Ще успее ли Европа да изгради устойчиво бъдеще и да остане конкурентоспособна?

Европа има шанс да изгради своята бъдеща конкурентоспособност и икономическа стратегия на базата на енергийния преход. "Зелените" инвестиции обаче трябва да бъдат от полза за бизнеса, тъй като той ще изнесе основната тежест на прехода. Около тази теза се обединиха участниците в първия дискусионен панел на 16-ия Зелен и енергиен форум на списание Мениджър. 

Защо е важно да бъдем устойчиви? 

"В момента има много организирани сили, които се опитват да компрометират идеята за чистите инвестиции и за усилията да бъде възстановен загубения баланс между човека и природата. В Европа обаче има лидери, които все още движат големия дневен ред", коментира Саша Безуханова, основател на платформата MOVE.BG.

На въпрос на модератора на панела Таня Кръстева, главен редактор на списание Мениджър, дали Пактът за чиста промишленост на Европейската комисия не е отстъпление от амбициите за въглеродна неутралност, Безуханова отговори, че пактът е просто продължение на т. нар. Зелена сделка, но в нова рамка, която не беше добре обяснена.  

"Пактът обвързва по много конкретен и ясен начин декарбонизацията като цел за развитието на Европа. На нас ни отне 20 години да разберем, че икономиката е дигитална. Беше необходимо много време на бизнеса да свикне с новите технолотични реалности. Икономиката на бъдещето обаче е дигитална и зелена, защото вече няма как да прогресираш, без да въведеш механизми за енергийна ефективност, за рециклиране и т.н. Всичко това е част от растежа на една компания, но Европа трябва да го "разкаже" по по-добър начин на бизна и на потребителите", смята Саша Безуханова. 

Ще устои ли Европа на конкуренцията от страна на САЩ и Китай?  

"Европа е лидер в декарбонизацията, защото ѝ се налага. Администрацията на Тръмп в САЩ се надява, че може да се върне към "старата индустрия", базирана на изкопаемите горива - такава, каквато е била през 20-и век. Това вече е невъзможно. В Европа ние трябва да се движим към "издърпващия" фактор на иновациите, който зависи от бизнеса. Трябва да има индустрия и трябва да има търсене на продукцията на тази индустрия. Няма как проблемът да бъде решен само с държавни регулации", заяви Апостол Дянков, експерт в областта на устойчивото развитие на бизнеса, създаването и прилагането на климатични политики.

По думите му, голямата роля на бизнеса ще бъде да изпълни заложените цели, но въпросът е дали това ще стане с общи усилия или всяка компания ще търси решения сама за себе си. 

"Докладът на Марио Драги постави нещата на много добра основа и напомни на европейските лидери, че в някои сектори Европа изостава значително от Китай, например в производството на електрическите автомобили. От друга страна, американците според мен си вкарват "автогол" с излизането от част от тези индустрии. В момента Европа дори привлича американски учени, които не са доволни от случващото се отвъд Океана. Може да се окаже, че битката за конкуретоспособността ще се води между Европа и Китай", добави Дянков.

Според Георги Георгиев, инициатор и ръководител на международен научно-практически проект 0-Carbon Trakia Economic Zone, основната логика е, че в най-успешните момента на развитието на нашите общества, най-вече в Европа, прогресът на индустрията е носил най-високата добавена стойност. 

"Това беше разбрано от политиците - че основният фактор, който ще изнесе "зеления преход" е индустрията, а не жилищния фонд, както се смяташе доскоро. Единственият начин това да се случи е този преход да бъде базиран на чисто пазарни принципи, които да са разбираеми за бизнеса. Само така той ще може да се включи пълноценно в този процес", заяви Георгиев.

Откъде ще се финансира енергийният преход? 

Според Георги Георгиев, когато ВЕИ е произведена на място и с местни източнизи може да бъде по-евтина от изкопаемата. 

"Моделът който се разработва в момента, се базира на т. нар. "зелени облигации". Необходима е децентрализация не само физическа, но и на процесите на управление в дадени региони. Не e лесен процесът за създаване на регионални енергийни общности от компании, които да споделят енергия. Този процес върви бавно, защото инициативата до този момент беше мудна. Но, спопред мен, към момента индустриалната инициатива изпреварва изработването на политики и ще видим положителни резултати много скоро", добави той. 

 Саша Безуханова застъпи тезата, че компаниите не могат да изнесат тази "битка" само на своите рамене. Държавата би трябвало да мобилизира своите инструменти и системи, включително да подобри позициите си в новия геополитически контекст. 

"България години наред беше износител на енергия и регионален "балансьор", но въпросът е може ли тази позиция, на фона на новите технологии, да бъде актуализирана с оглед на нуждите на бъдещето. Това е нещо, което България все още не е свършила. Ние трябва да излезем от своите исторически и геополитически "котви", които ни държат в едни стари модели, които гарантираха конкурентоспособност през 80-те години на миналия век, но не и днес", заяви тя. 

Значението на кръговата икономика

"Отпадъкът от едно поризводство е ресурс за друго производство, но не е целесъобразно те да търсят помежду си начини да използват тази зависимост. Вече има интегрирани решения, които да направят този процес по-ефективен и да го автоматизират", каза още Безуханова и припомни, че България е на последно място в Европа по степен на "преизползване" на продуктите и суровините.

"Трябва да стимулираме предприятията не просто да рециклират отпадъците си, а да участват в интегрирана система, която да позволи на всеки участник да печели от кръговата икономика", добави основателят на MOVE.BG.

"Имаме дефицити, които трябва да се преодолеят, но българските компании полагат много усилия. За всички е ясно, че човечеството няма как да използва ресурсите по начина, по който това се е слчувало до момента. Трябва да се вслушваме по-внимателно в компаниите и това, което те прилагат като иновации. Освен това те трябва да бъдат интегрирани и в образователната система възможно най-бързо, за да може обществото да се запознава с тях", коментира Апостол Дянков.   

Георги Георгиев каза, че е добре човечеството да си припомни, че всичко около нас е изградено от въглерод. И, говорейки за нисковъглеродна икономика, трябва много да внимаваме с разбирането са нея. 

"Кръговата икономика е базирана основно на ресурсната ефективност. Това е процес, който се задвижва много лесно, но е добре обществото да участва по-ефективно в него. Очевидно е, че ЕК вече не говори за отпадъци, а за вторични суровини. Тоест животът им трябва да бъде удължен, без да се нарушава качеството при различните фази на обработката им", смята Георгиев. 

Според него, мащабите в индустрията са много по-големи от тези на рециклирането на продуктите за потребление. 

"Търсят се начини батериите на електромобилите да издържат повече. Първото поколение батерии, които ще могат да бъдат рециклирани, ще предизвикат истински бум на пазара. А големите печеливши няма да са добивните компании, произвеждащи първични ресурси, а онези, които ще намерят начини за най-ефективно рециклиране", добави Апостол Дянков.   

***
Генерални партньори: Данон, Photomate. 

Основни партньори: Shell България, Aurubis, Philip Morris Bulgaria, Kaufland, Power Partner Solutions.

С подкрепата на:  Evklips Energy LTD., Еко Партнърс, Sunotec, Renewable Energy Insurance Broker.

Институционални партньори:  Комисия за енергийно и водно регулиране, Българска стопанска камара, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI)

Медийни партньори: bTV Media Group , BNT, Dir.bg