Новото нормално

Плуването е трудно и изморително – но плуването срещу течението е още по-трудно и успехът не е гарантиран. Точно това предстои на българската икономика след кризата, в “новото нормално”. Преди имаше уникална комбинация от фактори, която подпомагаше икономическия растеж. След кризата тази комбинация няма да се възстанови от самосебе си. Ще са необходими много активни усилия на правителствата, за да се върне икономиката към висок и устойчив растеж.

Макростабилност

Дълги години стабилно действие на валутния борд и балансиран държавен бюджет (дори излишъци) доведоха до високо доверие към българската икономика. На моменти, рисковата премия за България се беше стопила до минимални нива. Например, преди кризата, през 2007 година, лихвите по държавния дълг на България и Германия се бяха изравнили, т.е. доверието към българската бюджетна политика бе толкова голямо колкото към немската. Сега това вече не е така. Върнаха се старите граници между Изтока и Запада – инвеститорите вече не вярват, че една страна от Източна Европа е толкова стабилна колкото Германия, освен ако няма някаква специална причина да повярват. Такава причина даде Естония, която показа, че може да мобилизира политическата воли в реформаторска посока и да се справи безпроблемно в една много тежка и свирепа криза.

Световен оптимизъм

Преди кризата за няколко години имаше огромен оптимизъм и огромни количества паричен ресурс, които търсеха къде да намерят печелившо приложение. Всъщност, точно този излишък на средства беше и причина за кризата, тъй като наличието на огромен и евтин паричен ресурс се вля в сектори, които не предлагат дългосрочни възможности за доход.

Кризата премахна както оптимизма, така и наличието на безкрайни възможности за финансиране. Днес банките и компаниите са далеч по-предпазливи, далеч по-консервативни във финансовите си решения и в тази среда привличането на инвестиции ще изисква много повече усилия и много повече реформи, отколкото преди.

В допълнение, самите западни страни имат огромни структурни и фискални проблеми за решаване и това дълги години ще “тресе” лодката на световната икономика – като не са изключени и неприятни случки като фалита на Гърция, които да имат отражение по целия свят. Тази среда е много по-тежка отколкото беше през 2007-2008 г. и това трябва да се балансира чрез повече вътрешни реформи и политики, които да подхранват оптимизма и доверието към страната.

Бизнес среда

Преди кризата България нямаше много добра бизнес среда, но с едно две попадения като въвеждането на 10% плосък данък за печалбите и доходите успя да си създаде добър имидж сред инвеститорите. Преди кризата това беше достатъчно, сега са нужни много повече усилия. Ставките от 10% трябва да бъдат запазени, но в допълнение трябва да се постигне напредък в решаването и на други проблеми на бизнес средата. Публичните услуги в България са под всякаква критика, бюрократичните пречки са безбройни, а електронното правителство остава само на... хартия. Възвръщането на инвестиционния интерес ще изисква повече реформи, отколкото преди кризата.

Еврооптимизъм

Влизането на България в Европейския съюз изигра положителна роля в насочване на вниманието на инвеститорите към страната ни – която обикновено привлича само негативно внимание от световните медии. Този ефект, обаче, беше бързо изчерпан заради проблемите с усвояването на еврофондовете, с българската съдебна система, с борбата с престъпността, които отново върнаха стария имидж на страната. Освен да се справим с усвояването на еврофондовете и престъпността – голямо предизвикателство само по себе си –  имаме нужда от ново голямо събитие, което отново да произведе положителна новина и да фокусира инвеститорите към възможностите на България. Такова събитие може да бъде влизането в Еврозоната, например. Виждаме как в Естония това води до все по-голям оптимизъм сред бизнеса, инвеститорите, банките, предприемачите.

Местен скептицизъм

Преди кризата оптимизмът засягаше всички слоеве на обществото, включително организирани групи по интереси като синдикатите. Беше по-лесно да се прокарат реформи в тази среда, когато правителството решеше да прокарва реформи. В кризисната депресивна среда, в която живеем последната година-две негативизмът преобладава. Всяко решение се приема на нож, всяка реформа се убива в зародиш с оправданието, че времената са трудни и не е време за реформи.

Същото се отнася и до други сектори. Например, преди кризата банките бяха свръхоптимистично настроени и отпускаха кредит едва ли не на всеки, който поиска – и дори на тези, които не искат.

Сега е точно обратното, банките вече не отпускат кредит на никого, освен ако няма много солиден и сигурен проект. Но кредитоискателите са също в подобна позиция, въздържат се от нови проекти и от поемане на риск, въпреки че преди кризата бяха склонни на постоянно разширение на бизнеса си.

Необходима е смелост в реформите

В новото нормално ще има нужда от реформаторски дух, за да се постигне ускорение на икономическото развитие и постигане на предкризисните темпове на растеж. Но дори това не е достатъчно, тъй като дори в най-добрите години преди кризата българската икономика не успя да постигне икономически растеж от 8-10%, за да настигне по-бързо западния стандарт. Така че не просто трябва да се стремим към темповете на развитие от преди кризата, а и много повече.

Без реформи, българската икономика ще се движи бавно, със сигурност недостатъчно, за да можем в обозримо бъдеще да достигнем напредналите икономики. Тъй като това въобще не е добра перспектива, ще е добре да не позволяваме да се реализира.

Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество" за „Мениджър”