Как "ОК" покори света

“OK” е изписано навсякъде. Казваме тази дума всеки ден. Тя се прокрадва в речта на милиони хора. Това е една от най-често използваните и разпознаваеми думи във всички държави.

Как всъщност “OK” покори света?

"ОК" е един от най-старите изрази за потвърждение, които са измислени някога, разказа BBC. Ако се замислим, думата изглежда малко странно. Прилича на абревиатура или акроним. Като цяло всички хора по света я изписват “OK”. Много рядко се използва дългото съдържание на думата “okay”. Освен това мнозина я произнасят „ок” (“ock”).

От чисто визуална гледна точка думата се помни мигновено, защото съчетава завършената елипса на буквата “O” и напълно правите линии на буквата “K”. Така че както в звуково, така и в графично отношение “OK” се отличава от останалите части на речта в английския език и в останалите езици.

В почти всеки език по света се използва гласната “O” и съгласната “K”. Затова комбинацията между тези два звука звучи познато и разпознаваемо в различните точки на планетата. Това също е едно от обясненията за успеха на думата.

Обикновено една такава странна и различна дума не се допуска в началото на изречението в чуждия език. По правило езиците допускат новите думи само ако наподобяват останалите в тях. Новодошлите чужди думи първоначално предизвикват смях или неудобство сред хората. Трудно е да бъдат адаптирани. Освен ако не се намесят медиите.

В края на 30-те години на 19 век сред редакторите във вестниците на Бостън, Масачузетс, навлязла нова мода. Журналистите започнали да си измислят различни абревиатури, които означават разни неща. Например “WOOOFC”, което значи “With One Of Our First Citizens” („с един от нашите първи граждани”). Или “OW”, с което имали предвид “All Right” („Добре!”). Редакторите създали необходимия лингвистичен контекст, за да се появи и утвърди “OK”.

На 23 март 1839 г. думата “OK” е представена на света от втората страница на вестник „Бостън Морнинг Поуст” в средата на дълъг параграф, изписана като “o.k.”, което според авторите обозначава “all correct” („всичко е проверено”, „всичко е вярно”).

По-късно думата оцелява като на шега. Случайно един от кандидатите в президентските избори в САЩ през 1840 г. се казва Олд Киндърхуд. Тогава започва да се разпространява весела закачка, че предишният президент лесно ще одобри документите му в предизборната надпревара, защото ще трябва да отбележи само първите букви от името му – “OK” – и така ще стане ясно, че „всичко е проверено” (“all correct”).

В следващото десетилетие хората започват да маркират документите с потвърждение “OK”. Краткото словосъчетание започва да се използва и по телеграфа като сигнал, че всичко е нормално. Така „OK” намира своята ниша, защото е отличима и кратка дума, която се казва и помни лесно.

Отначало употребата на думата влиза само в бизнес контекста на английския език и се свързва от мнозина с представата за недостатъчно езиково богатство и неграмотност. “OK” е умишлено избягвана в диалога на американската художествена литература. Авторите в САЩ не искат да я използват, включително дори Марк Твен, който в романите си налага разговорната реч в САЩ.

През 20 век “OK” излиза от изолацията и става част от всекидневната комуникация. Американският президент Удроу Уилсън започва да маркира с “okeh” част от документите, които му дават. “OK” постепенно намира своето място във всички езици. Думата замества в английския “yes”, “good”, “well”, “satisfactory”, “approved” и “all right” и в чуждите езици десетки други думи, като така опростява диалога и дава неутрално потвърждение, каквото преди нея явно липсва като израз.