Какво четат визионерите: Любимите книги на съоснователя на Google Сергей Брин

Двама студенти регистрират на 15 септември, 1997 година домейна google.com и поставят началото на пробив, който ще се окаже от онези трансформиращи проявления на човешкия гений, които са в основата на еволюционните скокове на прогреса във всяка област.

Единият от тези двама студенти е роденият през 1973 г. в Москва Сергей Брин. Когато е на 6 години, през 1979 г. родителите му напускат заедно с него Русия и се преместват в САЩ, което до голяма степен предопределя шанса на света да се сдобие след време с най-популярната и до днес интернет търсачка. Брин и колегата му от Станфордския университет Лари Пейдж основават Google през 1998 година. През 2021 г. Сергей Брин вече е сред първите 10 най-богати хора в света според класацията на американското издание Forbes. В списъка с неговите любими заглавия откриваме:

***

"Разбира се, че се шегувате, г-н Файнман!"  

Ричард Ф. Файнман

Автобиографията на нобеловия лауреат Ричард Филипс Файнман става бестселър в САЩ през 1985 г. Един от най-забележителните американски физици на 20 век, наричан най-великият ум след Айнщайн и създател на квантовата електродинамика не се вписват в обичайните представи за учен. Книгата представя живота му в цялото му многообразие – от страстта му към шегите и забавленията, разбиването на ключалки и свиренето на банджо, до обмяната на идеи с Айнщайн.

В интервю за Американската академия за постижения Брин обяснява защо е привлечен от личността на автора: „Наистина ми харесаха автобиографичните истории на Файнман. По всичко личи, че е имал прекрасен живот. Освен огромния принос в неговата научна област, той е имал и широк спектър от интереси. В един пасаж обяснява например как наистина иска да бъде като Леонардо да Винчи -  художник и учен едновременно. Това много ме вдъхновява. Мисля, че това е пълноценен живот.”

***

"Лавина"

Нийл Стивънсън

Научнофантастичният роман „Лавина“, който излиза на пазара през 1992 г. се превръща в големия пробив на Стивънсън и го прави един от лидерите на жанра киберпънк. Time включи книгата в топ 100 на най-добрите произведения на английски език по онова време.

Действието на романа се развива в Америка на бъдещето, чиито обитатели са разкъсани между два свята - реалност и киберпространство. Главният герой, Хиро, хакер на свободна практика и доставчик на пица, се потапя в мистерията на нов компютърен вирус, наречен Avalanche. Във виртуалното пространство вирусът заразява компютрите, но в реалния свят се оказва опасно лекарство, което убива програмистите. В романа се преплитат шумерска митология, социологически теории и завладяващи описания на бъдещите технологии. Сред пророческите прозрения на книгата е това, което Стивънсън нарича Метавселена. Да ви звучи познато?!

Култовата класика на Стивънсън е популярна в Силициевата долина. Когато я прочита Брийн е убеден, че книгата предсказва близкото бъдеще.

***

„Как да четем книги. Ръководство за четене на велики произведения"

Мортимър Адлер

Случва се да прочетете книга, а само след седмица да не можете да я преразкажете на приятелите си, защото не помните нюансите. Или се връщате няколко пъти в началото на текста, защото не разбирате веднага какво е написано. Според Мортимър Адлер, американски философ и педагог, това се случва, защото не знаем как да възприемаме правилно литературните произведения: „... Констатирам факт, който засяга всички, тъй като до голяма степен това беше училище, което ни направи такива - хора, които не знаят как да четат и да получават полза и удоволствие от това.”

Книгата на Адлер се смята за класически труд по психология на четенето. Авторът разказва как да се отървете от повърхностното възприемане на текста, да запазите информацията в паметта по-дълго и да разберете всички нюанси на значението, вложено в думите и фразите. Търпението, дисциплината и способността за критично мислене ще помогнат за това. Основният акцент на Адлер е върху изучаването на класически шедьоври, като Илиада на Омир или пиеси на Шекспир, практически и научни трудове.

Адлер предлага три начина за възприемане на текст:

• Аналитичен метод, при който читателят разбира структурата, съдържанието и тематичните компоненти на книгата.
• Режим на тълкуване, при който читателят осмисля ключови думи, изречения и след това абзаци. Опитва се да преразкаже прочетеното.
• Критичен метод, при който читателят идентифицира недостатъците в текста и предлага къде авторът може да греши.

***

"Формула на щастието"

Мо Гаудат

От първия ден на работа Мо беше успешен: той започна кариерата си в IBM, след това се премести в Microsoft и впоследствие стана търговски директор на Google X. Но колкото повече печелеше, толкова по-нещастен ставаше. Гаудат постоянно бързаше за срещи, беше нервен, критикуваше колегите си и изискваше високи резултати дори от децата си. До 2001 г. този начин на живот го довежда до депресия, а след това предприемачът си поставя нова цел - да стане щастлив.

В традицията на инженерното образование Гаудат разделя проблем на най-малките му компоненти и подлага всеки от тях на щателен анализ, прилагайки уменията на логиката и решаването на математически проблеми. До 2010 г. той е разработил уравнение и модел за постигане на щастие.

До 2014 г. техниката се използва само сред семейството и приятелите. Мо е подтикнат да напише книгата от внезапната смърт на сина му Али, който има значителен принос в развитието на формулата за щастие. Самият предприемач смята тази трагедия за последния тест на неговия модел, без който не би се справил със загубата. Брин описва книгата като силна лична история, в която е вплетене задълбочен анализ на щастието и как да го постигнем.