Събудете се, италианци!

При положение че мигрантите са подлагани на расистки атаки, а журналистите са оставени незащитени, Италия трябва да преоткрие по-добрата си страна

Този месец се навършва една година от последните парламентарни избори в Италия. Три месеца след тях партия "Лига" на Матео Салвини и Движение "Пет звезди" на Луиджи Ди Майо дойдоха на власт. Време е да направим оценка - макар че честно казано, ние не можем да спрем да правим оценки - дотолкова отчайваща е ситуацията, в която страната се намира. Първо и най-важно, намираме се в извънредно положение по отношение на демокрацията. Някой смятат, че няма нужда от безпокойство; все пак никой не е взимал властта със сила, а правителството се радва на голяма обществена популярност (рейтингът му на одобрение според социологическите проучвания достига приблизително 60 процента). Но очевидно само защото дадено правителство се радва на подкрепа не бива да си затваряме очите за това, което то прави. Либералната демокрация не може само за няколко месеца да стане авторитарна, но има признаци, колкото и малки и нямащи връзка помежду си да са те, трасиращи пътя за подобно потискащо пътуване.

Преди няколко седмици италианските медии посрещнаха с тревога доклад на тайните служби до парламента. Обрисуваната от него картина беше доста сериозна, особено в две области: увеличаването на случаите на расизъм с наближаването на европейските избори през май и неспособността - с оглед на пропагандата и фокусирането върху затварянето на пристанищата за мигранти от Либия - да бъде ограничено тайното пристигане по бреговете на малки моторни лодки, които е възможно да карат пътници, свързани с терористични групи.

Списъкът с регистрираните расистки инциденти в Италия от началото на годината е шокиращ. В провинция Лече младеж от Сиера Леоне беше бит със стол по гърба, след като нападателите го тормозили на расова основа и му казвали да "си върви у дома". В Рим 12-годишен египтянин беше подложен на словесен тормоз и пребит толкова тежко от група по-големи момчета, че трябваше да бъде приет в болница. Във Фолино, Централна Италия, чернокожи брат и сестра бяха публично унижени от учител. Цветнокожите жени все повече биват третирани като сексуални работнички - и то не само на улицата, но дори и в учреждения. За много от случаите изобщо не е съобщено, но това не отменя факта, че случващото се в Италия е признак за плъзгане към варварщина.

Изникнаха имигрантски гета, в които хора, които имат официални разрешения за пребиваване в Италия, живеят на минимална заплата и при робски условия. Вземете например мигрантския лагер в град Сан Фердинандо в провинция Реджо ди Калабрия в дълбокия Юг на Италия, където Салвини, министърът на вътрешните работи, беше избран за сенатор. По време на прибирането на реколтата Сан Фердинандо приютява до 2000 мигранти, изкарващи по 50 евроцента на щайга набрани портокали и 1 евро на щайга набрани мандарини. Хората не само водят нечовешко съществуване в тези палаткови лагери и работят на полето като роби; в действителност те дори умират там, от студ и пожари. За да се скрият от студа, те използват мангали и газови печки в тесни самоделни подслони, направени от силно запалими материали. Миналата година в Сан Фердинандо трима имигранти загинаха при пожари.

Политиката, която насажда омраза към мигрантите, не прави нищо, за да облекчи тези условия, защото, разбира се, тези работници са полезни, особено в земеделието: евтина работна ръка без права, която може да бъде както експлоатирана, така и обвинявана с цел привличане на популистки вот.

Ето дотук стигнахме в Италия: климатът на расистка агресия се разпространява, расизъм, насочен не само срещу мигрантите, но и срещу всеки, който не е с бяла кожа, дори срещу деца, осиновени от италиански семейства. Когато хората говорят общо за популизма във връзка с това правителство, те рискуват да прикрият наистина тревожни факти на терена чрез даването на абстрактни политически определения. Няма съмнение, че това, че властта си затваря очите за расистките нагласи, има сериозни последствия. Правителството по циничен начин кима и намигва на екстремистки групи, чиито гласове не иска да загуби.

Стратегията на подхранване на климата на омраза се състои от две части. Първо, екстремистките групи наводняват мрежата с лъжи и фалшиви новини. Най-голямата от тях е за така нареченото нашествие на чужденци в Италия.

Карат ни да мислим, че мигрантите нахлуват в Италия и са първопричината за икономическите й проблеми. Но според Истат (националният статистически институт на Италия) мигрантите, включително тези от ЕС, съставляват 8,7 процента от цялото население. Нелегалните имигранти, които осигуряват основата на антиимигрантската пропаганда, са приблизително 533 000 души в страна с над 60-милионно население. Никой по никакъв начин не може да говори за нашествие и въпреки всичко именно това слушаме всеки ден.

Второ, тези, които защитават различна визия и искат страната да изглежда по различен начин биват отхвърляни като "елитът". След като подложи на атаки журналисти от цялата гилдия, първият официален акт на помощник-секретаря в това правителство за издателската дейност Вито Крими (треторазреден политик, способен на безпричинна злост), беше да ореже публичното финансиране за печата, нанасяйки удар по тези, които не получават приходи от реклами, но въпреки всичко предлагат висококачествена информация и обществена услуга. В резултат на това ще станем свидетели на залеза на радио "Радикале", изданията "Манифесто" и "Авенире" - три прогресивни опори на италианската медийна сцена, които никога не са подкрепяли някакво правителство и които никое предишно управление не си е и помисляло да заплашва. Да се подлагат на атака тези издания, означава да бъдат подложени на атака ценностите на либералната демокрация и плурализма.

Атаката срещу радио "Радикале", което от 40 години отразява дейността на парламента и големите институции в страната, е красноречив пример за трансформацията на основаното от Бепе Грило Движение "Пет звезди". Движението преди предаваше на живо в интернет дори и преговорите за съставянето на правителство, които трябваше да са при закрити врата; сега то предпочита дейността на парламента да е на тъмно и все още не знаем кой и какво ще замени в крайна сметка радио "Радикале", както и изключително важната работа, която то върши. Именно това е най-голямата извънредна ситуация в Италия. Тя се превръща в страна, където е все по-трудно да публикуваш информация и където ако критикуваш правителството, ставаш мишена. Само си спомнете за скандала около премахването на полицейската закрила за журналисти (сред които и на пишещия тези редове), които са получавали смъртни заплахи, защото това било много тежко бреме за бюджета. Никога обаче не се споменава, че от 600-те души в Италия, които получават закрила, само 20 са журналисти. Как може да има свобода на словото в страна, чието правителство подлага на атаки хора, които пишат и отразяват новините ежедневно?

Миналия март италианците гласуваха, затрупани от антимигрантска пропаганда и отегчени до краен предел от традиционните политически партии. Днес в навечерието на европейските избори нещата са дори по-зле. Сега правителството - грубо и отблъскващо по призвание - е това, което прави пропагандата. Всеки случай на отпратена от бреговете на Италия лодка с мигранти предизвиква изблици не на възмущение, а на ликуване, подобно на това по футболните стадиони. Антимигрантската риторика се използва, за да се прикриват проблеми, които двете партии имат със своите привърженици. Движение "Пет звезди" е в сянката на "Лига" в управлението. В същото време големите предприемачи от Севера - традиционният извор на подкрепата за "Лига" - са разочаровани от икономическата политика на партията. Но рейтингът на Салвини продължава да расте, защото всеки ден той предлага изкупителна жертва на хората, която да захапят със зъби, която да обиждат и срещу която да използват насилие.

Опонентите на това правителство се чувстват по-самотни от всякога. Как да накараш хората да разберат, че са в плен на някаква черна магия? Защото икономиката със сигурност няма да се възстанови, ако ставаме все по-изолирани от Европа или благодарение на съюзника ни Русия или на новите ни унгарски приятели. Това няма да стане и като се отнемат права на мигрантите, които живеят, работят и си плащат данъците в Италия.

Това, от което ние прогресистите се нуждаем, е не просто оптимизъм, а различно виждане за бъдещето. Но понеслите тежки загуби партии от лявото не слушат: те са се фокусирали върху това да решават вътрешните си проблеми и изглеждат безразлични към тревожните заплахи за италианската демокрация. В наши дни всеки, който опита да опише страна, която сама трябва да се вдигне, страна, която трябва да застане твърдо и да преоткрие добродетелите си, е самотен. Напълно самотен.

Роберто Савиано, италиански журналист, автор на книгата "Гомор"

Източник: БТА