Как да научим детето да печели и спокойно да губи

5-годишният Боби изпада в истерия, когато не се справи дори със задача, която сам си е поставил. Не зная другите деца дали реагират така болезнено.
Ето последното препятствие, което ни спъна.

Бяхме на цирк и Боби беше впечатлен от фокусника. Разказах му как в бомбето на дядо отдолу може да сложи зайчето, а върху него плюшеното коте. Да ги покрие с кърпичка и да произнесе вълшебните думи „фокус-мокус“.

След това да извади от вътре зайчето, а котето да остане скрито. Той пробва веднъж, хареса му.

После сам реши, че може да усложни фокуса, като с широк жест слага шапката на главата си. Естествено, не успя, защото плюшените играчки не се задържаха в бомбето, а се изсипаха на пода. И всеки нов опит завършваше с фиаско. От което той изпадна в ярост. И хубава идея се провали.

Не помогнаха моите обяснения, че трябва да е търпелив, че следващия път може и да се получи, че задачата, която си е поставил и много сложна и иска обмисляне и допълнителна подготовка.  

Случката е само повод да се замисля защо Боби не умее да губи. Като единствено дете, дали не му угаждаме прекомерно много? Защо и кога е успял да изгради нагласата на отличник като въобще не е амбициозен?

И най-вече ми се искаше да намеря начин да му помогна да приема по-леко пораженията. Защото тепърва му предстоеше да губи разни битки.

Играем на много настолни игри от типа на „Не се сърди, човече“. Целта е освен да се забавлява, да брои, да смята и да се упражнява. И още първия път, когато спечели, му обясних: "Да, ти си пръв, но аз загубих. Сега да плача ли? Да се сърдя ли? Нали играта е: „Не се сърди,човече“ - един печели, а другият – губи".

Вместо съчувствие (както ви обещават психолозите), той изпадна в дива радост. И така няколко пъти.

Ако мислите, че има ефект, защото възпитателният подход е препоръчан от психолози за справяне с подобна ситуация, грешите. Надявах се с времето и с повторенията да постигнем промяна.

Всеки път обяснявам, че за да си пръв, трябват упражнения, постоянство. Че веднъж си на трето място, веднъж на второ, а понякога и победител. Ама, ако се упражняваш. И докато философствах, заровете провалиха обясненията ми. Боби хвърли така нужните му 2 и 1 и завърши пръв играта. Победи.

Нямате представа как светнаха очичките му и веднага изпълни танца на победителите. Пълен провал на педагогическите ми напъни. Бях отчаяна.

Докато един ден треньорът по таекуондо му каза: „Трябва да опитваш ден след ден да ставаш по-добър. Не по-успешен от другите, а по-успешен от самия себе си.“

Не знам какво разбра от думите му. Дали респектът към сенсей или нещо друго го впечатли, но този разговор се оказа от полза.

И май постигнахме лек напредък. Или пък Боби порасна и излезе от възрастта „искам единствено аз да печеля“.

Аз обаче с нищо не допринесох за този урок.

Новите родители