Богатите страни са водещи в разширяването на добива на нефт и газ, което заплашва с нови 12 млрд. тона емисии

САЩ и Обединеното кралство са сред страните с ниска зависимост от изкопаеми горива, критикувани за „лицемерието“ по отношение на ангажиментите за климата. Скокът на новия добив на нефт и газ през 2024 г. заплашва да отприщи близо 12 млрд. тона емисии, които нагряват планетата, а най-богатите страни в света - като САЩ и Великобритания - водят политика на стремглаво разширяване на добива на изкопаеми горива въпреки ангажиментите си за климата, разкриват нови данни, предоставени ексклузивно на в. Guardian.

Според анализа на данните от индустрията, извършен от Международния институт за устойчиво развитие (IISD), новите лицензи за петролни и газови находища, които се очаква да бъдат издадени в целия свят през тази година, са напът да генерират най-високото ниво на емисии от тези, издадени през 2018 г., тъй като горещините, горските пожари, сушата и наводненията причиняват смърт и разрушения в световен мащаб.

Емисиите на парникови газове в размер на 11,9 млрд. тона - което е приблизително колкото годишното замърсяване с въглероден диоксид на Китай - в резултат на експлоатацията на всички настоящи и бъдещи нефтени и газови находища, за които се предвижда да бъдат издадени лицензи до края на 2024 г., ще бъдат по-големи от емисиите през последните четири години, взети заедно. Прогнозата включва лицензите, издадени към юни 2024 г., както и петролните и газовите блокове, отворени за участие в търгове, в процес на оценка или планирани.

Междувременно фирмите за изкопаеми горива влагат повече средства в разработването на нови находища на нефт и газ, отколкото когато и да било след Парижкото споразумение за климата от 2015 г., когато световните правителства се споразумяха да предприемат мерки за намаляване на емисиите и ограничаване на глобалното затопляне.

Най-богатите страни в света са в най-добра икономическа позиция - и са задължени съгласно Парижкото споразумение - да ръководят прехода от изкопаеми горива към по-чисти енергийни източници. Но тези държави с голям капацитет и ниска икономическа зависимост от изкопаемите горива са начело на последната сондажна треска въпреки намаляващите леснодостъпни запаси, като през 2023 г. ще раздадат 825 нови лиценза - най-големият брой от началото на записите.

Саудитска Арабия и Русия разчитат предимно на приходите от петрол и газ 

Класически „петролни държави“ като Саудитска Арабия и Русия, които разчитат в голяма степен на приходите от петрол и газ, за да балансират бюджетите си, са критикувани за забавяне на действията по отношение на климатичната криза. Въпреки това някои експерти все по-често смятат, че страни като Обединеното кралство, САЩ, Канада, Норвегия и Австралия са „другите петролни държави“, тъй като имат достъп до финансови и технологични ресурси, които биха направили енергийния преход по-малко разрушителен.

Макар че на световната сцена те често са представяни като лидери в областта на климата, тези пет богати държави са отговорни за повече от две трети (67 %) от всички нови лицензи за добив на нефт и газ, издадени в световен мащаб от 2020 г. насам.

„Логичната първа стъпка в „отказа“ от нефт и газ е да се спре откриването на нови находища“, каза съавторът Оливие Бойс фон Курск, който е политически съветник в IISD.

„Затова е дълбоко обезпокоително, че след споразумението от Коп28 проучвателната дейност не само продължи, но и се увеличи. Богатите страни с относително ниска зависимост от приходите от изкопаеми горива трябва да са първите, които да спрат издаването на лицензи. Данните не показват това.“

Лицемерието на богатите държави е поразително, тъй като те продължават да инвестират значителни средства в изкопаеми горива.
По време на управлението на Джо Байдън САЩ са издали 1453 нови лиценза за добив на нефт и газ, което представлява половината от общия брой лицензи в световен мащаб и 83 % от всички лицензи, издадени от богатите държави. Това е с 20 % повече, отколкото по време на мандата на Доналд Тръмп, който обеща да „сондира, бейби, сондира“, ако се върне в Белия дом.

Петролната и газовата индустрия продължава да инвестира големи средства в политическо влияние в петролните държави, като през последното десетилетие е похарчила 1,25 млрд. долара (1 млрд. лв.) за лобиране във Вашингтон и над 650 млн. долара (504 млн. лв.) за вноски в предизборни кампании, според Open Secrets.

Междувременно през май Обединеното кралство е издало повече лицензи от всяка друга държава, въпреки че според прогнозите до 2024 г. най-много блокове за добив на нефт и газ ще бъдат одобрени от Китай, който е най-големият емитент на въглеродни емисии в света. Новоизбраното лейбъристко правителство на Обединеното кралство обеща да спре новите сондажи, но не е ясно дали пренасищането с лицензи, раздадени от отиващата си Консервативна партия, може да бъде отменено.

Новият анализ на промишлеността на Rystad и правителствени данни, направен от IISD, показва също така:  През последното десетилетие новите лицензи, издадени от държави с голям капацитет и ниска степен на зависимост, включително САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Норвегия, се оценяват като допринесли пет пъти повече за емисиите на парникови газове между 2014 г. и 2023 г., отколкото всички други държави, добиващи нефт и газ, взети заедно.
 САЩ, които през последните години се превърнаха в най-големия производител на нефт и газ в света с огромна преднина, през 2023 г. поведоха, като издадоха рекордните 758 нови лиценза за проекти за добив - почти толкова, колкото през предходните три години, взети заедно. Общият брой на прогнозираните от САЩ лицензи за 2024 г. ще доведе до приблизително 397 млн. тона емисии.
 Прогнозите са, че Обединеното кралство ще издаде 72 лиценза за добив на нефт и газ през тази година, което ще доведе до 101 млн. тона замърсяване, което е 50-годишен връх.
 Освен това според прогнозите Норвегия ще раздаде 80 лиценза за добив на нефт и газ през тази година, което ще доведе до 771 млн. тона замърсяване с парникови газове, което е най-големият принос към глобалните емисии от 2009 г. насам и се равнява на пускането на 183 млн. нови бензинови автомобила на пътя.

Според прогнозите през 2024 г. Австралия ще издаде 20 нови лиценза, което би могло да доведе до около 217 млн. тона въглеродно замърсяване в дългосрочен план - най-много от 2009 г. насам и повече от последните пет години, взети заедно.
 Последните данни показват, че на Русия ще се паднат три четвърти от глобалните емисии в резултат на новите лицензи, издадени през юни, според новия месечен бюлетин на IISD.
 Сумата, изразходвана от големите петролни и газови компании за проучване и разработване на нови кладенци, се е повишила значително след пандемията от Ковида-19, като тази година за разработване на кладенци ще бъдат изразходвани 302 млрд. долара, което е най-много за последното десетилетие.

Правителствата на Обединеното кралство, Норвегия и Австралия оспориха някои от цифрите и защитиха политиките си в областта на климата. САЩ и Канада не са отговорили.

Пренасищането с нови дейности в областта на нефта и газа идва в момент, когато юли е на път да се превърне в 14-ия най-горещ месец в историята, а общностите по света се борят със смъртоносни екстремни метеорологични условия и бавно настъпващи климатични бедствия, като повишаване на морското равнище и топене на ледниците. Последното десетилетие е било най-горещото, регистрирано някога, а 2023 г. е била единствената най-гореща година.

Според неотдавнашно проучване в света са планирани достатъчно проекти за изкопаеми горива, за да се задоволи световното търсене на енергия до 2050 г., ако правителствата осъществят обещаните промени, за да не нарушат целите си за климата.

Но напливът за добив на нефт и газ, воден от най-богатите страни, рискува да унищожи надеждите, че светът ще успее да се вмести в международно договорените граници, целящи да предотвратят катастрофални горещини, горски пожари, наводнения и други въздействия. Според Международната агенция по енергетика, за да бъде спазено Парижкото споразумение, което призовава за ограничаване на глобалните температури до 1,5C (2,7F) над прединдустриалните нива, не могат да се осъществяват нови проекти за добив на нефт и газ.

Въпреки това държавите продължават с огромно разширяване на дейността в областта на нефта и газа, като идентифицират и разработват нови ресурси с темпове, които не са наблюдавани от 2015 г., когато Парижкото споразумение беше подписано на вълна от оптимизъм.

Потреблението на изкопаеми горива в света се покачи до рекордно високи стойности през миналата година, дори когато инвестициите в чиста енергия като слънчева и вятърна започнаха да засенчват въглищата, петрола и газа. PetroChina, китайското държавно подразделение за добив на нефт и газ, е похарчило най-много средства както за проучване, така и за разработване на кладенци през последното десетилетие, а ExxonMobil, Saudi Aramco, Sinopec и Chevron са сред другите предприятия, потънали в най-големи инвестиции в нови нефтени и газови проекти.

Досега през 2024 г. около три дузини държави с голям капацитет и ниска степен на зависимост, сред които САЩ, Обединеното кралство и Норвегия, са издали 121 нови лиценза - повече, отколкото останалите държави, взети заедно.

Това са същите държави, които се заемат и с огромни данъчни облекчения за „решения“, предлагани от индустрията, като улавяне и съхранение на въглероден диоксид и „син“ водород, които според независими експерти са неефективни, несправедливи и икономически вредни.

Данните разкриват дълбоко вкоренена несправедливост - и ключов въпрос, свързан с климатичната справедливост - който развиващите се страни от години се опитват да повдигнат на годишните преговори на ООН за климата. За да спазят правно обвързващите си задължения по Парижкото споразумение, развитите страни трябва да са първи, когато става въпрос за постепенно премахване на изкопаемите горива, като започнат незабавно, и да спрат плановете за разширяване.

„Лицемерието на богатите държави, които са исторически отговорни за кризата с климата, е поразително, тъй като те продължават да инвестират в изкопаеми горива и да поставят света на пътя на невъобразима климатична катастрофа, докато твърдят, че са лидери в областта на климата“, заяви Харджит Сингх, директор по глобалните ангажименти на Инициативата за договор за неразпространение на изкопаемите горива.

„Въпреки че разполагат с икономическите средства за отказ от изкопаемите горива, тези държави са петролни държави, които предпочитат печалбата пред планетата, подкопавайки глобалните усилия за предотвратяване на извънредната ситуация с климата.“

Развитите страни са допринесли най-много за климатичната криза 

Мегалицензите - големи блокове, които ще доведат до най-много емисии - обикновено се издават в развиващи се страни като Мозамбик, които имат нисък капацитет да се откажат от нефта и газа. Развитите страни са допринесли най-много за климатичната криза и са се възползвали най-много от изкопаемите горива, докато развиващите се страни са допринесли най-малко, но страдат от най-тежките последици - отчасти защото нямат равен достъп до смекчаване, адаптиране и възстановяване от климатичните въздействия, като суша, наводнения, горски пожари и екстремни горещини.

„САЩ се превърнаха в петролна държава и все още, дори при президента Байдън, разрешават нови сондажи“, казва Джон Стърман, експерт по политиката в областта на климата в Масачузетския технологичен институт. „Развитите страни не показват значителни усилия за ограничаване на сондажите, но не само те. Гвиана и страните от Югоизточна Азия също агресивно се стремят да разширят експлоатационната дейност. Това е свързано с националната политика, но също така се ръководи и от петролните компании“.

Стърман заяви, че съществува „фундаментално противоречие“ между обещанията, дадени от страните на годишните срещи на върха на ООН за климата, и продължаващото разширяване на добива на нефт и газ. „Не можем да продължаваме по този начин“, каза той.

Само пет правителства от северната част на света - САЩ, Обединеното кралство, Австралия, Канада и Норвегия - са отговорни за по-голямата част (51 %) от планираното разширяване на нови петролни и газови находища до 2050 г. Според доклада Planet Wreckers на Oil Change International от миналата година те се открояват като най-големите лицемери в областта на климата.

Администрацията на Байдън защитаваше своите резултати - дори когато САЩ затвърдиха позицията си на най-голям производител на нефт и газ в света. Джон Подеста, главният съветник на Байдън по въпросите на климата, заяви миналия месец, че американският добив е „нещо хубаво, защото след незаконното нахлуване в Украйна и необходимостта Европа да разчита на различни източници, а не на руските изкопаеми, беше важно САЩ да се активизират и да осигурят голяма част от тези нужди“.

Новолицензираните запаси в богатите страни - които са по-малки и по-трудни за достигане, тъй като по-големите запаси вече са експлоатирани - в крайна сметка могат да генерират 172 млн. тона CO2, което е еквивалентът на количеството, което би било произведено от 43 нови въглищни централи.

Подеста добави: „Но с течение на времето науката е категорична, че трябва да се откажем от тези ресурси и да започнем да ги заместваме както с електроенергия с нулеви въглеродни емисии, така и с възобновяеми ресурси.“

Премиерът на Канада Джъстин Трюдо и преди е защитавал политиките на страната в областта на климата и е приветствал нейния план за намаляване на емисиите до 2030 г., а през април тази година заяви, че страната е на стабилен път към целите си за намаляване на емисиите, като същевременно прави „исторически инвестиции в чисти технологии“.

Говорител на британския Департамент за енергийна сигурност и нулево потребление заяви: „Няма да издаваме нови лицензи за проучване на нови находища и няма да отнемаме съществуващи лицензи за добив на нефт и газ. Ще управляваме съществуващите находища през целия им жизнен цикъл.“

Норвегия пое ангажимент да намали емисиите си 

Елизабет Сетер, държавен секретар на норвежкото министерство на петрола, заяви, че страната й е поела ангажимент да намали емисиите си. „В същото време виждаме, че светът все още ще има нужда от нефт и газ“, добави тя. „Европа ще остане зависима от вноса от други региони в продължение на много години. Норвежкият нефт и газ могат да допринесат за устойчиви, достъпни и сигурни енергийни доставки.“

Говорител на австралийското правителство заяви: „Постигането на нулево нетно потребление и възможно най-бързото декарбонизиране на нашата икономика остават на преден план в програмата на правителството на Албанес. „Енергийните ни политики са разумни и прагматични, насочени към осъществяване на прехода към чиста и евтина енергия, който австралийците заслужават, като се намалят цените за домакинствата и предприятията и същевременно се намалят емисиите.“

По-рано този месец ураганът „Берил“, най-ранната буря от категория 5, наблюдавана някога в Атлантическия океан, прокара път на разрушение през Карибския басейн, Мексико и Тексас, оставяйки най-малко 11 жертви и хиляди без дом.

Вследствие на това Ралф Гонсалвес, министър-председател на Сейнт Винсент и Гренадини, където Берил „изравни със земята“ един от островите и нанесе сериозни щети на други острови от архипелага, заяви: „Това, което виждаме тук, са последиците от бурното изменение на климата. Намираме се в ерата на антропоцена. А развитите страни, основните замърсители, не се отнасят сериозно към този въпрос.

"Ако не преминем към нулево нетно потребление, след две-три десетилетия светът ще бъде много негостоприемно място. Искам да кажа, че това не е плашене, а наука. И ние сме на първа линия в тази област.“