Защо се увеличава капацитетът на интерконектора с Гърция

Вероятно за мнозина новината от Баку, че по време на срещата си с президента Алиев премиерът Борисов е потвърдил увеличение на капацитета на интерконектора до 30 и повече милиарди кубически метра, е била изненада. Но за да разберем логиката на тази новина трябва да съберем всички части от информационния пъзел. В различни столици се активираха по темата, а в Баку се проведоха и други срещи като закритата за медии среща между президента Ердоган и президента Путин. Нейна основна тема е бил проектът "Турски поток", защото договореностите между двата президента от 6 декември 2014 година не се изпълняват. Класическа революционна ситуация - Русия иска, но не може, Турция може, не е уверена че иска.

Действително на пръв поглед няма търсене от прогнозни газови потоци, които да оправдаят рязък скок от 5 на 30 милиарда кубически метра. Нито азерски, нито ирански, нито ВПГ газ?

В същност при подобни обеми вече няма да бъде уместно да говорим за интерконектор, а за част от някакъв стратегически газопровод, тъй като очевидно нито потреблението, нито системите на Гърция и България оправдават подобен капацитет..

Има няколко обяснение на случилото се, но основното е свързано със събитията и преговорите около "Турски поток" и последните преговори между президентите на Русия и Турция. Изглежда България се стреми да се позиционира оптимално и да предложи страната си като транзитна възможност са всеки газ, който се появи на границата и с Турция и Гърция. Технически Русия може да реализира морското трасе в различни варианти - за Турция, отклонение и за България, но сухоземното през Турция не е изяснено, макар предпочитанията до този момент на Кремъл са брокерът на руския природен газ да бъде Гърция - това което оправдава решителното вдигане на капацитета на интерконетктора. Количествата, за които се говори надвишават възможностите на ТАП да задоволи потреблението в Италия и в страните, през които преминава. С думите си премиерът Борисов прави опит България отново да бъде забелязана в Москва и в други столици, които разпределят потоци природен газ, както в случай, че се реализира възкресението на "Набуко" през Турция, така и ако Гърция остане разпределителен център - имаме участие.

При всички случаи, позиционирането ни за транзитиране изключително или предимно на руски природен газ остава предпочитан вариант за мнозина активни  привърженици на "потоците" на "Газпром", а тези хора заемат високи позиции в йерархията на енергийните дружества.

Не е изключено някой да съзрат в новината за шесткратното увеличение на капацитета и "двойно дъно" - т.е. това да е идея, чрез която де факто да се блокира работата по текущия интерконектор, особено ако говорим за нов проект, а не за следваща фаза или за паралелен такъв.

Подобен анализ не е лишен от логика, тъй като всякакви усилия за диверсфикицаия на газовите доставки и маршрути до този момент са били успешно блокирани. Вече шест години. Отначало с мълчание, след това с нищоправене, после дойде фазата на техническите бъгове /съзнателно недоглеждане/. Сега сме на фаза свръхентусиазъм - вместо да се противопоставяте - изваждате проектите от равновесие чрез вкарването на свърхамбиции или свръхмащаб.

Няма съмнение, че във варианта, при който увеличаването на мащаба доведе до поредно отлагане на интерконектора Гърция - България от това ще печели "Газпром". Но още по вярно е, че основната част от неговата игра се реализира не пряко, а чрез мрежа от посредници у нас, а не от Москва.

Едва ли  идеята за ново кардинално увеличение на капацитета на интерконектора ще спре подписването на окончателното инвестиционно решение в началото на месец юли. Защото това би означавало загуба на доверие и на европейски средства. По-скоро става въпрос за следващ етап или отделен паралелен проект.

ОМВ също се опита да преосмисли "Набуко", като го представи като европейския отговор на газпромовския "Турски поток". Да не забравяме, че този проект разполага и с дерогация от Третия пакет.

Едно е сигурно - в момента се играят много виртуални партии - много малка част от които имат приложима стойност и бъдеще. Важното е ние да реализираме предначертаното и да си държим отворени възможности. Но има огромна опасност - зад думите ни да не последват дела, както е било досега.

Ако "Булгаргаз" не може да купи, а "Булгартрансгаз" не може да транзитира друг, освен руски газ през следващите години, всички приказки за България като газов хъб ще увиснат във въздуха.

А предстои горещо лято, в което ще стане дума и за сигурността на газовите доставки.