Брекзит: Какво следва?

Депутатите от Камарата на общините на британския парламент гласуваха с голямо мнозинство против сделката на премиера Тереза Мей за Брекзит, веднага след което лидерът на Лейбъристката партия Джереми Корбин поиска вот на недоверие срещу правителството. Какво следва?

Според реформите на изборната система във Великобритания от 2011 г., общи избори в страната трябва да се провеждат на всеки пет години, като следващото гласуване е насрочено за 2022 г.

Подготвяният вот на недоверие срещу кабинета на Мей обаче ще разкрие дали правителството е изгубило подкрепата на парламента. Ако вотът на недоверие мине, започва да тече 14-дневен срок, в рамките на който сегашното правителство или кабинет, предложен от друга партия, трябва да получи подкрепата на депутатите от Камарата на общините. Ако това не се случи, се свикват предсрочни избори, които могат да бъдат проведени най-рано 25 работни дни след решението.

Ако правителството на Мей оцелее, то може да поиска ново гласуване на същото споразумение или на подобна на него сделка. Пред кабинета на Май обаче има и още няколко други възможности.

1. Брекзит без сделка

В случая, че ситуацията остане без съществена промяна, следва Брекзит без сделка. Процесът вече е започнат и това означава, че Великобритания ще напусне ЕС на 29 март 2019 г.

Правителството вероятно ще приеме закони, които да подготвят страната за излизане от Съюза без споразумение, но те няма да окажат голямо влияние върху крайния резултат.

Депутатите от Камарата на общините, които са против варианта Брекзит без сделка, спечелиха на 8 януари вот, ограничаващ способността на Министерството на финансите да повиши някои данъци. Това гласуване бе по-скоро символично, тъй като правителството може да намери други начини за набиране на средства, но то символизира готовността на членовете на парламента да блокират излизането на Великобритания от ЕС без постигнато споразумение.

2. Предоговаряне на сделката

Правителството може да опита да договори нова сделка за Брекзит. В този случай обаче не става въпрос за внасяне на малки и незначителни корекции в споразумението на Мей и повторно гласуване.

Тази вариант предвижда пълно предоговаряне на сделката, което може да отнеме доста време и да доведе до отсрочване на член 50 от Лисабонския договор.

За да се стигне до тук обаче британското правителство трябва да предприеме две стъпки: Първо, Лондон трябва да поиска от ЕС отсрочка, която може да бъде получена само ако всички страни членки приемат британската молба.

Второ, правителството ще трябва да промени „датата на напускане“, която е фиксирана в Закона за напускането на ЕС. Тази промяна трябва да бъде гласувана от британските депутати.

Ако Ес откаже нови преговори, то британското правителство ще трябва да избере някой от другите варианти.

3. Нов референдум

Един от вариантите е провеждането на нов референдум за Брекзит. Подобно на другите варианти, провеждането на нов референдум ще изисква отсрочка на член 50 от Лисабонския договор, тъй като подобен референдум няма как да бъде проведен преди 29 март.

Дори и да бъде започната процедурата по организиране на нов референдум, нещата няма как да се случат бързо, тъй като парламентът трябва да одобри нов законодателен акт, определящ правилата на референдума, като например това кой ще бъде допуснат до гласуване.

Освен това, Британската избирателна комисия няма да има нужното време, за да разгледа и даде становище по въпросите, които ще бъдат включени в референдума.

Според законодателството на Обединеното кралство, след приемането на закон за провеждане на референдум трябва да има определен период от време преди самия вот.

Експерти от Юнивърсити колидж Лондон казват, че минималното време, необходимо за преминаването през всички тези стъпки, е около 22 седмици. Дори и процесът да бъде съкратен възможно най-много, няма как референдумът да се проведе преди края на март.

4. Общи избори

Тереза Мей може да реши, че най-добрият изход от тази задънена улица е в провеждането на предсрочни парламентарни избори, които да и осигурят политически мандат за прокарване на нейното споразумение.

Мей не може да свика избори, но според законодателни промени от 2017 г. тя може да поиска от депутатите да гласуват за провеждане на предсрочни избори. В този случай тя ще се нуждае от подкрепата на две трети от членовете на парламента. Изборите ще могат да бъдат проведени най-рано 25 работни дни след гласуването в парламента, като премиерът ще трябва да определи точна дата.

И този вариант ще изисква отсрочка на член 50 от Лисабонския договор.

5. Други възможности

През декември Съдът на Европейския съюз постанови, че Великобритания може да реши едностранно да се откаже от Брекзит.

Въпреки това, правителството на Мей продължава да стои зад поетият ангажимент да изпълни волята на британските избирател и да уважи резултата от референдума за Брекзит, което означава, че е малко вероятно да се стигне до подобен вариант преди да се проведе нов референдум или да има промяна в правителството.

В средата на декември Мей спечели вот на доверие като лидер на Консервативната партия, което означава, че в следващите 12 месеца срещу нея не може да бъде свикан нов вътрешнопартиен вот.

Тя обаче може да подаде оставка, ако не успее да прокара сделката си и не е готова да промени курса в преговорите с ЕС. Това би довело до ново гласуване в Консервативната партия и назначаването на нов премиер.

Който и обаче да заеме лидерската позиция в партията на торите, той ще бъде изправен пред същите варианти за Брекзит.

По материал на Би Би Си