Ираван Хира: Поуката ми от годините е, че трудните решения трябва да се вземат навреме

Ако трябва да обясните на начинаещи мениджъри как стигнахте дотук, как ще формулирате основните си правила?

Макар че младите хора трябва да търсят своите успешни ”рецепти”, споделям моята. Тя е проверена във времето, не само от мен. Да отгледат мечтата си да бъдат лидери, да я превърнат в цел, за която да трупат знания и умения и да я изпълнят с много вяра в себе си. Разбира се, основното правило е да си съпровождан в пътуването към успеха от съмишленици.

Кой е мениджърският урок, който научихте по най-трудния начин?

Има такъв урок, или бих го нарекъл изпит, който в човешки план не искам да взема с отличен. И това е да трябва да се разделям с колеги, със съмишленици. В тези неизбежни за бизнес ежедневието ни ситуации най-важното, към което се стремя, е да щадя достойнството на човека. Поуката, която в годините извлякох за себе си като ръководител, е, че трудните решения трябва да се вземат навреме.

Има ли граница в бизнеса, която никога не престъпвате?

Не преминавам границата на бизнес етиката. Не признавам успеха, постигнат на всяка цена. Напротив - убеден съм, че успешните лидери и компании са такива заради ценностната система, която имат. В това отношение компанията „Хюлет-Пакард” наскоро даде открит урок по нулева толерантност към неетично бизнес поведение.

Как мотивирате хората, с които работите?

Кредитирам колегите си с доверие и отговорности. Това в повечето случаи дава много добри резултати и хората разкриват потенциала си. В дългосрочен план така се гарантира адаптивността на служителите към променяща се среда и готовност за внедряване на нови бизнес модели.

Откъде се учите на мениджмънт?

Уча се основно от два източника. Единият, разбира се, е огромното управленско знание, натрупано в компанията ни. В синтезиран вид го овладявам чрез различните мениджмънт академии, в които участвам. Другият, който е по-важния за мен, е непрестанното общуване с колегите. Опитвам се да улавям нюансите на всяка ситуация, всеки темперамент и бизнес рефлекс. Култивирам у себе си тази чувствителност към индивидуалността, за да управлявам успешно екипа. Ако НР е лидер на българския ИТ пазар вече толкова години, то е и заради това, че съумяхме да направим здрава спойка от ярки индивидуалности и, междувпрочем, изключителни професионалисти.

Има ли мениджмънтът (български) национални особености?

Смятам, че бизнес лидерството в България има не национална особеност, а възрастова – млад е като зрялост. Не се разграничавам като принадлежност от тази констатация. Причини за това има много, но по-важно е, че не го смятам за недостатък, а за възможност. Имаме шанса да управляваме, като изпробваме нови бизнес концепции и модели, без да повтаряме грешките, вече правени в световната корпоративна история.

Как ще изглежда мениджърът през 2020 година?

Благодарение на всички нови и авангардни технологии, които обсебват ежедневието ни, мениджърът още в следващите години ще управлява все повече „виртуално”. Това обаче ще изисква от нас, от бъдещите управленци нови компетентности .

Какво научихте от кризата?

Кризата се оказа изпитание за досегашните концепции и бизнес модели, като много от тях не издържаха проверката. Това, което се случва, е една голяма трансформация на компаниите и ние имаме историческата привилегия да участваме в нея. Смятам, че е привилегия, защото компания, която съумее бързо да направи преход към новите пазарни реалности, ще определя тенденциите в бъдеще време. Кризата е и тест за управленците в корпоративния свят – свидетели сме на сериозни промени начело на компании-икони. Очевидно е, че „трансферите” на висши мениджъри преди активния бизнес сезон дават заявка и за внедряване на нови управленски практики.

Списание „Мениджър” прави мозъчна атака „Икономиката след кризата. Къде ще сме ние?”. Кои ще са водещите тенденции през следващото десетилетие и как България може да се впише в тях?

Категорично за мен доминираща тенденция в следващите няколко години в корпоративен план ще бъде изнасянето (аутсорсинга) на услуги и бизнес процеси. ИТ индустрията е най-динамичният сектор и случващото се в нея се оказа пророческо по отношение на останалите индустрии. В тази тенденция България има запазено място, но доколко страната ни ще успее да капитализира тази възможност, зависи от всички участници в процеса. От нас, хората на бизнеса - да положим усилия успешно да позиционираме в компаниите си България, от правителството - да създаде атрактивни условия и да популяризира добрите примери, а такива вече има доста тук. Няма да скрия гордостта си, че един от тях е Глобалният център за отдалечени услуги на „Хюлет-Пакард”, в който днес работят близо 2500 висококвалифицирани български специалисти.

Кой е най-големият проблем на българския бизнес? Как и кога ще се реши?

Колкото и изтъркано да звучи, най-голямата болка на българския бизнес е образованието на кадрите. Бизнесът трябва да влезе масирано в университетите, трансферирайки знание, и това е единствената успешна формула. Казвам го от позицията на компания, която работи активно с три водещи български университета и се радва на близо 500 студенти, завършили програмите ни. Те са вече специалисти, ковертируеми на световно ниво. Окуражен съм, че демонстрираната воля и първите стъпки, които бяха направени, са в правилната посока и много се надявам категоричната реформа в българското образование да се състои.

Оптимист ли сте – накъде върви България?

Оптимист съм за България. Гледам на страната ни и през очите на чуждестранния инвеститор „Хюлет–Пакард”. Компанията има дългосрочен интерес към страната ни, което е предпоставка за оптимизма ми. Разбира се, има път, който България трябва да извърви, но европейската посока вече е поета и отклоненията са неприемливи.

Какво трябва да се промени, за да започнат българите да харесват богатите и успели хора?

Ние, българите сме амбициозни, резултатно ориентирани и добри индивидуални играчи. За победа обаче са нужни още отборна игра и самочувствие. Отборът се калява в битките, а самочувствието се изгражда с успехите.

Защо участвате в конкурса „Мениджър на годината”?

Това е състезание на личности в българския бизнес и принадлежността към този своебразен„клуб” е признание.

Защо трябва вие да спечелите?

Защото победата би ми отивала, но най-вече я заслужава екипът на „Хюлет-Пакард” в България.

Разкажете за себе си извън работата. Какво ви прави щастлив?

Би било хубаво да имам енергията на двама - за в работата и извън нея, и често си го пожелавам. А иначе това, което ме радва, е пътят на съзиданието. Там, където влагам интелект, воля и обич - в съграждането на екипа, на успеха, на партньорството в семейството ми, на характерите на моите деца. И, естествено, съграденото ме прави щастлив.

Ираван Хира има магистърска степен по изчислителна техника от Техническия университет в София. След дипломирането си работи в „S&T България”. В „Хюлет-Пакард България” е от създаването на компанията през 1998 г. и заема различни ръководни постове. От 2009 г. е генерален директор. 42-годишният Хира е семеен, има две деца.

„Хюлет-Пакард България” е дъщерна компания на световната корпорация за информационни технологии. Създадена е през 1998 г. През 2005 г. България спечели в конкуренция с 14 страни и НР инвестира тук в Глобален център за отдалени ИТ услуги, който обслужва клиенти от Европа, Близкия Изток и Африка. В центъра сега работят над 2500 човека. HP създаде специална университетска програма, по която се подготвят студенти в СУ „Св. Климент Охридски”, Техническия университет в София и Нов български университет.

Интервюто взе Димитрана Александрова