Работа, кариера или призвание

Всички сме чували, че „някои хора работят, за да живеят, а други живеят, за да работят“. Според рамка, разработена първо от професор от Йейл Ейми Връзневски и нейни колеги, в зависимост от подхода си към работата и живота хората се делят не на два, а на три типа.

Първите са тези, които работят, за да живеят. Това е начинът, по който повечето хора през човешката история са гледали на работата – те правят нещо, за да сложат храна на масата и да имат покрив над главите си. Работата е средството за постигане на тази цел. Академиците казват, че тези хора имат „ориентация към работата“.

Вторият тип са тези с „ориентация към кариерата“. Те гледат на работата като на път към достигане на определен статус, престиж или финансово удовлетворение. Иначе казано, те работят, за да изкачват професионалната стълбица.

Третият тип стига още по далеч. Това са хората, които не гледат на работата като на кариера, а като на призвание. „Хората с ориентация към призванието често описват работата си като неразделна част от техния живот и идентичност. Те гледат на кариерата си като на форма на себеизразяване и личностна реализация“, обяснява кариерният коуч Катрин Брукс.

Тя подчертава, че тези три типа ориентации описват отношението ни към работата, а не конкретните длъжности, които изпълняваме. Може да откриете чистачи, които гледат на работата си като на призвание, или амбициозни административни асистенти, които мислят само за кариерното си развитие. Хората, занимаващи се с творчески професии, като например писателите, често се възприемат като хора с призвание, но от личен опит мога да ви кажа, че те варират от напълно незаинтересовани от статус и богатство до такива, които правят всичко с цел получаване на възможно най-много облаги.

Според прочуванията човешкото население е разпределено сравнително равномерно в тези три категории.

Това е забавен и удобен начин за категоризация на хората, но има ли някакви особени ползи от това? По думите на Брукс, на индивидуално ниво познанието за това в коя група попадате може да ви помогне да изградите подходяща за вас кариера и да избегнете често срещани грешки.

Ако знаете каква е професионалната ви ориентация, можете да наблегнете върху намирането на удовлетворение извън работата, развивайки вашите хобита и прекарвайки повече време с близки и роднини. Хората, които са „ориентирани към призванието“, трябва да знаят, че преследването на дадена страст може да бъде изключително удовлетворяващо, но същевременно с това то върви ръка за ръка с повишен риск от бърнаут.

В неотдавнашна статия за Quartz на Лила Маклелан умело обяснява, че разбирането на тези три типа ориентации е много полезно за мениджърите, които търсят нови служители за назначаване на работа. С други думи, ако отговаряте за наемането на служители, то трябва да знаете не само към кой тип принадлежите, но и каква трябва да бъде ориентацията на хората, които да назначите на работа.

Компаниите, пише Маклелан, „рядко могат да предлагат на всичко хора това, от което имат нужда“. „Някои може да приоритет на здравата работа и големите постижения, оставайки на заден план баланса между професионалния и личния живот – това не би се харесало на хората, който работят, за да живеят. Други места пък твърдят, че предлагат възможности за кариерно развитие, но на практика не осигуряват нищо подобно“, казва тя.

С други думи, проблеми възникват, когато очакванията на работното място (които в много случаи не са ясно изразени) към служителите се различават от тяхната ориентация.

При тази дилема няма правилни отговори, а специфични нужди. Няма нищо лошо в това да предложите четиридневна работна седмица и да опитате да привлечете талантливи хора, които искат да преследват и други начинания извън работата. Или пък бихте могли да насърчите създаването на култура, насочена към наемането на отявлени кариеристи, готови да пожертват краткосрочния баланс в името на дългосрочни награди. Проблемът има единствено в случаите, когато не вземате тези решения съзнателно и не полагате усилия да гарантирате, че вашите очаквания за ориентацията на служителите отговарят на характера на хората, които в крайна сметка наемате.

........................

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев