Ормузкият проток - стратегически морски коридор под високо напрежение

Ормузкият проток, стратегически коридор за световната търговия с петрол, от десетилетия се намира в центъра на регионални напрежения, съживени от мистериозни "актове на саботаж" срещу кораби в Персийския залив.

В неделя четири плавателни съда, включително два саудитски петролни танкера, станаха обект на "саботаж" край Обединените арабски емирства, според Рияд и Абу Даби. Нападенията бяха извършени на изток от емирство Фуджейра, чието пристанище е единствения терминал на ОАЕ на брега на Арабско море, където се намира протока.

Съобщението за тези инциденти беше направено от две страни, близки съюзнички на Вашингтон, на фона на ново нарастване на напрежението след засилването на американските санкции срещу Техеран, който от своя страна се отказа от някои поети ангажименти във връзка с ядрената си програма.

Иран, който неведнъж е заплашвал да затвори протока в случай на конфликт със САЩ, от своя страна поиска разследване на "притеснителните" случаи на "саботаж".

Вход към Персийския залив

Ормузкият проток, който свързва Персийския и Оманския залив, се намира между Иран и султанатът Оман. Той е особено уязвим поради малката си ширина, около 50 км, и дълбочината си, която не надхвърля 60 метра.

Протокът е осеян с пустинни или слабо населени острови, но с голямо стратегическо значение: иранските острови Ормуз, Кешм и Ларак разположени срещу град Бандар Абас на иранския бряг

Оманският бряг, полуостров Мусандам, образува стрелка, сочеща към Иран. Той е разделен от останалата част на султаната от земи, принадлежащи на ОАЕ.

Опрени до Обединените арабски емирства, трите "стратегически острова" Голям Томб, Малък Томб и Абу Муса, представляват наблюдателен пост към бреговете на всички страни от Персийския залив: Обединените арабски емирства, Катар, Бахрейн, Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак и Иран.

Те са окупирани от Иран от 1971 г., след оттеглянето на британските сили от региона.

Стратегическа позиция за транспорта на суров петрол

Ормузкият проток е стратегически навигационен път от жизненоважно значение, свързващ производителите на петрол в Близкия изток с пазарите в Азия, Европа, Северна Америка и по-надалеч.

Според Информационната агенция по енергетика на правителството на САЩ, 35 на сто от пренасяния по море петрол преминава през Ормузкия проток.

Сцена на напрежение и конфликти

Иран, който смята себе си за пазач на Персийския залив, редовно осъжда присъствието на чуждестранни сили в региона, особено на разположения в Бахрейн Пети американски флот. Той е заплашвал неведнъж да блокира Ормузкия проток в случай на военни действия на САЩ в района.

Елитният ирански Корпус на гвардейци на ислямската революция контролира военноморските операции в Персийския залив и е натоварен да гарантират сигурността на протока.

Едно от големите сътресения в петролния транспорт в този регион датира от 1984 г., през периода на иракско-иранския конфликт (1980-1988 г.), по време на фазата, наречена "войната на петролните танкери". Тогава бяха унищожени или повредени над 500 кораба.

През юли 1988 г. самолет Еърбъс А-300 на националната компания Иран еър, летящ по маршрута Бандар Абас-Дубай (ОАЕ), беше свален с две ракети от американска фрегата, патрулираща в пролива. 290 души бяха убити. Екипажът на кораба Винсенс заяви, че е помислил Еърбъса за ирански изтребител с агресивни намерения.

През април 2015 г. кораби на революционните гвардейци претърсиха в Ормузкия проток контейнеровоз от Маршаловите острови. През май 2015 г. ирански патрулни кораби дадоха предупредителни изстрели, при очевиден опит да прехванат в Персийския залив търговски кораб под сингапурски флаг

Франс прес / БТА