15-и Зелен форум: Енергийният преход се случва. С помощта на бизнеса и въпреки държавата

Когато говорим за координация на климатични политики често си представяме, че искаме да накараме едно нещо, което е Зелената сделка – един хипер обект, който касае всички ни, или да функционира или да изглежда приемливо за всички. По този начин обаче можем да създадем една химера, една нова Зелена сделка, която може да е по-индустриална и конкурентноспособна. Тя ще изглежда от даден ракурс зелена, но може би няма да изпълнява това, което всички искаме да изпълнява. Това заяви Апостол Дянков, началник отдел "Координация на климатични политики" в Главна дирекция "Политики за изменение на климата" в МОСВ, в началото на модерирания от него втори панел  „Енергийният потенциал на България“ от 15-и Зелен форум на списание „Мениджър“, провел се днес в Интер Експо Център.

 „За мен Зелената сделка трябва да помогне да се справим с тази енергийна трансформация като отчетем факта, че в нашата икономика и общество, както в България така и в ЕС, ние страдаме от две слепи петна. Едното е че климатичната криза е реалност и че ние трябва да я смекчим и да се адаптираме към нея. Другото сляпо петно е "енергийната слепота". Виждаме, че има енергийна бедност , но не ни е ясно колко точно важен е този сектор и колко ние важна енергетиката като цяло за нас“, добави той.

Апостол Дянков. Снимка: Николай Дойчинов

По думите му, когато залагаме тези в цели в стратегически документи ни е трудно да видим междинните стъпки, защото не можем да влезем в детайлите.

„Основната цел на Европейската комисия и Европейския съюз е създаване на единен енергиен пазар. В тази посока усилията на Европейската комисия са поставени още по време на Втория и Третия енергиен пакет. През 2011 влиза регламентът REMIT за налагане на прозрачност и предвидимост на енергийния пазар. В тази връзка в България изостанахме с прилагането на този регламент. Той трябваше да започне да действа през 2013 г. , но за съжаление бе приведен в българското законодателство през 2018 г.  и дирекцията, която ръководя в момента, бе създадена през 2020 г.“, каза д-р Юлиан Войнов, директор на дирекция “Мониторинг и контрол на Регламент (ЕС) 1227/2011 (REMIT)” в КЕВР.

Основната цел на тази дирекция е да предпази българския пазар от манипулациите, които се отразяват върху енергийните цени и в края на краищата всички плащаме за тях, допълни Войнов.

По думите му е важно да се разбере, че Зелената сделка има различни компоненти.

„У нас сравнително малко се говори за нея и има достатъчно скептицизъм. От тази гледна точка и самите пазарни участници използват пролуките, които законодателството така или иначе допуска, предизвикателствата и променящата се икономическа ситуация, за да прокарват своите корпоративни цели – най-вече получаване на максимална печалба“, коментира Войнов.

Юлиан Войнов. Снимка: Николай Дойчинов

Според него ако няма синхрон между държава, бизнес и домакинства нещата са трудни и всеки чувства неуредиците върху джоба си. Той даде за пример месеците март и април мината година, когато доста пазарни участници от страна на България закупиха енергия на отрицателни цени и съответно получиха доход.

„Вкараха я в България и оставиха Енергийният системен оператор да се оправя с нея. Говорим за стотици хиляди мегаватчаса, които наводниха пазара в България и изкривиха енергийната система в Европа така, че честотата на тока се отклони с 20%.  Наложи се да се включат мощности от големите енергийни регулатори в Германия, Австрия и Швейцария. Бяха наложени сериозни глоби върху българския енергиен системен оператор“, каза той.

Войнов също отбеляза, че в момента се появяват коментатори, които плашат, че след пълната либерализация на пазара цените ще се увеличат, като посочи, че няма гаранция, че това ще стане.

Тази ситуация създаде настроение за такова поведение. От тази гледна точка ние се опитваме да ограничаваме тези манипулации и опити за манипулации. Към настоящия момент КЕВР е наложила санкции върху 10 пазарни участника и глоби от порядъка на 3,5 – 4 млн. лева. Целта не е да се наложат тези глоби, а да се намали това негативно въздействие, което някои търговски участници желаят да наложат на пазара“, добави той.

„Това, което излиза в публичното пространство по отношение на либерализацията, понякога наистина изглежда плашещо. Аз съм от сферата на климата и при нас много неща изглеждат плашещи, но намираме начин. Това, което трябва да се случи в следващите 7 години и след това още 10 години – бързата декарбонизация и извеждане на генериращите парникови газове енергийни мощности от енергетиката и индустрията наистина е огромно предизвикателство. Имаме междусекторни програми, дългосрочна стратегия за декарбонизация и се задават нови междинни цели от европейската комисия“, коментира Апостол Дянков

Той зададе въпрос кои са пречките по отношение на декарбонизацията и как трябва да се ориентираме в ситуацията, за да постигнем целите на ЕС или поне тези, които са постижими за България.

„Колкото и странно да е, българският енергиен сектор стои добре в своята цялост. Пазарът функционира. Има проблеми, но те са свързани по-скоро с фактори извън България“, отговори Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. По думите му процесът по декарбонизация и Зелената сделка вървят въпреки усилията на държавата.

„Те вървят по-скоро благодарение на бизнеса, пазарните механизми и факта, че политиците не могат да ограничат въвеждането на новите технологии“, добави той.

„Моят първи акцент е свързан с това, че големият длъжник в целия процес е държавата. Вторият касае няколко конкретни факта от гледна точка на тази липса на държавата. Ако сравните Закона за енергетиката с гражданския кодекс на Франция може би са изменени еднакъв брой пъти, въпреки че вторият е приет през 1804 г., а Законът за енергетиката през 2003 г. Непрекъснато се прокарват лобистки интереси“, коментира Нейков.

Славчо Нейков. Снимка: Николай Дойчинов

Според него ако се погледне темата за въглищата на оперативно ниво ще се види, че под влияние на потенциално социално напрежение и поради изборите бяха отпуснати 1 млрд. лева и либерализацията беше отложена. „Всичко това влияе пряко на декарбонизацията“.

„При ядрената енергетика също има парадокси. През 2023 г. парламентът ни прие едно решение, с което задължава изпълнителната власт да предприеме всички действия за изграждане на 7- ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ – нещо, което въобще не е работа на парламента. Но понеже има много политика в цялата тази история всичко това минава и заминава. Трябва да се сложи край на тази липса на цялостна визия и на тази серия от спорадични конюнктурни стъпки“, добави той.

Нейков изрази надежда, че след тези избори ще има по-голяма предвидимост по отношение на развитието на енергийния сектор, която да бъде формулирана като национална политика.

„Ако не се приеме стратегия, то поне да приемат някаква програма или пътна карта за това какво предстои в краткосрочен или средносрочен план“, добави той.

По думите му трябва категорично да се разграничи енергийната политика от социалната политика.

„Енергийният сектор не е социален сектор, той е пазарен. Темата за енергийната бедност е изключително важна, но трябва да се решава в рамките на социалната политика на държавата. Сложиха в закона едно понятие за енергийна бедност и нещата свършиха дотам. В държавата има борба кой да не се занимава с темата за енергийната бедност“, категоричен е той.

Според Нейков трябва веднъж завинаги да се каже ясно, да се обоснове и да се популяризира фактът, че въглищата си отиват. „Те вече са извън сцената и чакат евентуално някаква поддържаща роля. Това трябва да бъде категорично ясно“, добави той.

Нейков обясни още, че от гледна точка на ядрената енергетика трябва да се каже не само колко важно е тя в процеса но декорбонизация, но в национален план трябва ясно да бъде пояснено какво струва и кога ще стане.

„Всички мислят, че 7-ми блок ще се появи утре. Няма такова нещо. След вземане на решение са нужни поне 10 години. Няма никаква конкретна яснота за цената. Няма информация кой ще го строи“, каза той, като припомни, че за целта ще са нужни около 10 хил. души.

Апостол Дянков отбеляза, че липсата на хора е проблем навсякъде.

„Тук стигаме до елемента на демократизацията. Тук трябва да се запитаме за какво има хора – дали има хора, които са готови да инсталират тези цели за саниране на сгради; дали има достатъчно хора, които да поддържат цялата инфраструктура и дали има остатъчно хора, които биха станали част от тези нови дефиниции на произвеждащи потребители и как да гарантираме, че ще ги има тези хора“, коментира той.

Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, посочи, че над 50 хил. човека са необходими в България, за да се изпълнят целите за енергийна ефективност и възобновяеми източници, заети в строителния сектор и инсталаторския бранш. „Мисля, че на всички ни е ясно, че с тенденциите за двукратно намаляване на приема в професионални гимназии през последните 20 години, това няма как да стане. Това означава, че трябва да се научим да правим повече с по-малко хора. Това пък означава, че тези хора трябва да се висококвалифицирани да познават и въвеждат съвременни технологии в процеса на икономическа информация, която предстои“, добави той.

Цанев зададе въпроса как да въвлечем повече хора и да допринесем за тази демократизация.

„Всички се съгласихме, че Зелената сделка е инвестиционна стратегия. Казахме, че енергетиката не е социална дейност, а е пазар. Въвличането на повече участници на пазара е пряка производна на демократизацията.  Именно натам трябва да се насочим“, категоричен е той.

Драгомир Цанев. Снимка: Николай Дойчинов

Цанев обърна внимание на сегмента за сградно обновяване като посочи, че сградите са ценност и икономически продукт, който трябва да запазим. „Създава ли държавата бизнес модел? Не, не го прави. Тя унищожава бизнес модела със 100-процентов компонент. Когато имаме 100-процентов грантов компонент ние не разширяваме участието на пазарните субекти, а ги елиминираме от пазара. Това е валидно както за хората в строителния бранш, така и за финансиращите институции и енергийните консултанти, които не се въвличат с качествени продукти на този пазар“, обясни той. „Процесът на сертифициране на преминаването на една сградата от един по-нисък до един по-висок глас в България струва не по-малко от 2-3 хиляди лева. На равнище ЕС разходът е между 200 и 300 евро. В близките държави е под 100 евро. Пак изтласкваме хората от пазара и губим един ресурс“, категоричен е Цанев.

Началото на панела беше предшествано от скоростно интервю на тема „Иновации и регулации в управлението на отпадъците“ на доц. д-р Марина Стефанова, зам. декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ в Стопанския факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и изпълнителен директор на фондация ФЕБ с Антония Спасова, прокурист на „Еко Партнърс България“ АД.

„Все още живеем в ситуация, в която един човек отделя 5 тона отпадъци, но само под 40% от този генериран отпадък се рециклира. В някои държави в ЕС този процент на все още изхвърлените отпадъци е над 60%“, коментира Стефанова.

„За съжаление, колкото и да е стара темата с разделното събиране, някак си то продължава да стои в позицията, в която е било преди 15 и повече години“, добави Спасова.

Тя отбеляза, че разделното събиране в България се изчерпва до едни цветни контейнери.

„Като си говорим за предизвикателства, има неща, за които се налага да говорим за поредна година. Говорим за депозитната система, която очакваме отдавна, както и за такса смет според изхвърленото количество. Поне по отношение на такса смет беше приета наредба на Министерство на финансите, която предели възможните основи, на база които да се изчислява тази такса. За съжаление личното ми усещане е, че тя отново ще се формира по най-лесната основа – на база брой жители в обекта“, прогнозира Антония Спасова.

 Антония Спасова ( на сн. вляво) и Марина Стефанова

Тя отбеляза, че „Еко Партнърс България“ е организацията, която в рамките на общественото обсъждане на наредбата направи така, че в нея въобще да залегне основа, която да бъде на реално измерено количество изхвърлен отпадък.

„Да, това е може би най-скъпото упражнение, но е и най-правилното и най-справедливото“, подчерта Спасова.

Според нея законът трябва да се промени, за да осигури предвидимост и последователност в политиката по отношение на организацията на оползотворяването.

„Преди около 3 години „Еко Партнърс България“ беше сполетяна от изненадващо събитие.Министерството на околната среда и водите прецени по неясни за нас критерии, че не сме изпълнили задълженията си и че трябва да ни санкционира с отнемане на разрешителното ни за упражняване на дейност. Този акт беше издаден с мотиви, които определяха за неправилен един начин на работа, по който работихме вече 5 или 6 години и никога не беше проблем.  На нас ни отне три години съдебни битки и едва вчера получихме решение на Върховния административен съд, което потвърди, че сме изпълнили всички наши задължения абсолютно правилно и коректно“, разказа тя.

„В този смисъл трябва много ясно да се разбере, че организациите по оползотворяването са основен партньор на общините и държавата. Трябва да се въведе една много ясна регулаторна рамка, за да не може законът да бъде интерпретиран спрямо личните виждания на отделни експерти, лица и политическа обстановка. Трябва да се осигури на организациите правилен начин да защитят правилата си“, добави Спасова.

По думите ѝ в момента сме свидетели на едно механично преписване на европейските правила и директиви.

„За съжаление, много често текстовете, залагани в закона, не са ясни и могат да се използват и прилагат по различен начин“, обясни тя.

„Регулацията и разбирането на отпадъка като отпадък е концепция, която е безкрайно остаряла. Към настоящия момент и публичния сектор и институциите имат нужда от нашата подкрепа като експертиза, за да направим прехода най-истински и най-съдържателен“, коментира Марина Стефанова.

Спасова представи и вендинг машина за обратно изкупуване на стъклени опаковки.

„Тя работи на принцип, подобен на този на машините за пластмасовите опаковки. Разликата е, че тази машина е първият изцяло български продукт. Смятаме, че България има достатъчно капацитет, за да произвежда такива неща сама“, посочи тя.

„Това е поредната стъпка в развитие на възможностите за подобряване на разделното събиране. Нашата машина, за разлика от всички останали, има доста повече функционалности. По баркода тя определя теглото на конкретната бутилка, което е много по-прецизно отколкото на база брой. В нашата машина всичко е изцяло дигитално. „Неудобството“ е, че ще трябва да си инсталирате нашето приложение Eco Partners App, където абсолютно всички, което предавате в машината, генерира точки, срещу които получавате награди под формата на отстъпки от най-различни бизнеси“.

***
Генерален партньор: ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД. 

Основни партньори: Philip Morris Bulgaria, Danone България, ОББ.

С подкрепата на: Нестле България, RAICOMMERCE, photomate, MELEXIS.

Институционален партньор е Българска стопанска камара, Clean&Circle, Институт за енергиен мениджмънт, Асоциация на индустриалния капитал в България.

Медийни партньори:  bTV Media Group , BNT, Дарик радио.