Неизвестно за известните: Любителка на отрови и археология превръща хобитата си в доходоносно творчество

Приходите от нейните книги са изключително високи, но никой не е в състояние да посочи точни цифри, защото произведенията са издадени в милиарди екземпляри и са преведи на над 100 езика, а и продължават да бъдат изключително търсени. Легендарни за всички остават романите ѝ „Десет малки негърчета“ /И тогава не остана никой/  и „Убийство в Ориент Експрес“. Вече е ясно, че става дума за Агата Кристи, от чието рождение на 15 септември се навършиха 135 години.

Благодарение на своите детективски романи и разкази за Еркюл Поаро, тя се превръща в един от най-продаваните автори в историята. Днес приключенията на белгийския детектив продължават да бъдат екранизирани и остават популярни сред читателите по целия свят.

ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ЖИВОТА И ФИНАНСОВА НЕЗАВИСИМОСТ

Снимка: Getty Images

Агата Кристи (по баща Милър) израства в богато семейство от горната средна класа. Родителите на бъдещата писателка са нестандартни. Твърди се, че майка ѝ е притежавала способности на екстрасенс, а баща ѝ е бил комарджия, със склонност към крайно остроумни шеги. Агата не е посещавала училище и е учила математика, четене, писане и музика в дома си. На десетгодишна възраст тя започва да пише разкази, като намира вдъхновение в застиналите и сурови пейзажи на Девъншир, графство в югозападна Англия. Родният ѝ град по-късно ще се превърне в основно място за действие на много от нейните романи.

Две неща допринасят за развитието на богатото въображение на Кристи като дете -  романът „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол и  постоянната самота, в която расте. „Доколкото си спомням, имала съм различни спътници, които съм си избирала сама“, казва Кристи за своите въображаеми приятели.

През 1926 г. писателката претърпява предателство от страна на първия си съпруг полк. Арчибалд Кристи. Той  се влюбва в друга жена и поставя жена си пред свършен факт. Още преди развода обаче тя осъзнава, че трябва да стане финансово независима. Докато Кристи преди това е писала за удоволствие и за да избяга от трудностите на живота, след раздялата си със съпруга си тя превръща хобито си в източник на доходи. През 1928 г. тя съставя няколко чернови на разкази и завършва „Мистерията в „Синия Експрес“, върху който работи няколко месеца след смъртта на майка си.

ФАРМАЦИЯ И СРЕЩА С ОТРОВИТЕ

Що се отнася до детективските истории на Кристи, те са вдъхновени най-вече от опита ѝ преди да стане писателка, от нейните страсти и по тази причина са реалистични. По време на Първата световна война Агата Кристи не просто чака първия си съпруг да се завърне от фронта, а работи усилено. Първо си намира работа като медицинска сестра в доброволчески център за помощ в болницата на Червения кръст в Торки, а след това се преквалифицира като помощник-фармацевт, което я запознава с опасния свят на отровите.

Всъщност, теоретичните ѝ познания за смъртоносните ефекти на кураре вдъхновяват писателката да избере оръжието на убийството в първия си роман за детектив Еркюл Поаро -  „Аферата в Стайлс“. Описанието на употребата на отровата е толкова подробно и правдоподобно, че фармацевтично списание дори публикува хвалебствена рецензия на книгата на Кристи. Оттогава отравянето се е превърнало в един от любимите методи за убийство на писателката в нейните детективски романи и разкази.

АРХЕОЛОГИЯ И ЕКСПЕДИЦИИ

Страстта ѝ към археологията, както и познанието ѝ за отрови, е отразена в много от криминалните произведения на Кристи. Като млада тя прекарва три месеца в Кайро, надявайки се, че топлият климат ще подобри влошеното здраве на майка ѝ.

Докато е в Египет, тя често се сблъсква с древния свят - посещава архитектурни паметници и слуша екскурзоводи, разказващи истории за фараоните. Тя се връща към изучаването на антики много години по-късно. По време на пътуването си до Близкия изток Кристи се сприятелява с археолога Чарлз Леонард Уули и съпругата му Катрин, които канят писателката да се присъедини към техните експедиции.

Докато пътува в Ирак, тя среща младия археолог и екскурзовод Макс Малоуан, който я придружава при разкопки на мястото на шумерския град Ур. Кристи и Малоуан споделят страст към историите за древните цивилизации. Те се женят седем месеца след запознанството си и редовно прекарват зимите си на разкопки в Ирак и Сирия. Кристи пренася археологическия си опит в своите детективски истории.

В „Убийство в Месопотамия“ тя се опира на времето, прекарано със съпруга си на разкопки в Ирак, и представя шаржирани типажи на колегите си археолози. Образът на убтата жена е базирана на Катрин Уули - съпругата на археолога Леонард Уули.

В „Смърт край Нил“ Кристи си спомня за пътуването си до Египет с майка си и прави фин паралел между археологията и детективската работа. „Когато изкопаеш нещо, го разчистваш много внимателно. Разчистваш рохкавата пръст и я човъркаш с ножа си, докато накрая обектът ти е готов и може бъде скициран и фотографиран, без никакви странични предмети, които да те разсейват. Това се опитвах да постигна -  да премахна всички ненужни неща, за да можем да видим истината - голата, блестяща истина“, казва Поаро в „Смърт край Нил“.

Писателката описва страстта си към археологията не само криминалните си разкази, но и документалната си книга „Разкажи ми как живееш“, която отразява трудностите в живота ѝ със съпруга ѝ по време на разкопки.

РАЖДАНЕТО НА ПОАРО И МИС МАРПЪЛ

Еркюл Поаро в екранизацията на Лъмет "Убийство в Ориент Експрес". Снимка: Getty Images

Агата Кристи никога не е крила голямото си възхищение от криминалните истории за Шерлок Холмс. Обаче не историите на Артър Конан Дойл са вдъхновили създаването на частния детектив Еркюл Поаро, а собствените спомени на авторката. Кристи се е позовала на собствения си житейски опит, за да напише първия си роман за бивш белгийски полицай, който бяга в Англия, след като Германия нахлува в родината му.

По време на Първата световна война писателката се среща с безброй белгийски бежанци, основали своя собствена общност в Торки, Девъншир. Наблюдавайки как изселилите се хора възстановяват живота си от нулата в чужда земя, Кристи създава образа на Еркюл Поаро. Блестящият детектив, който използва пълноценно своите „малки сиви клетки“, става герой на 33 романа, две пиеси и повече от 50 разказа, преведени на 103 езика.

• Външният вид на Поаро, както е изобразен във филми и телевизионни предавания, е описан за първи път в романа „Афера в Стайлс“. „Поаро беше изключително красив мъж. Той беше висок едва метър и четиридесет инча, но се държеше с голямо достойнство. Главата му беше точно като яйце и винаги я наклоняваше леко на една страна. Имаше много твърди, военни мустаци. Спретнатостта на дрехите му беше почти невероятна. Мисля, че прашинка би го наранила повече от рана от куршум“, описва капитан Хейстингс своя спътник. Поаро се оказа толкова популярен сред читателите, че Кристи започна да го смята за свое второ аз.
• През 1932 г. в сборника си с разкази „Тринадесет мистериозни случая“ Кристи представя госпожица Джейн Марпъл – остроумна стара мома, която обичала да плете и градинарства, изглеждала скромна и незабележима, но притежава забележителна проницателност и разкрива убийства. Любителката-детектив се появява в 12 романа и 20 разказа, но славата ѝ е значително по-малка от тази на Поаро. За да задоволи обществения интерес, Кристи трябва да публикува повече разкази за белгийския детектив, отколкото за госпожица Марпъл. В един момент писателката ужасно се уморила от Поаро, чийто успех ѝ попречил да развива истории с нови герои. Внукът на Кристи -  Матю Причард, казал, че баба му „искала да прогони този герой от себе си“.

Авторката „убива“ Поаро в детективския роман „Завесата“ /Последният случай на Поаро/  от 1945 г., след което прибира книгата в сейф, като позволява публикуването ѝ едва когато е „близо до смъртта“. По този начин Кристи предотвратява всякакви потенциални опити за продължаване на историята на Поаро.

ИЗПИПВАНЕ НА ДЕТАЙЛИ И НЕЯСНОТА ЗА ФИНАЛА

Британската актриса Дълси Грей в ролята на Мис Марпъл в екранизация от 1977 г. Снимка: Getty Images

Агата Кристи щателно изработва обстановката на своите детективски истории и обстоятелствата около престъпленията, вдъхновени от собствения си живот. Тя дава точно описание на всеки герой, а разследванията на Поаро и мис Марпъл се превръщат в многопластови пъзели с непредсказуеми развръзки. Може да изглежда, че Кристи умело води читателя за носа, но в действителност тя често няма представа кой е убиецът, докато работи върху историята.

Когато пише всяка детективска история, писателката се поставя на мястото на публиката и използва улики, като постепенно ги сглобява, за да образува ясна картина и накрая да идентифицира престъпника. Детективските герои на Кристи, стремящи се към истината, винаги правят погрешни предположения. Изследователите на нейното творчество и биографите отбелязват, че това са собствени хипотези на Кристи, тъй като тя е тествала и отхвърляла различни версии за мотивите на убиеца, преди да избере окончателното решение.

ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА 11 ДНИ

Съобщението във в. The Daily News за изчезването и снимки на Агата Кристи. Снимка: Getty Images

През 1926 г., след кавга с първия си съпруг, писателката напуска семейния дом късно през нощта и изчезва безследно за почти две седмици, за което съобщават вестници по целия свят. Единадесет дни по-късно Кристи е намерена в хотел „Суон Хидропатик“ в Северен Йоркшир и по-късно се мести да живее при сестра си. Тя никога не коментира изчезването си и игнорира странния инцидент, когато пише автобиографията си.

Години наред обществеността спекулира с най-смелите теории за причините за изчезването на Кристи. Някои вярват, че писателката преследва маркетингови цели и иска всички да говорят за нея. Други предполагат, че се е прикрила, за да натопи съпруга си и да го изкара убиец. Теориите около изчезването на Кристи включват също амнезия (тя или не е разпознала лицето на съпруга си, когато са се срещнали, или се е преструвала, че го е направила) и нервен срив поради разбития ѝ брак. Причините, поради които писателката е била в неизвестност в продължение на 11 дни, завинаги ще останат предмет на много дебати и спекулации.

ПРИЗНАНИЕ ОТ КРАЛИЦАТА

Агата Кристи успява да превърне писателското си хоби в доходоносна работа и въпреки предразсъдъците, свързани с пола, изгражда невероятно успешна кариера. Тя прекарва последните години от живота си в пълно уединение и рядко излиза в обществото. Последната публична изява на Кристи е през ноември 1974 г. на премиерата на филма на Сидни Лъмет „Убийство в Ориент Експрес“. Писателката като цяло харесва филмовата адаптация, но намира мустаците на Поаро за „недостатъчно луксозни“. Когато Кристи става от мястото си, тя е пресрещната от кралица Елизабет II и принцеса Ан – най-високото признание за нейния гений. Агата Кристи умира през 1976 г., оставяйки след себе си наследство от криминална литература, която все още се чете от хора по целия свят.