитайте тази тактика следващия път, когато почувствате, че вашата амигдала отново ви взема за заложник и покажете на рептилския си мозък кой е шефът.

Източник: Atlassia

Превод и редакция Стоян Сираков

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ