Икономиките в Централна Азия запазват устойчивост на фона на геополитическата обстановка

Икономиките в Централна Азия са устойчиви на фона на геополитическата обстановка. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) очаква БВП на региона да нарасне с 4,3% през 2022 г. и 4,9% през 2023 г.

Държавите от Централна Азия, като Казахстан и Туркменистан, се радват на рекордно високи приходи от петрол и газ в резултат на повишените цени и увеличения обем на износа. Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан продължават да получават значителни парични преводи от Русия, където търсенето на работници мигранти нараства драматично. Регионът също така преживява много силен ръст на реалните заплати и публичните приходи.

Много страни от региона се възползват от желанието на руснаците да получат международни разплащателни карти и да поставят спестяванията си в чуждестранна валута в Централна Азия. Хиляди рускоговорящи (от Беларус, Русия и Украйна) местят бизнеса си в Централна Азия, възползвайки се от специални икономически зони. Такъв е IT-парка в Узбекистан, създаден да привлича дигитални номади и износителите на онлайн услуги. 

В резултат на това столиците на тези страни преживяват бум в сектора на недвижимите имоти, както и силна експанзия в хотелиерството и кетъринга. Регионалните икономики, като Казахстан и Киргизката република, също се облагодетелстват от реекспорта на компютри, потребителска електроника и домакински уреди, резервни авточасти и електрически и електронни компоненти за Русия.

Регионалните валути се сринаха след нахлуването на Русия в Украйна, но постепенно възстановяват стойността си отпреди войната. Регулаторите на финансовия сектор въведоха по-строги мерки за съответствие, за да намалят риска от по-нататъшни сривове от всякакви вторични санкции.

Най-голямото предизвикателство, пред което са изправени икономиките в Централна Азия днес, е инфлацията, а в дългосрочен план – разходите за обслужване на дълга. Инфлацията е в диапазона 10-16%, много над целевите коридори, което застрашава благосъстоянието на домакинства и излага на риск структурните реформи и мерките за фискална консолидация, е записано в доклада на ЕБВР.

Узбекистан постигна много силен растеж от 7,4% през 2021 г. и продължава да се представя изключително добре. Растежът е подкрепен от скока на паричните преводи от Русия, които са се увеличили с 96% през първата половина на 2022 г. в сравнение със същия период на 2021 г. Отрицателна страна е, че инфлацията достигна 12,3% през юли 2022 г. на фона на нарастващите цени на храните и стоките.

Като цяло Узбекистан продължава да се радва на много силен икономически растеж, движен от голяма и трудолюбива работна сила, значителен вътрешен пазар, диверсифициран производствен капацитет и напредък в пазарно ориентираните реформи. Банката прогнозира икономиката да нарасне с 5,5% през 2022 г. и 6,5% през 2023 г.

Въпреки значителната експозиция към Русия, икономиката на Казахстан нарасна с 3,4% на годишна база през първата половина на 2022 г. Износът на петрол от страната достигна 42,2 млрд. долара, ниво, невиждано от 2014 г. Повишените цени бяха основният принос за това, но обемите също се увеличиха с почти 10 процента. Значителни рискове за спад са свързани с възможни прекъсвания на транзита на петрол през Русия.

Банките в Казахстан се радват на постоянен приток на нови клиенти от санкционирани държави като Русия и Беларус. Основните предизвикателства пред Казахстан са прилагането на мерки за фискална консолидация и изпълнението на неговата амбициозна програма за реформи. Като цяло се очаква икономиката да отбележи ръст от 3,0% през 2022 г. и 3,5% през 2023 г.

Силната руска рубла и голямото търсене на вносна работна ръка в Русия доведоха до увеличаване на паричните преводи към Киргизката република с 11% през първата половина на 2022 г. Те подкрепиха вътрешното търсене и позволиха растеж в индустриалното производство, хотелиерството, търговията и логистиката. 

Реекспортът на китайски стоки за Русия се превърна в основна бизнес дейност за малки компании и физически лица. Успехът на правителството в уреждането на дългогодишния конфликт около златната мина Кумтор възстанови доверието на чуждестранните инвеститори, като притокът на ПЧИ почти се удвои през януари-юни 2022 г. до 628 млн. долара. 

Икономиката на страната вероятно ще се възползва от увеличените възможности за реекспорт, паричните преводи и преместването на руски компании и физически лица. Прогнозата на ЕБВР за растеж на БВП от 7% за 2022-а и за 2023 г.