Колкото 55 африкански слона

Принс Джабеа, на 15 години, мачка пластмасова бутилка, сякаш стъпква хлебарка, след това използвайки петата на другия си крак маха рязко капачката, която изхвърча във въздуха.
Той не представя най-новия модерен уличен танц в Дуала, търговската столица на Камерун, а участва в една от най-големите програми в страната за рециклиране на пластмаса, целяща да превърне отпадъка в нещо полезно, като същевременно се почиства околната среда. Зад Джабеа около 30 тинейджъри събират пластмасови бутилки, задръстващи отводнителните канали и улуците, а други минават от врата на врата, за да вземат пластмасовия боклук на местните жители. Всичко се събира в огромни платнени чували, които в края на деня се завързват и след това се изпращат, за да бъдат превърнати в обувки, столове, плочки за под и още много други продукти. Инициативата RED-PLAST, рожба на 30-годишния инженер в областта на опазването на околната среда Алън Родриге Нгонде Елонг, се развива и в Яунде. Благодарение на нея се събират 100-150 тона пластмасови отпадъци или горе-долу колкото тежат 55 африкански горски слона. Елонг представя идеята си като студент в Дуала.
Виждаш боклук, пластмаса навсякъде, накъдето погледнеш, каза той пред фондация Томсън Ройтерс, описвайки откритите отводнителни канали покрай улиците, запушени от пластмасови бутилки. В дъждовния сезон каналите преляха и привлякоха комари, които се размножиха и съответно увеличиха случаите на малария и денги сред местните жители, каза Елонг. Никой няма решение на този проблем, допълни той.
Днес екипът на Елонг работи по въпроса, като организира едномесечна кампания за събиране на отпадъци на всяко тримесечие, ангажирайки всички - от тинейджъри, които желаят да придобият работен опит, до децата от улицата, които имат нужда от пари. Младежите печелят средно 35 000 камерунски франка (62 долара) месечно, макар че доходът зависи от това колко са събрали и количеството, за което RED-PLAST получава пари от градските власти.

Африка се модернизира
През последните години млади активисти и предприемачи в Западна и Централна Африка започнаха да прилагат редица креативни решения за справяне с проблема с изхвърляната пластмаса. В крайбрежния камерунски град Криби инженерът Исмаел Есоме строи лодки от пластмасови шишета за риболов и туризъм. В Лагос, Нигерия, стартъп компанията Wecyclers развива бизнес за събиране на боклук и преработката му, като осигурява доходи на жителите на гетата, които събират отпадъци с колелета и получават пари за това. Още по-нататък в Южна Африка, фондация Rethaka превръща пластмасовите отпадъци в ученически чанти с преносима, захранвана от слънцето лампа, за да могат по-бедните деца да пишат домашните си, когато се стъмни. Същевременно в градовете и селата в Африка улични търговци събират пластмасови бутилки и ги пълнят с неща за продаване - от фъстъци и олио до пресен сок и дори бензин.Въпреки ве по-големите усилия в Африка за рециклиране на пластмасата голяма част от отпадъците продължават да замърсяват местната околна среда, тъй като боклукът се гори или заравя в земята. По света изследователите оценяват, че близо 8 милиона тона пластмасов отпадък преминава от земята в морето всяка година.
 

Капка в морето
В Камерун пластмасовите лодки на Есоме спечелиха международни награди и признание, достигайки чак до Мадрид, където екипът му бе помолен да конструира екологична лодка. Те обаче не получават финансиране от правителството или благотворителни организации, което би им позволило да разширят дейността си. Тъй като сме млади и работим в нова област за Камерун, това е голямо предизвикателство, каза Есоме, който ще представя страната си на срещата "Един млад свят", която е за млади световни лидери в Хага този месец.
Основателят на RED-PLAST Елонг казва, че получаването на правителствено финансиране е бавен процес, но инициативата е успяла да получи субсидии от няколко местни власти, както и приходи от компании, които купуват боклука и правят пластмасови изделия. По думите на Елонг оборудването му обаче все още няма ресурсите да събира пластмаса всеки ден, което би подобрило резултатите. Компаниите като неговата са изправени и пред големи предизвикателства на фона на растящото количество пластмасови отпадъци. През 2010 година в Африка е имало 4,4 милиона метрични тона безстопанствен пластмасов боклук - цифра, която може да нарасне до 10,5 милиона тона през 2025 година, ако нищо не бъде направено по въпроса, предупредиха учени в доклад, публикуван този месец. Съчетан с безпрецедентния растеж на населението, рязко увеличаващият се боклук вероятно ще причинява големи проблеми дори ако има повече местни инициативи за рециклиране, казват защитници на околната среда.
Осрик Тенинг Фортон, експерт по рисковете за околната среда към Африканската банка за развитие, каза, че са нужни по-добра регулация и по-стриктно прилагане на съществуващите закони, за да процъфтява частния сектор в рециклирането.
 

Този проблем не е само африкански
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие съобщи през май, че рециклирането на пластмасата по света не постига пълния си потенциал. Организацията призова за въвеждане на по-високи данъци при производството и използването на нова пластмаса, както и да има повече механизми, които да карат потребителите да плащат за еднократните торбички, пластмасовите еднократни вилици и лъжици и сламките.
Друго голямо предизвикателство е промяната в поведението на хората, казва Елонг. Някои хора ми казват: "Не съм ял два дни, защо да ми пука за рециклирането на пластмасата?", отбеляза той пред Томсън Ройтерс. Той отговаря на въпроса с аргумента, че рециклирането може да им помогне да спечелят пари, с които да подобрят живота си, а същевременно да е полезно и за околната среда. В крайна сметка трябва да накараме хората да разберат, че рециклирането носи и печалба, каза Елонг.

Ина Лазарева, Ройтерс/БТА