„Р“ като реформи

Ако питате какво е необходимо да се направи, за да се върне икономиката към растеж, отговорът е „реформи“. Какво е необходимо за създаване на работни места? Пак реформи. Какво привлича чуждестранните инвеститори? Естествено, реформи. Как да  стигнем ... европейците? С реформи. Какво категорично отказват да направят българските политици? Вече се сещате, че отговорът отново е „реформи“.

Независимо от усещането на повечето хора, че тъпчем на едно място, през последните 17 години са направени редица промени, които подобряват икономическото и социалното състояние в страната. Най-ярките примери са въвеждането на валутен борд, налагането на консервативна и независима политика от страна на БНБ, постепенното стабилизиране на публичните финанси чрез трупане на бюджетни излишъци и намаляване на публичния дълг, постепенното понижаване на данъците върху труда и инвестициите, въвеждането на т.нар. плосък данък за доходите и печалбите, присъединяването към Европейския съюз, което от своя страна наложи нови реформи в периода след 2007 г.

Ефектите от тези и други промени се усетиха както по време на икономическата криза от 2009 г., така и в периода на възстановяване след нея. За разлика от редица други страни нито финансовата система, нито реалният сектор в България се сринаха. Това от своя страна не предизвика огромни бюджетни разходи за спасяване на фалирали банки и компании и не постави под въпрос платежоспособността на държавата. С други думи реформите и водената политика спомогнаха България да премине през криза без да плати висока цена.

Стабилните макроикономически показатели на страната са една от най-силните ѝ страни в Индекса за глобална конкурентоспособност,  който се изготвя от Световния икономически форум. Те се посочват като безспорен плюс от редица международни институции. Такива оценки могат да бъдат намерени в последните икономически анализи и прогнози на Европейската комисия и Световната банка,  докладите на Международния валутен фонд, както и в  коментара на агенцията за кредитен рейтинг Standard&Poor’s, независимо от намаляването на рейтинга на страната. Прогнозите за икономическия ръст на България през 2014 г. и на четирите институции са сходни и не търпят промяна от предните им доклади, независимо от продължителната политическа криза в страната. (моля, вижте таблицата).

Прогноза за реалния годишен икономически ръст на България през 2014 г.

Институциите също са единодушни по отношение на причините за бавното икономическо възстановяване и потенциалните рискове пред развитието на страната – липсата на реформи в ключови сфери. В известна степен те се различават от дебатите, които се водят в страната за фискална нестабилност или проблеми пред финансовия сектор. Проблемните области, според институциите, са така познатите корупция, съдебна система, пенсионна система, ефективност на публичните разходи. Към тях се прибавят още наболелите проблеми в енергетиката, особено в производството на ток, през последните години, държавното здравеопазване, което също изпитва сериозни проблеми от няколко години, спазването на данъчното законодателство и администрирането на данъците.

Най-неотложният проблем на този етап изглежда разрешаването на проблемите в енергетиката, което трябва да започне с изграждането на независим и експертен регулаторен орган, тъй като сегашната ДКЕВР се е превърнала в своеобразна държавна агенция за социално подпомагане. Работата на регулатора в сектора е да балансира интересите на компаниите и крайните клиенти на електроенергия, а не да оказва постоянен натиск върху крайните цени на услугата. Ситуацията допълнително се изостри със започналата процедура по отнемане на лицензите на трите крайни снабдителя с електроенергия на регулирания пазар, което, както и S&P отбелязва в решението си за намаляване на рейтинга, увеличава несигурността, изпраща сериозни негативни сигнали към потенциални инвеститори и ограничава икономическия растеж. Следващата стъпка трябва да бъде оценка на пълния дефицит в системата и изготвяне на механизъм за компенсирането му в средносрочен план.

В държавната здравноосигурителна система от години се трупат проблеми, които преляха чашата през 2013 г., когато бюджетът на НЗОК отчете дефицит за първи път за последните 10 г. От една страна това е пряк резултат от продължаващите практики за източване на касата и прехвърляне на социалните отговорности на държавата върху бюджета на НЗОК. От друга страна касата страда от недостатъчните приходи поради заради нереалистично ниската вноска на бюджета за социалните групи, които държавата трябва да осигурява, продължаващото наличие на недекларирани доходи и ниският коефициент на заетост в страната. Всички тези проблеми единствено ще се изострят поради влошаващата се демографска картина в страната, както и заради изключително неефективните публични разходи, както се вижда в класацията за глобална конкурентоспособност.

В препоръките си за Националната програма за реформи и Конвергентната програма на България ЕК посочва като основни предизвикателства спазването на данъчното законодателство и качеството на администрирането на данъците. Административните разходи за събиране на приходите, както и разходите за спазване на изискванията за плащане на данъците остават „сравнително високи”. Не е изненадващо, че това води до „значителен дял на сенчеста икономика” в страната, който влияе както на изпълнението на държавния бюджет, така и на състоянието на публичните фондовете за социално и здравно осигуряване. Въпреки че всяко ново правителство декларира, че ще намали сивата икономика и ще увеличи събираемостта на данъците в страната, все още липсва анализ на най-значимите рискове пред събираемостта на приходите, оценка на вече предприетите мерки, както и подобряване на контрола, обобщава ЕК.

В обобщение може да се каже, че българската икономика е стабилна като цяло, но са необходими неотложни реформи, ако искаме тя да е конкурентоспособна и да отговаря на рисковете в национален и международен план. Най-неотложните мерки са концентрирани в секторите електроенергетика и държавно здравеопазване. Паралелно с тях обаче трябва да се правят стъпки за подобряване на ефективността на публичните разходи, както и на работата на приходните агенции, включително чрез облекчаване и намаляване на разходите и времето за спазване на данъчното законодателство. Държавното пенсионно осигуряване изнемогва от години и това личи от постоянно растящия дефицит в бюджета на фонд „Пенсии”, където също са необходими сериозни промени като увеличаване на пенсионната възраст, увеличаване на коефициента на заетост в икономиката, мерки срещу сивата икономика и по-сериозно обвързване между осигуровките и пенсионния доход, включително чрез засилване на капиталовия стълб на системата.

Почти нищо от това обаче няма да бъде възможно, ако не се подобри работата на съдебната система и не се намали корупцията и популизма при управленските и регулаторни решения. За съжаление един от основните проблеми, които и международните институции, и вътрешните наблюдатели виждат, е отказът от реформи, а той единствено ще бъде засилен заради продължаващата вече повече от година политическа нестабилност.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика