Протестите не са заради сметки, а заради липса на избор

Като стане въпрос за приватизация в България, страстите винаги взимат превес. Когато се споменават извадени от контекст особености, като това, че се приватизират компании на цена от 1 лв., удобно се пропускат ползите от нея, като по-добро управление, по-добри продукти и услуги, отчетност пред акционери и крайни потребители. Разбира се, тези ползи стават видими, когато приватизираната компания работи в условията на пазарна конкуренция. Ако това не стане, просто се замества държавният монопол с частен монопол и резултатите са такива каквито са.

Приватизирането на електроразпределителната мрежа и доставките на електроенергия до крайния потребител беше стъпка в правилната посока. От една страна тази услуга се поема от компании, които имат опит в предоставянето ѝ, а от друга е стъпка към либерализиране на пазара на електроенергия в страната. Крайната цел е всеки потребител да може да си избере коя компания да му доставя тока и откъде да идва той – АЕЦ, ВЕЦ, ТЕЦ, ВЕИ и т.н. За съжаление, тази стъпка не беше последвана от още такива, което е една от причините за сегашните протести.

Поводът за недоволството на хората бяха високите декемврийски сметки за ток, за които повечето клиенти са убедени , че са били съзнателно завишени. Това наистина е основателна причина за протест, но не по-малко основателни са и грешка при отчитането или повреда в електромера. От началото на годината в ЧЕЗ са постъпили 2000 жалби на фона на 2 млн. абонати, което представлява 0,1% от всички абонати. Едно обяснение е, че хората не вярват, че пускането на жалба ще има резултат.

Липсата на доверие е съвсем обяснимо – хората се чувстват безпомощни да направят каквото и да било. Причина за това е, че получават тока си от два монопола – единият, който го изкупува от производителите и другият, който го доставя. Ако хората са недоволни, единственият им избор е да преминат множество и дълги административни процедури, но не могат да сменят компаниите, които произвеждат и продават електроенергия. С други думи като не са доволни от едната компания, да отидат при друга по същия начин, по който ако не са доволни от стоките, които купуват в един магазин, да отидат в друг.

За да се създаде такъв избор за крайните потребители са нужни няколко сериозни промени. Първо, безспорно е, че мрежата за пренос и разпределение на енергия представлява естествен монопол, което обезсмисля и разделянето на двете мрежи. От тази гледна точка няма значение дали е частен или държавен, това което има значение е той да се контролира ефективно. Затова е нужно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКВЕР) да стане наистина независима институция; да прави регулярни проверки на място за състоянието и за инвестиции в мрежата; да публикува цялата информация от заседанията си и изчерпателни мотиви на решенията си; да подлежи на ежегоден одит от Сметната палата, чиито препоръки да са задължителни.

Второ, да се премахнат регионалните монополи и да се позволи на повече от една компания да доставя електроенергия до крайния потребител. Това ще става срещу такса за използване на преносната и разпределителната мрежи, която се плаща от доставчика на собственика на тези мрежи. Трето, да се премахне Националната електрическа компания като посредник между производителите и доставчиците на електроенергия. Трябва да се позволи на всеки доставчик да е свободен да избира от кой производител да изкупува електроенергия.

Недоволствата могат да утихнат или поне значително да намалят само с такива промени, а не с административни решения. В интерес на потребителя е той да си избира доставчиците и производителите на ток. Ако не е доволен от тях, може да ги смени. Ако иска зелена енергия, може да купува само такава, но на по-висока цена. Ако иска евтина енергия, може да купува само тази от АЕЦ „Козлодуй”. А ако не иска плаща сметки за ток, просто не потребява енергия.

 „Свободата Санчо, е едно от най ценните блага.” Държавата няма право да я отнема от хората в името на каквото и да е.