Главоблъсканицата около Брекзит руши британската политическа система

Едва ли има по-добър символ на проблемите на британската демокрация в епохата на Брекзит от този: наложи се депутатите да бъдат изпратени вкъщи в разгара на дебатите, когато спукана тръба наводни залата на Камарата на общините.

Тази картина перфектно илюстрира проблема на парламента, опитващ се да разреши пъзела на Брекзит. Погледната отвън, институцията е бляскав, световноизвестен символ на демокрацията, издигащ се величествено на брега на Темза. Отвътре тя е грохнала и все по-негодна за употреба.

Скритите недъзи на британската политическа система бяха изложени на показ - и гледани по телевизията в цял свят - откакто избирателите преди близо три години гласуваха за напускане на Европейския съюз. Процесът на вземане на решение стигна до задънена улица, въпреки че и бизнес лидери, и граждани в един глас молеха за сигурност. Много британци изпитват смесица от разочарование, любопитство и срам от текущия политически хаос. Същото важи за политиците и от двата лагера - за и против Брекзит.

"Срамувам се, че съм член на този парламент", каза проевропейският депутат от Либералнодемократическата партия Норман Лам, след като депутатите за пореден път не успяха да намерят път към Брекзит. А консерваторът и привърженик на Брекзит Бил Кеш каза миналата седмица, че Великобритания е "унизена", защото не можа да напусне ЕС в уречения срок.

През последните месеци в парламента, където депутатите многократно се опитваха и не успяваха да се договорят за пътна карта за британското напускане, станахме свидетели на вотове "на косъм", нощни заседания и театрален драматизъм. Този политическа "сапунена опера" рязко повиши зрителския интерес към уебсайта, излъчващ на живо парламентарните заседания, и превърна председателя на Камарата на общините Джон Бъркоу в международна знаменитост с неговите провлачени крясъци "Ордър-р-р" ("Ред!")

Но целият този "шум и ярост" не означава нищо. Великобритания не е по-близо до изхода от ЕС, нито по-наясно за посоката след Брекзит, отколкото в началото на годината.

Споразумението за развода, сключено между правителството на премиера Тереза Мей и ЕС в края на 2018 г., излага условията за регулирано напускане на Обединеното кралство и обещава тесни връзки в бъдеще. От януари досега парламентът го отхвърли три пъти. Депутатите, които са за Брекзит, не искат да гласуват за него, защото предпочитат по-категорично откъсване от блока. Проевропейските политици го отхвърлят, защото го смятат за лош заместител на членството в ЕС.

Парламентът гласува и по други опции, включително за напускане без споразумение и за организиране на нов референдум за британското членство. И два пъти депутатите отхвърлиха всичките варианти.

За да се избегне хаотично напускане без сделка, което би могло да съсипе икономиката, която и без това върви надолу поради несигурността около Брекзит, Мей два пъти се обърна към ЕС с молба за отсрочка. Въпреки нарастващото раздразнение на блока от Великобритания, той два пъти се съгласи, отлагайки Деня на Брекзит първо от 29 март за 12 април, а после и до 31 октомври.

Британският бизнес дълбоко въздъхна с облекчение, но се опасява, че облекчението ще бъде временно, освен ако политиците не успеят да решат политическата криза, която не е спряла да се задълбочава от изненадващия резултат от референдума за Брекзит през 2016 г. досега. На фона на масово недоверие в политиците - усещане, което нараства от доста години, избирателите гласуваха за напускане на ЕС въпреки съветите на правителството, на повечето икономисти и на големите бизнес групи.

Британската политическа система доказа, че е зле подготвена да изпълни волята им.

Консервативното правителство на Мей няма мнозинство в парламента - рядкост за Великобритания, и изпитва сериозни трудности да прокара своята политика. И двете главни партии в страната - консерваторите и опозиционните лейбъристи, са вътрешно разделени относно Брекзит и започнаха "да се люспят". Повече от дузина депутати напуснаха партийните редици през последните месеци и заседават като независими.

Проевропейски депутати "от задните редове" влязоха във война с правителството, присвоявайки си контрола над парламентарния дневен ред, и наложиха дебати и гласувания на различни поправки за Брекзит. Консерватори "брекзитъри" поискаха Мей да подаде оставка, защото не е успяла да да изведе Великобритания от ЕС.

В тази обстановка стресираните, изтощени политици от парламента и техните екипи не крият откровеното си облекчение от 10-дневната великденска ваканция, която започна в края на миналата седмица. Премиерът ги умоляваше да си поемат дъх, да размислят и да се върнат готови да сключат компромис за Брекзит. Междувременно правителството на Мей продължава преговорите с лейбъристите с надеждата за намиране на допирни точки.

Няма обаче признаци за какъвто и да било очертаващ се консенсус. "Брекзитърите" в Консервативната партия продължават да заговорничат, за да отстрани Мей и да я заменят с по-силен застъпник на Брекзит, като бившия външен министър Борис Джонсън. Проевропейските политици все още се надяват да постигнат нов референдум за Брекзит, който би могъл да доведе до мандат за оставане на Обединеното кралство в ЕС. Лейбъристите копнеят за парламентарни избори, въпреки че има риск избирателите да решат да накажат всички политици заради възмущението от провала на Брекзит.

Не се вижда краят на драмата, която кара наблюдателите в цял свят озадачено да се чешат по главата (и отвреме на време да се подсмиват) заради британските терзания.

Британският евродепутат Ричард Ашуърт каза пред колегите си от ЕС, че Брекзит е родил "една тъжна нация, разделена като никога досега, и една Камара на общините, затънала в криза". "Нека Брекзит послужи като поука за народите в Европа", предупреди той.

Някои наблюдатели обаче съчувстват на Великобритания, която публично се мъчи да реши дълбоко разединяващи въпроси за своите ценности и място в света - въпроси, които са валидни не само за Обединеното кралство.

"Парламентът отразява разделенията в нашата страна", казва Ананд Менън - директор за Великобритания в мозъчния тръст "Променяща се Европа", и продължава: "Всичко това е брутално и ужасно и не спира. Това е вътрешната политика при демокрацията в най-емоционалния й вид. Настроението сред международните наблюдатели, с които разговарям, е нещо от рода на: "Слава богу, че не сме на тяхно място!"

Джил Лоулес от Асошиейтед прес / БТА