7 странни тенденции, които предричат икономическа криза

Ако току-що сте излезли от машина на времето и сте попаднали в случаен момент от историята, как ще разберете дали страната се намира в икономическа криза, или не? Просто трябва да следите за важните знаци, като например много повечето оферти за заеми и ипотеки и предложения от тъмни личности да закупят златото ви за жълти стотинки. Има обаче и по-трудно забележими, а и по-странни нишани, които ще откриете навсякъде около себе си.

Знайте, че икономиката потъва, когато...

7. Популациите на комарите се увеличават

Кризата довежда огромни ята от комари и други насекоми в предградията на развитите страни. Ако сте от интелигентните хора, вече сигурно сте си помислили: „Да, има логика – вероятно градските управи намаляват бюджета си за контрол на комарите, защото просто нямат пари.” И това със сигурност е така. Но съществува и още една причина за бръмчащия бейби бум, която се обзалагаме, че никога не ще отгатнете.

Това са конфискуваните имоти.

Помислете само. Край много от къщите на бившите богаташи има басейни. И когато банката зачука на вратата, поддръжката им пада до последното място на приоритетите. Както всеки, който някога е имал или поддържал басейн, ще ви каже, тези проклетници се превръщат в блата в мига, в който ги оставите сами на себе си. Дори източеният басейн събира големи количества дъждовна вода. А кой следи хилядите басейни и се грижи за дезинфекцирането им?

Никой.

Ето защо купища конфискувани къщи се озовават с мръсни, лигави септични ями, пълни с адска течност, на мястото на сините някога водни пространства. А ако знаете нещо за блатата, то е, че мръсната, застояла вода е идеалният родилен дом за малките кръвопийци.

И все пак тук говорим само за умножаване на досадните насекоми. Това е донякъде дребен проблем, който се среща основно в Северна Америка. Нали не говорим за потенциални преносители на страшни вируси, които могат да се превърнат в пандемии...

6. Сервитьорките стават по-красиви

Поръчвате си нещо в кафенето и забелязвате, че баристата е удивително привлекателна. Обичайно бихте отдали това обстоятелство на някаква приятна случайност в инак посредствения си ден, но я чакайте малко. Оглеждате се и виждате, че всички служители в заведението са направо красавци. Какво става тук? Колко е часът? Да не сте се напили и да сте забравили? Няма никаква логична причина толкова хубост да се прахосва за пасмина кофеиномани.

Е, този феномен (стига да не сте наистина пияни) е един много точен и леко сексистки знак за това, че икономиката отива по дяволите.

Той се нарича Икономически индекс на красивата сервитьорка и принципът му е следният: в нашето често несправедливо общество наистина привлекателните жени рядко работят като келнерки, тъй като лесно си намират по-добре платена работа (не казваме, че това е честно и правилно, но такава е статистическата истина). Когато икономиката обърне корема, цената на красотата пада в сравнение с истинските способности и умения и привлекателните хора ги съкращават наравно с всички останали – затова те временно се насочват към работа, за която не се иска квалификация, но носи добри бакшиши, ако имате сладка усмивка. Когато икономиката отново изплува, тези момичета и момчета се връщат към по-добре платените си служби.

Икономическият индекс на красивата сервитьорка е дефиниран от колумниста на сп. „Ню Йорк” Хюго Линдгрен през 2009 г. и оттогава насам е доказан достатъчно пъти, за да влезе в Инвестопедията, анализите на Си Ен Би Си, финансовата секция на сп. „Тайм” и дори в коментарите на „Бизнес Инсайдър”. Очевидно не всички медии го вземат насериозно, но любопитното е това, че, освен споменаването на сексизма от някой и друг блогър, никой досега не е успял да го опровергае. В днешната медийна среда това говори много за достоверността на теорията.

Така че следващият път, когато отидете на ресторант и към масата ви се насочи ято топмодели, е много вероятно това да се окаже един от последните случаи, когато ще си позволите лукса да вечеряте навън, защото тези жени са първите лястовици на икономическия апокалипсис.

5. Вратовръзките стават по-малко ярки

Без дори да го знае, всеки, който облича костюм за работа, се превръща в ходещ барометър на личното си усещане за финансова сигурност, благодарение на парчето плат около врата си.

Ето един бърз курс по Вратовръзкономика – хората имат вродена склонност да носят ярки, категорични цветове, когато се чувстват уверени и добре. Вече знаете това, ако дори само веднъж сте минавали покрай някой новобогаташ. Когато обаче същите тези хора са притеснени за финансовото си благополучие, става точно обратното – природата им ги влече към убитите, пастелни тонове. Ако това ви се струва твърде опростенческо, повгледайте се в модата през последните десетилетия.

70-те - криза, 80-те - бум, 90-те - криза

Причината цветовите промени в света на бизнеса да се ограничават до вратовръзките е проста. Едва ли ще подмените целия си гардероб само въз основа на моментното си светоусещане, освен ако не се казвате Парис Хилтън. А и не е много приемливо да носите яркожълт костюм на работа (освен ако не сте гореспоменатия новобогаташ). Така че промяната се ограничава с вратовръзките.

Та, следващия път когато се чудите накъде се е запътил големият бизнес, се поразходете и внимателно гледайте костюмарите на улицата. Ако под вратовете им има нещо розово и ярко, значи може да дишате спокойно. Ако навсякъде се мержелее бежово обаче... е, може би е време да поизчеткате просешките си таланти.

4. Престъпленията стават странни

Няма нищо изненадващо в това, че рецесията се отразява на нивата на престъпността. Изненадата обаче е в това какви престъпления стават популярни... и какви излизат от мода. Бихте очаквали да скочат нивата на онези, провокирани от отчаянието и алкохолизма, но статистиката говори друго. Всъщност пияните шофьори намаляват с до 30 процента. Грабежите и престъпността като цяло днес са по-редки, отколкото са били от 60-те години на миналия век, и така удрят сочен шамар както на логиката, така и на криминалната теория.

А кои престъпления се умножават? Дръжте се да не паднете. Отвличането на кучета например. В този момент на улицата има хора, които крадат домашните любимци на други хора с цел печалба. За всичко това си има логически причини, ако знаете къде да ги потърсите.

Хората, които карат пили, обикновено са си толкова пияни, колкото и всяка седмица. По време на криза обаче те си стоят вкъщи, защото дори най-голямото пиянде знае, че бензинът и газта са ужасно скъпи. Спадът на кражбите като цяло се обяснява с общото разпространение на бедността. Да, някои хора са изгубили всичко и се обръщат към маската и шперца, за да оцелеят. Но техните жертви също са го отнесли. Нима си струва да обереш къща, която може да ти предложи само пачка неплатени сметки и стар 14-инчов телевизор с катодна тръба?

Колкото до модата с отвличане на кучета, причината е колкото проста, толкова и тъжна – пари. Просто кучетата са доверчиви, лесни за отвличане и трудни за проследяване, защото една от най-популярните схеми е крадецът просто да се престори, че е намерил палето и да прибере наградата от разтревожените собственици. Фактът, че съществува такова нещо като черен пазар за кучета втора ръка е по-депресиращ от всяка рецесия.

3. Рекламата става по-агресивна

Когато икономиката е зле, рекламодателите разбират, че най-добрата пазарна стратегия е едно голямо „Всички да вървят по дяволите!”

Обикновено между конкурентните компании има невидима черта, която осигурява едно сравнително почтено поведение. Рекламите съобщават колко безценен е продуктът, но не назовават по име конкуренцията. Когато кризата дойде и джобовете отеснеят обаче тази черта се изтрива и играта сериозно загрубява. На пангара са средствата за живот на много фирми и хора, които осъзнават, че трябва да привлекат вниманието на потребителя по всеки възможен начин, та дори той да е незаконен. Така че традиционното „Нашият продукт е най-добрият” се превръща в много по-зловещото „Продуктите на всички останали са лоши и сигурно ще ви заразят със сифилис!”

През януари 2010 г. например компанията „Юнилевър” скача към гърлото на конкурентите от „Смарт Баланс” с реклама във в. „Ню Йорк Таймс”, която буквално нарича продуктите на „Смарт Баланс” измишльотина и мошеничество. Фирмата за здравословно хранене „Уейт Уочърс” пък започна кална война с подраздела на Nestlé „Джени Крейг”, като двете компании публично оплюха диетичните програми на конкурента както в, така и извън съда, да не споменаваме телевизионните реклами в късните часове. И така нататък.

Интересното обаче е, че рекламите на американските военни сили използват кризата, за да отблъскват, а не да привличат потенциални наборници. Те стават по-реалистични, плашещи и нелицеприятни. Причината за това е, че те рекламират факта, че вие не им трябвате. Рекламите за набиране на войници еволюират с нуждите на армията, а не с тези на цивилното общество. И тъй като хората отиват в армията тогава, когато нямат друг избор за стабилна заплата, по време на криза военните реклами отразяват насищането на пазара за наемници.

2. Продажбите на любовни романи скачат, а манекенките на „Плейбой” напълняват

Всичко е заради бягството от реалността. И по-точно за един определен тип бягство, особено характерен за кризисните времена.

Оказва се, че леката еротика е хлебарката на книгите – тя просто не ще да умре, каквото и да става наоколо. Хората, които я произвеждат, са учудващо добри в това да се адаптират към всякакви ситуации, така че когато се изправят пред икономическа криза, те вече си имат изработен план. Всички онези корици с голите гърди на Фабио и бестселъри от рода на „50 нюанса на сивото” стават по-реалистични, а пък „Плейбой” започва да снима зайчета с повече месце на костите и повече годинки в ЕГН-то.

Да започнем с дамите: любовните романи винаги са им предлагали щастлив край на прилична цена. И колкото и глупаво да звучи, по време на криза момичетата ги захапват като за световно. Ето защо вместо да се пуснат по пързалката на книжния отрасъл в кризата, романите, където се късат деколтета, започват да покачват продажбите си. И което е по-важно, отрасълът активно поощрява купувачите, като предлага истории в по-реалистични обстоятелства... поне в контекста на абсурдните креватни фантазии. Издателите разширяват каталозите си от обичайните старовремски романси и луксозни италиански вили до неща, които са близки до икономически притеснения читател като „Бебе-изненада за сърдечния хирург” и, без майтап, „Аристократът и самотната майка”.

В същото време мъжете също предпочитат повече реализъм за сексуалните си фантазии в лицето на финансова криза. Да, те все така четат „Плейбой” и си мечтаят насаме, но вместо да мечтаят за някоя невъзможно съвършена плеймейтка, проучванията показват, че бедността ги тласка към по-високи, по-възрастни и по-реалистично сложени манекенки. Факт е, че плеймейтките на годината по време на лошите фискални години са значително по-възрастни и пухкави, с по-широка талия и съотношение между кръста и ханша от колежките си в по-добрите години.

Учените използват този факт, за да подкрепят хипотезата за сигурност в средата. Според нея мъжете, които живеят в трудни времена, предпочитат „жени, които са добри в производството, като цяло по-възрастни, по-високи и по-тежки, с по-малко извивки. В добрите времена те предпочитат жени, които са добри във възпроизводството – по-млади, по-дребни и по-леки, но с повече извивки на тялото.” Времената никога няма да бъдат толкова тежки, че мъжете да се откажат от снимките на красиви жени, но е някак умилително да се знае, че когато яйцето удари вентилатора, те започват да фантазират за някой, който добре се справя с лопатата и може да помогне за разчистването на цялата тази бъркотия.

1. Хората изневеряват повече

Човек може да си помисли, че по време на рецесия двойките стават по-сплотени. В крайна сметка разводите са скъпи и ако едва се справяте с едно домакинство, раздялата ще е нещо като купуването на яхта, когато ви свършват помощите за безработица. Та кой има време да мисли за извънбрачни връзки, когато всичко се разпада?

Явно доста от нас. Защото както мъжете, така и жените се развихрят извън брака си по-често, когато са отчаяни. Този феномен е известен като „режим на ниската вероятност за оцеляване” и логиката в него е такава: когато мъжете са стресирани или самочувствието им е ниско, или пък смятат, че нещата никога няма да се оправят, те страшно се разгонват. Явно се задейства еволюционният механизъм бързо да се размножат, защото очевидно с тях е свършено.

И ако си мислите, че това се отнася само за мъжете, знайте, че неверните дами също стават повече по време на рецесия. Всички губят и никой не печели, освен може би сайтовете за запознанства и собствениците на евтини хотели. Любопитно е обаче, че според проучванията всичко това не носи толкова поражения, колкото може да си помисли човек. Всъщност 40 процента от двойките, които си признават изневерите, решават да останат заедно. Сигурно просто нямат пари за развод? Всъщност не: „Около 30% смятат, че изневярата води само до временни търкания”, гласи проучване на агенция Ройтерс.

Е, да благодарим тогава на кризата!

Поли Поизуо, Cracked.com