Законът на Меркел за коронавируса - удари ли дъно федерализмът в Германия?

Горната камара на германския парламент даде в четвъртък мълчаливото си съгласие за новия федерален закон за борба с коронавирусната пандемия в Германия. Но много провинциални лидери питат: На каква цена?

Досега отделните провинции сами можеха да вземат решения как да се справят с местните огнища и увеличаването на броя на заразените. Вече няма да е така. Законопроектът - одобрен от двете камари на парламента и бързо обнародван, за да влезе в сила - означава, че националното правителство в Берлин ще има властта да налага по места ограничителни мерки, включително затваряне на училища, магазини и налагане на нощен час.
Когато обяви законопроекта миналата седмица, канцлерката Ангела Меркел каза, че той е крайно необходим за справянето с третата вълна на инфекциите, обхванала страната. Тя получи необходимата подкрепа в парламента, след като първоначалната версия на законопроекта бяха внесени някои малки изменения.

Но мнозина политици все още са дълбоко обезпокоени от това, което се иска от тях да правят. "Днешната сесия е дъно във федералната култура в Германия", каза Райнер Хазелоф, премиер на провинция Саксония-Анхалт и понастоящем председател на горната камара. Няколко представители на провинции, включително от Християндемократическия съюз на Меркел, се включиха в дебатите за законопроекта и предупредиха, че части от него противоречат на основния закон на Германия. "Всички знаем, че конституционалността на тази мярка е съмнителна", каза премиерът на Долна Саксония Щефан Вайл по адрес на налагането на полицейски час, което най-често е мишена на критики.

Федералният министър на здравеопазването Йенс Шпан, който говори последен в дебатите в четвъртък, възрази, че това е ограничена във времето мярка в извънредни ситуации, като спомена широко използваното име на законовата промяна: "аварийна спирачка".

Извън дебатите в камарата законопроектът беше оспорван от началото и не бе подкрепен от опозиционните партии в долната камара. Говорителката по здравните въпроси на либералната Свободна демократическа партия Кристине Ашенберг-Дугнус каза, че депутатите "ограничават прекомерно основни права". Тя добави, че нощният полицейски час не е правилната мярка. Жалба срещу закона беше внесена в Конституционния съд още преди края на дебатите в Бундесрата.

Крайнодясната "Алтернатива за Германия" описа закона като нарушение на "табу" в Германия, което създава опасен прецедент за бъдещи присвоявания на пълномощия от федералните власти. В другия край на политическия спектър от крайнолявата партия "Левите" заявиха, че законът "заобикаля" фундаментални права и че на места изглежда прекалено произволен.

Например полицейски час ще се налага, ако на седмична база средният дневен прираст на заразените на 100 хиляди жители е 100, докато училищата ще се затварят при стойност 165 на този показател. Първоначалната бройка за училищата беше 200, но тя бе намалена след преговори между партиите.
Още един елемент породи критики. Когато бъде наложен полицейски час, гражданите ще могат да излизат навън за физически упражнения, но само поединично; от друга страна домакинствата ще могат да приемат на гости у дома един човек и децата му, въпреки че рискът от заразяване на закрито е по-голям.

Законът е "стряскащо отклонение" от стратегията на страната в борбата с пандемията, каза Тобиас Ханс, премиер на малката западна провинция Саарланд. По-рано този месец тази провинция тръгна по свой път в борбата с пандемията - вдигна локдауна и сложи акцента върху тестването. Оттогава броят на новозаразените в Саарланд се увеличи, а някои райони сега са над критичното ниво от средно на ден 100 нови инфекции на 100 хиляди жители на седемдневна база. И така е вече дни наред. Пред хората там стои нов локдаун, този път наложен федерално.

ДПА/БТА