Кога великите лидери отказват да използват „Ние“

Лидерите са учени да казват „ние“ колкото се може по-често. Не трябва да казвате на служителите си: „Аз направих продажбата“, дори ако сте били единственият човек, който се е срещнал с клиента. Трябва да кажете: „Ние направихме продажбата“. Не трябва да казвате „Моята компания“, а „Нашата компания“.

Лидерите, които поставят екипа на първо място, наблягат на екипната работа, единството и колективните усилия. Лидерите, които поставят екипа на първо място, празнуват споделения успех. Великите лидери не използват местоимения като „Аз“ или „Мой“…. освен в случаите, когато е добре да го правят.

Макар местоименията сигнализират за колективна принадлежност, те могат да сигнализират и за индивидуална отговорност. Ако сте взели лошо решение, не сме го взели „Ние“. В случая нужното местоимение е „Аз“. „Нашето“ представяне не е било лошо, „Аз“ направих грешка.

Когато сте начело, няма значение дали сили извън вашия контрол са повлияли негативно на бизнеса ви. Няма значение дали служител е допуснал грешка. Няма значение дали доставчик не се е справил добре. Вие поемате удара. Вие поемате вината.

Разбира се, поемането на отговорност – особено когато въпросните думи или действия очевидно не са ваши, може да изглежда изкуствено. Но това не важеше за покойния Стив Джобс.

В книгата си „Think Like Amazon“ Джон Росман споделя: „Стив Джобс разказваше на служителите кратка история, когато те достигаха управленски позиции. Джобс казваше на вицепрезидентите, че ако боклукът в офиса им не се изхвърля, е нормално те да поискат обяснение от чистача“.

„Ами, ключалката на вратата беше сменена и не можах да намеря ключ“, е примерен отговор, който може да даде чистачът.

Ако чистачът не може да отвори врата, той не може да си върши работата. Това е разумно извинение. Според Джобс, портиерите имат право да имат извинения.

Ето как Росман описва перспективата на Джобс: „Когато си портиерът, причините имат значение. Някъде между чистача и изпълнителния директор, причините престават да имат значение“.

С други думи, когато служителят стане вицепрезидент, той или тя трябва да се откаже от всички извинения за провал. Вицепрезидентът е отговорен за всички грешки, които се случват, и няма значение какво е извинението.

Поемането на абсолютна отговорност е именно нещото, което разграничава великите лидери от останалите. Те поемат пълна отговорност за грешките. Те поемат пълна отговорност за решенията. „Ние“ не обявяваме съкращения; „Аз“ обявявам съкращения. „Ние“ не решихме да освободим служител с ниски резултати; „Аз“ го реших.

Науката зад „Аз“

Изследванията подкрепят този подход. Проучване, публикувано в „Accounting, Organizations, and Society“, установи, че изпълнителните директори, които използват местоимения от първо лице, единствено число, когато обявяват негативни новини, генерират по-положителна реакция от страна на инвеститорите. За инвеститорите използването на „Ние“ звучеше сякаш изпълнителните директори отклоняват отговорност, което води до по-негативна реакция.

В това има логика. Както Даниел Койл цитира военноморския тюлен Дейв Купър в книгата си „The Culture Code: The Secrets of Highly Successful Groups“: „Най-важните думи, които един лидер може да каже, са: „Оплесках работата“.

Много хора смятат, че успехът или провалът са причинени от външни сили и много често от други хора. Ако успеят, други хора са им помогнали или са ги подкрепили, те са били „заедно“ с тях. Ако се провалят, то другите не са повярвали в тях или не са им помогнали – били са „против“ тях.

Разбира се, до известна степен това вярно. Отново, никой никога не прави нещо стойностно сам. Но великите лидери не разчитат изцяло на другите. Великите лидери се подготвят за непредвидени обстоятелства. Великите лидери се стремят към най-доброто и планират за най-лошото. Те поставят ясни очаквания. Те общуват много. Те проследяват постигнатия напредък. Те наставляват, насочват и обучават. Те водят и работят чрез другите - но поемат крайната отговорност.

Защо? Защото единственото нещо, което знаят, че могат да контролират, са самите те. Те се държат така, сякаш успехът или провалът са изцяло под техен контрол. Ако постигнат успех, те са причината. Ако се провалят, те са причината.

Както би казал Джобс, когато си начело, „Причините престават да имат значение“.  

…………..

Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“, за Inc.com.

Превод и редакция: Георги Георгиев