11 държави от ЕС настояват да се сложи край на „блокиращите“ вета във външната политика

Група от 11 държави от Европейския съюз се обедини с искане да бъде сложен край на „блокиращите“ вета, които през последните години парализират външната политика на блока. Те настояват принципът на лоялното сътрудничество да има предимство.

„Културата на консенсус в Съюза е важен източник на неговата легитимност. Затова продължаваме да се стремим към консенсус, когато това е възможно“, се казва в писмо до върховния представител на ЕС Кая Калас.

„Но трябва също така да гарантираме, че тази култура на консенсус насърчава общите действия, вместо да ги възпрепятства — в противен случай ще имаме легитимност, но няма да имаме сила.“

Австрия, Дания, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Румъния, Испания и Швеция са подписали писмото. Германия, най-голямата държава членка, е начело на призивите за реформа на външната политика на ЕС, съобщава Euronews.

„Външната политика на Съюза се сблъсква с фундаментално променена среда, белязана от стратегическо съперничество, нарастваща нестабилност и опити за подкопаване на международния ред, основан на правила“, се посочва в документа, изпратен и до държавите членки, които не са го подписали.

„В тази среда способността на Съюза да защитава своите ценности и интереси зависи от това дали може бързо и ефективно да мобилизира колективната си политическа, икономическа и дипломатическа тежест.“

Съгласно правилата на ЕС външната политика се ръководи стриктно от принципа на единодушието, което означава, че една-единствена държава може по всяко време да блокира действията на останалите 26 държави членки.

Този модел се проявяваше многократно по време на 16-годишното управление на унгарския премиер Виктор Орбан. Преди да загуби властта през април, Орбан редовно предизвикваше недоволството на своите колеги, използвайки правото си на вето, за да извоюва отстъпки и да прокарва интересите си.

По-рано тази година той предизвика безпрецедентна криза, като внезапно блокира заем от 90 млрд. евро за Украйна, договорен лично от лидерите на ЕС, заради несвързан спор с Киев относно петролопровода „Дружба“.

Въз основа на поуките от годините на Орбан подписалите писмото очертават пет принципа, които според тях трябва да ръководят и подобрят общата външна политика на блока:

• да се спазват принципите на лоялното сътрудничество и взаимната солидарност;
• да се увеличи използването на конструктивното въздържане като алтернатива на ветото;
• да не се обвързват решенията във външната политика със „съществено несвързани“ въпроси;
• да се проучат възможностите в рамките на договорите на ЕС за преминаване от единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство;
• за блокиране на подобна промяна да бъдат посочвани „обосновани жизненоважни причини“.

„Правната рамка и за петте принципа вече съществува. Единствено от нас зависи да ги приложим на практика и по този начин да развием външната си политика“, се казва в писмото.

Идеята за активиране на т.нар. „пасарелна клауза“ съгласно член 31, която би позволила преминаване от единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство, отдавна е предмет на дебати в Брюксел. Тя придоби особена актуалност след началото на руската война срещу Украйна.

Промяната би могла да се прави за отделни случаи, вместо да се въвежда наведнъж за всички решения.

Поддръжниците на идеята твърдят, че това ще ускори процеса на вземане на решения и ще предотврати ненужни вета. Противниците обаче смятат, че така ще бъде подкопана демократичната легитимност. Малките държави членки разглеждат правото на вето като полезен инструмент в краен случай за защита на позициите и интересите си от влиянието на по-големите държави.

„Пасарелната клауза“ е определяна като парадокс без изход, тъй като самото преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство изисква единодушие. Това означава, че противниците на промяната със сигурност биха спечелили битката.

Съвместното писмо призовава за „съдържателни“ консултации, които да помогнат за разрешаването на евентуални спорове и постигането на компромис.

Стремежът към реформа на външната политика на ЕС набра скорост след поражението на Орбан, което мнозина разглеждат като ценен прозорец от възможности. Той обаче може да се затвори, ако Марин льо Пен, ярък евроскептик, спечели президентските избори във Франция догодина.

Германия и Франция предложиха план, който би засилил ролята на върховния представител Кая Калас, но същевременно би я поставил под прякото ръководство на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.