Общуване в размирни времена

Хората се делят на такива, които постигат своите стремежи по-добре в мирна обстановка и други, които изявяват потенциал в размирна. Често наричаме първите еволюционери, а вторите – революционери. И знаем, че не можем нито без едните, нито без другите.

Последните протести в страната ни обаче показаха как е възможно тези два типа граждани да се слеят в едно цяло. Еволюционерите станаха революционери, защото преди седмица рязко преценихме, че каквито и да е предприемачески и интелектуални действия като че ли вече са изчерпали капацитета си да доведат до позитивна промяна. Или поне управляващите с най-бързо загубено доверие в най-новата ни история дебелашки ни бутнаха към тази преценка. Но за разлика от някои други протестни ситуации, гражданите по площадите този път са такива, които умеят да общуват прекрасно, което означава да артикулират това, за което настояват, по най-добрия начин – двусмислен или недвусмислен. Не само заради засиленото присъствие на професионални комуникатори, а и заради това, че на еволюционерите им е в кръвта да действат и говорят убедително и аргументирано.

Така се ражда едно по-ново проклятие, но с обратен знак спрямо предишното – да общуваш в размирни времена. Тогава, когато трябва да викаш, за да те чуят – противно на това, което знаем за професионалните комуникации. Като реакция на тишината на задкулисието, с което очевидно у нас се взимат политическите решения. Но пък което подлага на шанс фабриката за производство на зелен хайвер и розова салата за широки маси от трудещи се, така типична за управлението на социалисти в безпринципна коалиция, да обяви дни на отворени врати. Някой отбеляза, че протестът вече постигна успех. Със сигурност това е най-успешният откъм послания и общуване с властта досега.

Д-р Александър Христов