Изолирани, картотекирани, следени: Как Франция се бори с радикализацията

След атентатите през 2015 г., Франция постепенно създаде система за следене на хора, за които е подаден сигнал, че са радикализирани ислямисти, първо в затвора, а после и след излизането им на свобода: случаят с нападателя от Страсбург, който е в списъка с радикализирани, е симптоматичен за трудностите да се ограничи тази "вътрешна заплаха".

Как да се процедира с радикализираните в затвора?

От над 70 000 лишени от свобода във Франция, 504 са затворени за различни провинения, свързани с ислямистки тероризъм и около 1070 са затворниците, осъдени за престъпления от общ характер, за които има опасност от радикализация. Тези цифри остават стабилни от година насам.

Всички затворени за провинения, свързани с ислямистки тероризъм, трябва да преминат през Отдела за оценка на радикализацията. В началото на този месец, 150 от тях все още не бяха оценени, по данни на френската Дирекция за изтърпяване на наказанията.

След 4-месечна оценка, те се настаняват в специални части на затвора, изолирани от останалите лишени от свобода (предвижда се за това да бъдат отделени 1500 места).

Нововъведението, за което спомена министърката на правосъдието Никол Белубе, е предвиденото от догодина създаване на Отдел за оценка на радикализацията на осъдените за престъпления от общ характер: подобен филтър можеше да позволи евентуална оценка на степента на опасност, която представлява затворник като нападателя от Страсбург Шериф Шекат.

Когато излязат на свобода

Във Франция всички задържани могат да поискат промяна на начина на изтърпяване на наказанието и предсрочно освобождаване. Това е класическата правна уредба, която се прилага и за заподозрени в радикализация осъдени за престъпления от общ характер, като нападателя от Страсбург.

От друга страна, с промяна на закона от юли 2016 г. се втвърдява режима на изпълнение на присъдите за осъдените за престъпления, свързани с тероризма, като те не се допускат до автоматично намаляване на присъдата и се забраняват някои видове замяна на начина на изтърпяване на наказанието (полусвободен режим, прекъсване или разделяне на изпълнението на присъдата...)

Независимо за какво е осъден затворникът, след излежаване на наказанието, той трябва да бъде освободен. Но ако представлява потенциална опасност, той е "следен след излизането си от затвора", подчерта правосъдната министърка.

В момента службите за социална реинтеграция следят няколкостотин души извън затвора поради подозрения в радикализация. Малка част от тях бяха осъдени или очакват присъда по случай, свързан с тероризма, за възхвала на тероризма, или за опит да отидат в Сирия. Те се следят в рамките на различни мултидисциплинарни програми, в които участват преподаватели, психолози и религиозни съветници.

От юли 2016 г. осъдените за престъпления, свързани с тероризма, автоматично се включват в картотеката на автоматизираната Национална съдебна база данни на извършители на терористични престъпления. Поради това те са длъжни да обявяват всяка смяна на адреса си и пътувания в чужбина.

Разузнаване и бази данни

Сляпото петно, каквото представляваше влизането в затвора, малко по малко се запълваше с нарастването на влиянието на отдела за съдебно разузнаване, създаден през 2017 г., който следи около 3000 души по различни причини. Създаден беше формуляр за "излизащите" от затвора ислямистки терористи.

Извън затвора смятаните за най-опасни задържани се следят от Главното управление на вътрешната сигурност (френското контраразузнаване) и от разузнаването на националната полиция.

Хората с подобни психологически профили се включват в различни бази данни, които не винаги се припокриват: не всички попаднали в категория "Ес" (имащи отношение към държавната сигурност) на регистъра с издирвани лица на националната полиция се включват в данните на регистъра с идентифицираща информация за превенция на радикализацията от терористичен характер, и обратно. В категорията "ес" се включват както ислямисти, така и анархисти и корсикански националисти.

Регистърът с идентифицираща информация за превенция на радикализацията от терористичен характер беше създаден през 2015 г. и включва около 20 000 лица, половината от които се следят специално. Категорията "Ес" на регистъра с издирвани лица е инструмент на полицията, средство за насочване, което служи най-вече за идентифициране на лицата, когато се опитат да преминат границите. Включването в него не оправдава само по себе си включването в регистъра с идентифицираща информация за превенция на радикализацията от терористичен характер.

Извън затвора основната трудност е в откриването на профилите, известни като "нискочестотни". Поведението на Шериф Шекат например, включен и в двете бази данни - на националната полиция и за предотвратяване на радикализацията - не е позволявало да се предскаже, че той ще извърши терористичен акт.

От 13 ноември тази година циркулярно писмо на министерството на вътрешните работи позволява на кметовете да бъдат информирани за опасността от ислямистка радикализация в техните населени места - мярка, срещу която професионалните юристи отправят множество критики.

София Будербала от Франс прес / БТА