В началото беше вкусно: Защо клиповете за храна станаха толкова популярни

В началото беше яйцето. След това – сиренето фета, хайверът, изварата и краставиците. В някои страни тези съставки дори изчезнаха от рафтовете: Исландия се сблъска с недостиг на краставици, а сиренето фета не можеше да бъде намерено в магазините. Причината за тези опустошителни набези? Любителите на онлайн кулинарията се стремят да пресъздадат вирусни видеоклипове, в които всеки от тези продукти играе главна роля.

Сред темите, които така привличат интернет потребителите, малко са толкова популярни, колкото кулинарията, особено по време на празници. Според данни на компанията GWI, специализирана в изследване на потребителите, храната заема четвърто място по популярност в интернет (след филми, музика и телефони) в сравнение със 17-то място през 2009 година. През последните 15 години никоя друга тема не е постигнала толкова голямо издигане, с изключение на спорта.

Изобилието от кулинарно съдържание онлайн не само води до недостиг на съставки, когато даден видеоклип стане вирусен. То също така прави кулинарията по-социална. Видеоклиповете с приготвяне на храна събират десетки милиони зрители. Жанрът „мукбанг“ (буквално „излъчване на хранене“), в който хора се хранят пред камера и получават коментари от зрителите в реално време, възниква в Южна Корея, но се разпространява и на Запад, ставайки популярен по целия свят.

Интернет позволява да се насладите на славата на шеф-готвач, дори ако не сте написали нито една кулинарна книга и не готвите в известен ресторант. Например, YouTube каналът на Ник ДиДжовани, 28-годишен кулинар с образование от Харвард, има около 21 милиона последователи. Приблизително толкова, колкото има и каналът на Гордън Рамзи, известния британски шеф-готвач.

Благодарение на социалните мрежи интересът към храната расте толкова бързо, колкото този към домашно изпечения хляб. И това не е изненадващо. Всички трябва да ядем, а готвенето е широко разпространено хоби. Видеоклиповете също са ефективно средство за обучение, в много отношения по-точно от кулинарната книга. Американците, които приготвят пуйка за Деня на благодарността, могат да потвърдят, че „златисто-кафявият цвят“ за един готвач може да изглежда недопечен, а за друг – прегорял.

Хората, които са се учили да готвят в семейството си или по книги, може да гледат с насмешка на разпространението на видеоклипове за готвене. Но готвачите отдавна използват технологии за обучение, обмен на кулинарни идеи и изграждане на кариера. В началото на XIX век Мари-Антоан Карем, парижки готвач, който е готвил дори за руския цар Александър I, написал серия от прекрасно илюстрирани готварски книги, които улеснили рецептите и помогнали за стандартизацията на френската кухня.

През 60-те и 70-те години на XX век Джулия Чайлд използва телевизията, за да направи популярни готварските книги за обикновените хора: френската кухня станала разбираема и лесна за приготвяне у дома. Тя разпознала и раздвижила пазара: готвенето се превръщало в приятно занимание, а не в рутинна работа, а „чуждестранната храна“ – в нещо, което може да се готви у дома, а не да се пренебрегва.

„Успешните звезди на онлайн кулинарията осъзнават и полагат реални усилия, за да задоволят специфичните нужди на зрителите“, обяснява Маделин Бакстън, мениджър по култура и трендове в YouTube. Някои зрители искат да бъдат забавлявани; други искат да се учат, да пътуват или да се наслаждават на вкусове, като гледат как някой по-креативен от тях самите приготвя ястия. Кулинарните блогъри и шеф-готвачите продават начин на живот: вие сте това, което ядете, как го ядете и какво гледате за храната.

За разлика от кулинарните книги и телевизионните предавания, да станеш кулинарен блогър е лесно. Авторите, които смятат, че имат добра идея, не трябва да убеждават агенти, редактори и ръководители на телевизионни канали. Те могат сами да заснемат видео на телефон и да видят дали то ще допадне на хората. Така нишите са изключително разнообразни.

Според Бакстън някои материали представляват обикновени рецепти, които може да се видят и в кулинарни предавания по телевизията. В други видеоклипове зрителите се запознават с местни кухни: как ръчно се прави китайска юфка или как се пекат турски кебапи. Студентите с ограничен бюджет могат да научат как да приготвят по-добър бърз рамен, а опитните готвачи, които искат да впечатлят приятели, могат да пресъздадат от нулата пилешки сандвич от популярна верига за бързо хранене.

Някои канали в YouTube съчетават развлечение и обучение. Много повече хора ще гледат как Андрю Рий, чийто канал се специализира в ястия от филми и телевизионни предавания, приготвя сомбреро от тортила с чипс от „Аз, проклетникът“, отколкото ще се опитат да го приготвят сами. Видеоклиповете от поредицата „Селска кухня“ са популярни в Пакистан и Индия, вероятно заради копнежа по дома и носталгията на градските жители.

Каква е рецептата за успех?

Известни медийни компании също се включиха в играта. Те създават онлайн видеа, които изпращат на зрителите по целия свят, за да покажат как узбекски готвачи приготвят 350 кг ориз за плов, например, или къде таксиметровите шофьори в Ню Йорк обичат да ядат (в непретенциозни южноазиатски ресторанти в източната част на Манхатън).

Но в интернет преобладава по-краткият жанр. Докато авантюристични автори се пробват в приготвянето на кулебяки и други сложни ястия, простата храна обикновено се оказва най-успешна. Една от причините рецептите за паста с печено сирене фета и салата от краставици да станат вирусни е, че сиренето лесно се разтапя, а краставиците лесно се режат. Визуалната привлекателност също помага: вирусните видеа обикновено подчертават текстурата и хрупкавостта на продуктите.

Понякога самите автори се изненадват кои от техните видеоклипове стават популярни. ДиДжовани си спомня първото си популярно видео, в което показва как прави шоколадово блокче от цели какаови шушулки: „То беше зле заснето: осветлението беше ужасно, а кадърът – претоварен.“ Но видеото събра около 13 милиона гледания. Днес за ДиДжовани работят половин дузина хора, а едно видео може да му струва над 50 000 долара. Той печели от реклама и без съмнение му помагат приятната външност и образът на обикновен човек. В последните си видеа той пробва японски бързи храни (хит стана чийзбургер с ужасяващо количество майонеза) и редки продукти (вода, събрана от „въздушни реки“ на Амазонка, която на вкус се оказа много подобна на чешмяна). Както и други кулинари, той показва на зрителите неща, които иначе не биха видели, докато самият той се забавлява страхотно.

Това подчертава важен аспект от културата на онлайн кулинарията: забавлението. Джулия Чайлд със сигурност овладява изкуството на френската кухня, а хората, които следват нейните рецепти, вероятно се наслаждават на процеса, но тя най-вече вярва във висшето кулинарно изкуство. Почитта обаче не се вписва добре в демократичния свят на онлайн съдържанието, където обучението, произходът и дори опитът имат по-малко значение в сравнение с привлекателността, производствените разходи и това дали видеото предизвиква желание да вземеш тигана и да започнеш да готвиш.

А сега, моля, подайте сиренето фета.

Източник: The Economist