Лидерите, от които имаме най-голяма нужда днес

В лидерството има резултати и мнения. Много хора гледат на собствените си виждания като неоспорими факти, но в действителност те са израз на личните им предпочитания, ценности и убеждения. Това е проблем, който придобива особено притеснителни размери в сферата на лидерството.

Добър пример за това, че много лидери не се съобразяват с чуждото мнение и разчитат само на своето собствено, може да намерим в света на политиката. Някога чудили ли сте се, защо толкова много страни са управлявани по ужасен начин и някои дори са считани за провалени държави?

Нещата не стоят по много по-различен начин в бизнеса. Обичайното преживяване на хората на работното място и отношенията, които те имат с шефовете си, далеч не са положителни. Според последни проучвания 35% от американците с радост биха се разделили от част от заплащането си, ако в замяна получат възможността да се отърват от настоящия си шеф.

Пандемията прави ситуацията още по-трудна. Опустошителният вирус, който създаде както здравна и икономическа, така и социална криза, прави така, че залозите са високи, а провалите са очевидни и със сериозни последствия. Слабите страни в работата на ръководител трудно може да бъде прикрити, когато всички лидери по света са изправени пред едно и също предизвикателство. COVID-19 на практика ни предостави един метафоричен стандартизиран тест за лидерство, който ни помага ясно да разграничим добрите от лошите шефове.

Примирявайки се с факта, че тази година няма да е много по-различна от предходната, трябва да се надяваме, че лидерите ще проявят няколко качества, които могат да ограничат негативните последствия от пандемията и да ни дадат причина да бъдем оптимисти.

Смирение

От известно време говорим за това колко важно е смирението, най-вече защото то е качество, което се среща сравнително рядко сред лидерите. След като Джим Колинс публикува книгата си „Good to Great: Why Some Companies Make the Leap and Others Don’t“, съдържаща убедителни данни, че най-ефективните лидери са не само изключително упорити и трудолюбиви, но и смирени, вече не е нужно да гледаме на смирението като на качество, което не е с доказана ползотворност.

Данните обаче показват още, че шансът човек да бъде назначен на управленски пост или да бъде победител в политическа надпревара, са значително по-големи, колкото по-малко смирен е той. Ние избираме лидерите си основно на база тяхната увереност и решителност, както и на база това, че те не осъзнават докъде точно се простират границите на личните им способности. Това е една от причините некомпетентните мъже да заемат голям дял от ръководните роли, дори в днешните условия на насърчаване на жените в лидерството. За съжаление, в момента рецептата за успех е в демонстрирането на увереност, дори когато човек не разполага с нужните умения. Нека бъдем малко по-смирени и не толкова арогантни.

Любопитство

Дори най-умните лидери не могат да разчитат изцяло на своята интелигентност, тъй като по-голямата част от проблемите, пред които сме изправени днес, не са ясно дефинирани и изискват продължително обучение, преди да могат да бъдат разрешени. Нещо повече, голяма част от опитните лидери са прекарали години на управленски постове, разчитайки на методи, които са работили в миналото, но не и днес.

Решението на този проблем се крие в любопитството. Силното желание за научаване на нови неща, задаването на въпроси, вместо даването на отговори и способността да слушате и да идентифицирате недостатъците в собствените си заключения, са нещата, от които имат нужда лидерите в настоящите условия на работа.

Интегритет

Хората, организациите и обществата обикновено са по-добре, когато лидерите им са честни и етични, вместо корумпирани и неморални. Ако обаче отворите вестник на произволна страница ще откриете много примери за лидери, които поставят личните си интереси пред тези на техните последователи. Има много ръководители, които използват своя авторитет и власт, за да се възползват от другите. Те не могат да устоят на изкушението да лъжат и мамят, докато не корумпират напълно организацията или институцията, която представляват. За съжаление, неморалното лидерство е много по-широко разпространено, отколкото бихме искали да признаем.

Лошите лидери се размножават като бактерии в замърсена среда. Те са като паразити, които се угояват, докато изтощават системата, към която са се прилепили. Техните макиавелски схеми се оказаха по-ефективни и приспособими инструменти за изкачване на кариерната стълбица от таланта и труда.

Единствената ни надежда е, че лидерите все още могат да овладеят изкуството на самоконтрола, да намерят причини да бъдат съпричастни и да разберат, че лидерството не е лична привилегия, а способността да убедят група хора да работят заедно за постигането на обща цел.

Никога не е имало по-голяма нужда от смирени, любопитни и етични лидери.

..................

Томас Чаморо-Премужич, автор на „The Talent Delusion" за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев