Хърсев: Няма нищо тревожно в изнесените данни за ББР

Обновена 12:21ч., 31.05.2021

Хърсев: Няма нищо тревожно в изнесените данни за ББР

Банки

Обновена 12:21ч., 31.05.2021

Снимка: Мениджър Нюз

Няма нищо ненормално лихвите да се променят и фирмите да търсят рефинансиране при добрите нови условия, заяви в ефира на БНР финансистът Емил Хърсев в коментар за изнесени данни от служебния министър на икономиката Кирил Петков вчера.

„Одитният комитет ми даде информация, че в Търговския регистър се вижда, че две от фирмите от топ 8 на Българската банка за развитие са се финансирали на много по-добри лихвени условия от предишните им кредити... Разликата в лихвите е около 5%. „Техномаркет“ е получил кредит с лихва 2%, а преди ББР лихвата му е била 7%. При „Транспект“ виждаме вместо 9% от предишен техен кредит - 4%“, каза Кирил Петков в интервю за предаването "Политически некоректно" на националното радио вчера.

„Не буди в мен тревога или любопитство изказаното от служебния министър на икономиката Кирил Петков във вашия ефир вчера, защото някои процеси в икономиката са естествени, като това с лихвите, защото фирмите масово рефинансираха старите си заеми, които са сключени в друга обстановка, когато икономиката работеше преди пандемията, работеше с тенденция към нарастване, тогава лихвите бяха по-високи, след това лихвите паднаха, в момента в целия свят лихвите са отрицателни, естествено, че те намаляват, посочи Хърсев.

„Това, че една банка е кредитирала големи кредитополучатели, не е непременно нещо страшно, напротив, имаше си проекти, които изискваха по-голямо финансиране, тук по-скоро трябва да водим спора – дали Българската банка за развитие е с това предназначение – да кредитира малък и среден бизнес – тя очевидно не е правена по начин, по който може да изпълни тази функция.

"Малка е като физически обем, банки, които кредитират малък и среден бизнес по света имат мрежа от клонове, като спестовните каси в Германия, а Българската банка за развитие има една локация с един малък кръг от персонал, за да може да си позволи да е сериозен участник на пазара за малък и среден бизнес пряко", каза още експертът.

"Тя би могла да го прави чрез партньорски програми през другите кредитни институции, друг е въпросът дали виждаме да го прави, може би да – трябва се направи.

Но ние трябва да се замислим и кой би кредитирал и големия бизнес, кой би решавал като финансова институция и проблеми на държавата по финансиране на големи отрасли, като военно-промишления комплекс – някой трябва да го финансира и това, а този бизнес е забранен за частните банките за финансиране“, коментира Хърсев.

Хърсев обърна внимание също, че ББР не е част от бюджета и парите в нея не са на данъкоплатците.

„Средствата във всяка банка се събират във финансовия пазар, сключват се договори с кредитори, има чуждестранни финансови институции, с които ББР има заеми, от там е привлякла ресурс, този ресурс е част от финансовите средства на кредитния пазар, а не като част от бюджета, тя не е част от бюджета, там не са парите на данъкоплатците“, каза още икономистът.

Според Хърсев банката като държавна е изключително важно да я има, тя е необходима, "защото на нас ни липсва примерно механизъм на държавен фонд за инвестиране в приоритетни за държавата проекти, в Китай има трилиони в такива фондове", посочи икономистът.

Ключови думи