Намери ми медия да публикува статия за нашата фирма

Търсим хора... търсим, ама бързо търсим работници... В България като че ли вече не остана кой да работи... Чувам тези думи почти на всяка среща с бизнесмени, голяма част от тях чуждестранни, които – поне доколкото – схващам със самочувствието, че в тази „евтина“ държава всичко трябва да е много евтино и да става бързо. Всъщност това е и самочувствието на много работодатели, които наистина си мислят, че след като българският стандарт на живот, сравнен с всяка една друга страна от Европейския съюз, е значително по-нисък, то всеки кандидат за работа трябва да им целува ръка и да ги благославя, че са ги назначили...
Винаги съм казвал, че България е рай за инвеститорите, за бизнеса въобще, и въпреки че знам колко души ще скочат веднага да ми доказват противното, пак ще продължавам да го твърдя. И тук ще прескоча казионните аргументи за ниските данъци, добрата локация и ниските инвестиции за заплати, колкото и да са ключови тези предимства. Два са най-важните причини – първо България все още продължава да е единствената държава в Европа, в която можеш да пристигнеш със стотина хиляди евро в банковата сметка и да започнеш бизнес веднага. Тук сега има толкова много все още незапълнени ниши, толкова много възможности и липсващи все още продукти и услуги, че единственото, което всеки инвеститор трябва да направи и да ги намери и да работи здраво. Втората причина е изключително високото качество на хората, перфектното образование, невероятно голямата армия от добре подготвени, амбициозни и жадни за успех млади хора.... Не виждам и голяма драма от факта, че няколкостотин хиляди от тях са в чужбина, това дори може само да ме радва, защото ще научат само интересни неща, ще ги приложат като се върнат, а ако не се върнат – някой друг ще ги приложи тук. Но докато са в България, тези хора са наистина перфектни, можещи и знаещи, много знаещи...
Ето това е – проблемът в България не е, и никога не е бил в недостига на хора, а в неумението на работодателите добре да представят компаниите си не само по-добрия начин, но и дългосрочно. „Много те моля, намери ми медия, която да публикува добра статия за фирмата ми, че са ме налазили отново анонимни тролове в интернет и пишат глупости“, ми каза наскоро унил клиент и очакваше да се възторгна от поръчката. Впрочем и аз мисля, че няма нищо по-отвратително от напуснал служител да пише срещу фирмата под псевдоним в интернет и често точно тези писания са пълни с лъжи и фантазии. Но от друга страна възможностите това да се случва датират от преди петнайсетина години и ще продължат още десетина, след което естествено хората ще престанат съвсем да вярват на анонимни тролове или подписани с псевдоними измислени автори. Затова и вярвам, че не мнението променят света, а само и единствено действията, това, което правиш, успехите и провалите. „Ами защо ти е статия във вестник, нали ти самият си имаш медия“, контрирах клиента си, на което той ме погледна невярващо и каза: „Ами ти да не ми бъркаш с някой друг... Нямам си медия!“
Това е бруталната истина, на която без дори да съзнават, много от работодателите се подчиняват – те просто не възприемат социалните медии за истински и сериозни канали да показват точно и ясно защо тези, които си търсят работа или искат да сменят настоящата ще трябва да подадат молба точно при тях.  Дори трудно искат да повярват, че социалните медии могат да бъдат много по-мощен канал от традиционните вестници или списания, защото просто не отчитат тяхната интерактивност и възможности мненията да се допълват, да се коригират и да се води дискусия, нещо което нито една традиционна медия не може да си позволи. На практика, и поради факта, че са силно персонализирани, социалните медии са най-силният инструмент за противопоставяне на анонимните „псувни“ и лъжи срещу работодатели. От една страна влиянието им е много по-голямо, от друга обаче – те са платформа за истински мнения, дискусии и факти. Никога, ама никога не вярвам на анонимни мнения, дори и да ми изглеждат правдоподобни. Сега, през 2018 няма нищо по-убедително от мненията казани от първо лице единствено число, подписано с истинско име, мнение, което всеки трябва да мисли как да защитава.
Не е необходимо компанията да има специална стратегия за това, как да се брандира, или как да се представя, но е повече от задължително за фирма от над 10 души да има свое уникално присъствие в социалните медии, което да разказва с нормален и човешки език и без суперлативи как се живее във фирмата, кои са хората в нея, с какво се занимават и как се разбират по между си. Най-малко една публикация на седмица, а със сигурност и по-често, може да постави компанията наистина сред най-интересните и добре позиционирани в България. Почти не познавам компания в България, която да полага сериозни и професионални усилия в това, да поддържа интересна и богата с истории социална медия, така че когато търси служители те с няколко клика да се запознаят с всичко, което се случва в компанията. 
Но това е само една от двете важни страни на този все по-сериозен за България въпрос – търсенето на добри и професионални служители. Другата е също така задължителна – бързата реакция, човешкия контакт и доброто отношения към всеки, ама към всеки кандидат. От години в компанията, която управляват, отговарям на кандидати за работа, а те понякога са стотици, винаги лично и винаги в рамките на минути. Старая се да участвам, когато това е възможно, във всички етапи на интервюта, особено с кандидат, чийто начин на комуникация ми е допаднал или от социалните медии или просто от няколкото разменени мейла. Тук обаче и самите кандидати има какво да учат – доста голяма рядкост е да получиш добре стилизиран текст извън стандартната и суха автобиография, която да ти покаже, че зад него стои човек с характер и оригинално мислене... Сега обаче говорим за работодателите – честното, точното, почтеното и професионално отношение към всеки кандидат е най-добрата визитна картичка за всяка фирма. Наскоро имах клиент, който изсипа „една торба“ пари за реклами на свободните си позиции, получи стотици заявки, отговори на няколко и накрая назначи на свободните места хора, които просто пристигнаха във фирмата по съвсем други канали – познати на служителите, случайно попаднали на текст в социални медии и подобни.
Знам, че големите компании предпочитат да ползват специализирани агенции за персонал и смятат, че така ще прехвърлят задълженията да си намерят служители към съвсем други хора. Но точно те често забравят, че тези хора ще работят с тях, при тях и за тях... 
Затова и сега изводите се твърде елементарни, лесни за казване и – вероятно – доста трудни за изпълнение. Присъствието в социалните медии трябва да е постоянно, креативно, честно, ясно и точно. Комуникацията с бъдещите служители трябва да е всеки ден, интелигентна, постоянна, конкретна. 
И тогава фразата „няма подходящи хора“...  за вас просто ще бъде забравена.     
         
Източник: Списание "Мениджър"