Какво научих от "Окупирай Уолстрийт"?

По време на мрачна, студена зима в Ню Йорк Сити, паркът е пълен с хиляди хора, които стоят там ден и нощ в продължение на седмици. Никой не знае точно какво представляват тези окупатори, но обществото е хипнотизирано от тях. Не само в града, но и в страната и извън нея. Статии се пишат за тях по цял свят, хората реагират със смесени чувства - изненада, възхищение, присмех, чувство на неудовлетвореност, гордост и дори страх.

Говоря за „Портите“: 7500 м. ярко оранжев плат и стоманени скулптури, издигнати от творците Кристо и Жан Клод през 2005 г., които покриха 23 мили пешеходни алеи на Сентрал Парк.

Обичах „Портите“. Изложбата беше визуално зашеметяваща, създавайки усещане за река, преминаваща през покрития със сняг пейзаж. Но това, което ми хареса най-много и може би е най-голямото им въздействие – са разговорите, които те предизвикаха. Предполагам, че никой друг експонат на изкуството не е получавал толкова много общественото внимание, като „Портите“. Хората, които иначе никога нямаше да се замислят над този въпрос разсъждаваха и обсъждаха "Какво е изкуство?"

Разговорите. Това също е може би най-голямото влияние на протестите от инициативата „Окупирай Wall Street“.

Протестиращите са критикувани за липсата на яснота. За какво точно протестират? Корпоративната алчност, безработицата, за данъчни вратички, за войните в Ирак и Афганистан, срещу конкретни фирми, банкови такси, несправедливото разпределение на богатството и много повече.

Но в този случай, липсата на яснота може да бъде нещо, което да бъде отпразнувано вместо критикувано. Защото истината е, че всички ние имаме повече въпроси, отколкото отговори.

Хората страдат. Много от тях са безработни. Много от тях са загубили пари, домове и надежда. Много от тях отправят поглед към бъдещето с несигурност. Какво е решението? Какво трябва протестиращите да поискат?

Не знам.

Кое е по-добър отговор, наистина? Защото в сложни ситуации, да скочиш твърде бързо, за да отговориш може да създаде повече вреда отколкото полза. Никой не може да има ясни отговори, защото няма ясни отговори.

Като цяло, протестите са предназначени да задават повече въпроси, отколкото, за да бъдат сочени с пръст. Какво е справедливост? Кое е това, което ние ценим в нашата страна? Какво е право? Чий глас се чува? Какво е влиянието на работата, която вършим? На кого се отразява избора, който правим? Какво сме ние? Какво е важно? Как да ценим себе си и околните - на базата на това, което печелим ли? Какво да купим? Кои сме ние? Може би най-голямо влияние на протеста е в разговорите, които те „запалиха“.

Хората, които иначе никога няма да мислят по този въпрос сега го обсъждат - "Какво сме ние като държава?"

Ние не задаваме този въпрос по същия начин във време на изобилие, когато парите не са дефицит. Нещата бяха не по-справедливо три години назад, отколкото са сега. Преди три години, когато купувахме къщи, получавахме заеми, работехме и гледахме нашите инвестиции да растат, ние не си задавахме тези въпроси. Не, преди три години ние имахме отговорите на всички въпроси.

Така че, аз смятам, че трябва да се отпразнуват честността и смелостта. Липсата на бързи отговори, които карат хората да се чувстват по-добре, но в крайна сметка не решават нищо. Защото това е последното нещо, ние се нуждаем точно сега. Това, от което имаме нужда сега, е да има въпроси.

Това, от което се нуждаем сега е да слушаме с отворено сърце. Слушането не е същото като съгласие. Това е признаването и зачитането на валидността на чувствата на някой друг.

Но тези протести не са за интелекта, те са за емоцията. И слушането е езикът на емоцията. Правилният отговор е да чуете емоциите си. В средата на тази сива, студена зима през 2005 г., „Портите“ заля Ню Йорк с цвят и не бе трудно да се обърне внимание на изкуството. Сега, когато наближава зимата на 2011 г., протестите на Wall Street са начинът да се обърне внимание на болката и страданието.

Питър Брегман за Harvard Busieness Review