От първо лице: Анелия Горгорова

НАЧАЛОТО

Още в трети курс в университета реших да се занимавам с управление на човешките ресурси и знаех, че съм на прав път. Мислех, че това да уча упорито в комбинация с качествата, които имам, ще е достатъчно. Оказа се, че имам още много да уча в движение. В началото на кариерата си бях на 22 години, омъжена, с дете на 2 г., но с такъв ентусиазъм се втурнах да си търся работа, че "омъжена, с малко дете" никога не е било някакво препятствие пред мен.

ХАРАКТЕРЪТ

Помогнаха ми голямото ми любопитство, упоритостта, устойчивостта, целенасочеността, стремежът да правя възможно най-доброто във всяка една ситуация. Работех много, защото исках бързо да науча, да опитам, да направя и да напредна в кариерата си. В началото е много важно да има кой да ти повярва и даде шанс. В моя случай това са

двама души, на които съм изключително благодарна. Да уча от всеки, с когото работя, и да прибавям нови знания, е нещо, което ми помага до днес.

От дистанцията на времето мисля, че само прекалената ми самоувереност в началото на професионалния ми път ме е изправяла пред повече предизвикателства, които понякога са ме прекарвали по по-стръмната пътека. В същото време работех с изключителни професионалисти, на много високи обороти и според много високи изисквания и стандарти на принципалите (P&G, MasterFoods, SC Johnson Was).

ПО СТРЪМНОТО

Един от най-трудните моменти в кариерата ми беше, когато взех решение да напусна оперативния бизнес и да премина в консултантския. Тогава бях на висока позиция в голяма компания, с високи обороти, работех в ритъм 24/7, ходех с 3 телефона. Фокусът във всекидневните "пожари" не ми позволяваше да се съсредоточа толкова в

проекти, които щяха да ме развият още повече професионално. Реших, че такава свобода бих могла да имам само при собствен бизнес. Той освен голяма свобода се оказа и голяма отговорност. Ако сериозно предизвикателство се изправи на пътя ми, обикновено премислям какво най-добро бих могла да направя в конкретната ситуация. Със сигурност има случаи, в които не съм доволна от претеглените алтернативи, но винаги избирам възможно най-добрата или да инвестирам повече време и усилия, за да намеря нова и да продължа напред. Малко време сама в размисъл, книга, медитация или дълго ходене пеша също помагат.

ДА ОБИЧАШ РАБОТАТА СИ

Да обичаш работата си, означава да "обичаш в добро и зло". Според мен, за да успееш, трябва да си устойчива на изискванията на средата, предизвикателствата и в същото време да запазиш посоката, която си избрал и те вдъхновява. Също много помага да имаш правилна преценка и критично мислене, защото е необходимо да

селектираме огромната информация, която ни залива. От гледна точка на взаимоотношенията е важна т.нар. емоционална интелигентност, или емоционална зрялост, съчетана с контрол над егото.

ЗНАЧЕНИЕТО НА УСПЕХА

Страстта към успеха е заразна за хората, които наистина биха искали да успеят, и затова е най-лесно да им я предадеш чрез личен пример. След толкова години станах много по-земна, защото се научих да намирам най-добрия баланс между бизнеса и хората, които зависят от него. Работата ми често е свързана с преструктуриране, оптимизиране, оценка, освобождаване и е ясно, че зад всички тези процеси стоят човешки съдби и всяка от тях е със своя лична история. Затова имам основно правило, а то е за спазване на "ценностна граница", която никога не прекрачвам, както и със засвидетелстване на базово уважение и ясни правила към хората, които влизат в тези процеси.

"Успех" е нашето собствено усещане за нещата, които правим. Свързвам го все повече с думи като "баланс", "здравословен начин на живот", "здравословни взаимоотношения", затова и част от усилията си инвестирам в инициативи като Кампанията за превенция на професионалния стрес и баланс на работа - личен живот.

ЖЕНСКИ ВРЕМЕНА  

Когато си жена на 21-22 години, със сигурност понякога срещаш отношение, което не е свързано с професионалните ти качества. В началото на кариерата си имах няколко ситуации, които ме накараха да бъда още по-взискателна към себе си, поведението си и резултатите си. Както и към това в какъв вид се появявам на работа. И ако преди съм приемала по-драматично ситуациите от този характер, сега знам, че предразсъдъците и трудностите не са проблем, а възможност, която в много голяма част от случаите

се преодолява с професионализъм, отношение и изграждане на доверие.

ПОСЛАНИЕ КЪМ

СЛЕДВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ

Бизнесът и средата, в която новото поколение жени работят, са още по-взискателни. Това генерира нужда от нови бизнес умения. Затова мисля, че жените ще играят и важна роля в привличане, мотивация и задържане на служителите, умело използвайки своите предимства в комуникацията, умението за изграждане на емоционална връзка с екипите си. Това ще влияе на ефективността и вдъхновението. Бих ги посъветвала да мислят как да развиват своите личностни умения според изискванията на бизнеса, но и според своята вътрешна мярка. В моето професионално развитие целенасоченост, мобилизация и устойчивост ми даде и раждането на първата ми дъщеря. За всички активно работещи е важно да намерят какво им носи вътрешен баланс и устойчивост - семейство, деца, хобита, спорт, - така че да преминават с лекота през професионалните предизвикателства.