Google посвещава деня на романа „Моби Дик“ на Херман Мелвил

Както сте забелязали днес Goole има различно лого. То е по случай 161-годишнината от създаването на романа на Херман Мелвил - „Моби Дик“.

Мелвил е американски писател живял в периода 1819 – 1891 г. Първата си творба - „Тайпи“ написва на 27 години. Той е взаимстван от преживяванията на автора на китоловен кораб, на който е работил.

С публикуването на „Тайпи“ Мелвил изведнъж става любимец на публиката. Окуражен от първоначалния си успех, Мелвил използва екзотичните си преживявания по море, за да напише цяла серия приключенски морски романи: „Ому“ (1847 г.), „Марди“ (1849 г.) – и двата за полинезийските островитяни, „Обгорял от слънцето“ (1849 г.) и „Белият мундир“ (1850 г.).

През погледа на литературната история обаче днес всички тези романи се считат за чирачески период в сравнение с шедьовъра му – „Моби Дик, или китът“, който се появява през 1851.

На пръв поглед „Моби Дик“ е роман за един вманиачен капитан на борда на китоловен кораб, но всъщност е много повече – това е свръхчовешко произведение, представлявящо едновременно наръчник на китоловеца и дълбоко философска алегория за живота. Нито една свещена тема не е пощадена в тази сурова и язвителна критика на света; последователно и в градация, Мелвил поглежда от необичаен ъгъл и създава сатирична картина на религиозните традиции, моралните ценности, литературните и политически фигури на деня.

При написването на „Моби Дик“ Херман Мелвил е силно повлиян от Натаниел Хоторн – автора на „Алената буква“, с когото се запознава през 1850 г. Мелвил се възхищава от психологическата дълбочина и готическата атмосфера на мрачна обреченост в творчеството на Хоторн и му посвещава „Моби Дик“. Върху този многостранен роман влияние са оказали също и текстове от Библията, Шекспир и Джон Милтън, както и фолклорни жанрове, като например моряшки разкази. А за да опише точно анатомията на спермацетния кит, Мелвил ползва и трудове по естествени науки и енциклопедии.

Въпреки изключителното тематично и стилистично богатство, а може би и именно заради това, „Моби Дик“ не е приет от широката читателска аудитория. Само 3 000 бройки се продават и публикуването на романа се превръща не само във финансова загуба, но и в загуба на читателската любов и доверие. Публиката е очаквала познатите занимателни истории, а се е сблъскала с нещо невиждано и нечувано дотогава – роман-енциклопедия, роман-епика, роман, изпреварил времето си.

Неразбирането е пълно и от страна на критиците, някои доброжелателно съветват Мелвил да не си губи времето с такива експерименти. Отговорът на Мелвил е нова серия от романи – един от друг по-експериментални. Всички те са търговски катастрофи. Накрая се отказва да пише проза и се отдава на поезия. Когато умира през 1891, много хора са учудени – мислели са, че отдавна е починал.

„Моби Дик“ остава забравен до 1920-те, когато е преоткрит от литературните историци. Те откриват в него оригинално произведение върху класически американски теми, като съдба, религия, икономическа ескпанзия; модернистично произведение от ранга на „Одисей“ на Джеймс Джойс, появило се в средата на 19 век – странно и чудато до степен на нечетивност, но затова пък отворено към безкрайни тълкувания и литературно-философски открития.

Източник: „Уикипедия“