Най-противоречивите Нобелови лауреати

Традиционно Нобеловият комитет обявява имената на участници в надпреварата, които са били номинирани през годините, но не са я спечелили. Традицията обаче повелява те да бъдат разкрити 50 години след номинацията. В периода 1901-1950 година се отличават двама души, определяни като две от най-противоречивите личности в историята, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. По случай 110-та годишнина от основаването на наградата списание "Тайм" направи класация на 10-те най-противоречиви личности, печелили Нобелова награда досега. Вижте ги:

1. Барак Обама

Американският президент беше яхнал неудържима вълна от възгласи „Да, ние можем“, която предизвика еуфория в цялата страна през 2009 година. Тази вълна обаче удари с гръм и трясък останалите кандидати за Нобелова награда за мир и не им остави никакви шансове в надпреварата. Барак Обама беше избран заради „изключителните усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничество между народите“, които събраха погледите на всички, като се има предвид, че номинацията дойде само 12 дни след като бе заел президентския пост. „Ню Йорк Таймс“ нарече решението „зашеметяваща изненада“, докато други обвиниха Нобеловия комитет в проява на политически пристрастия. От своя страна комисията признава, че наградата е присъдена в чест на усилията на Обама за постигане на глобална хармония, а не за негови конкретни постижения до момента.

2. Кордел Хъл

Човекът, който може би е олицетворение на думата "спорен" повече от всеки друг в този списък е Кордел Хъл. Той получава Нобелова награда за мир през 1945г. за видната му роля в създаването на ООН. Докато усилията му за стартиране на ООН будели възхищение в околните, действията му шест години по-рано предизвикали възмущение по цял свят. Хъл е бил държавен секретар по времето на Рузвелт точно в момента на криза с немският лайнер Св. Луи, който е превозвал 950 еврейски бежанци, търсещи убежище от нацистките преследвания. Президентът е показал желание да помогне на хората, но Хъл заедно с група Южни демократи се противопоставили яростно и заплашили да оттеглят подкрепата си за предстоящите президентски избори, ако не последва примера им. На 4 юни 1939 г. Рузвелт отказва влизането на кораба в Америка, принуждавайки го да се върне в Европа, където повече от една четвърт от пътниците впоследствие загиват в концентрационни лагери.

3. Ясер Арафат

От една страна терорист, от друга борец за свобода. Каквито и да са вашите виждания за Ясер Арафат, той също е носител на Нобелова награда за мир. Арафат получава приза през 1994 г. заедно с израелският премиер Ицхак Рабин и тогавашният министър на външните работи Шимон Перес за работата им по споразуменията в Осло, които създадоха „възможност за ново развитие към братство в Близкия изток“. Макар че критиците заклеймяват наградата наричайки го „неразкаял се терорист с дълго наследство за насърчаване на насилие“, неговите поддръжници не спират с похвалите по негов адрес като дори го сравняват с Нелсън Мандела. Що се отнася до услията му за постигане на мир в Близкия изток, те никога не достигат своя апогей заради особените отношения на лидера с „Хамас“. Твърденията за корупция и антипатия към компромис спират амбициите на договорите от Осло да бъдат напълно реализирани.

4. Вангари Маатай

Първата африканка спечелила Нобелова награда за мир Вангари Маатай се отличава с усилията си за извоюване на повече права на жените в селските райони в Кения. Отличието обаче беше засенчено от едно обръщение, което тя отправя към Америка в кенийски вестник. Маатай твърди, че ХИВ/СПИН е измислен от западни учени, за да се намали популацията в Африка. По-късно тя отрече тези твърдения, но заяви в интервю пред „Тайм“, че смъртоносния вирус не идва от маймуни както се твърдеше и всъщност някой знае истината, но я пази в тайна в ущърб на цялото население на земята. След триумфът си през 2004, лауреатката бива ангажирана в редица проекти в областта на екологията като дори става заместник-министър на околната среда в родината си.

5. Джон Форбс Неш

Демонстрирайки невероятен ум от ранна възраст, Джон Форбс в крайна сметка бива удостоен с Нобелова награда за икономика през 1994г. за работата си като студент в Принстън. Въпреки че отдавна е възхваляван за икономическия си принос, личните му битки с шизофренията и антисемитизма го правят толкова противоречив избор, че комисията преразглежда процеса на подбор, включително ограничаването на членовете на изборната комисия до тригодишен мандат вместо неопределен както е било дотогава.

6. Карл фон Осецкий

Яростен пацифист и виден противник на Хитлер, Карл фон Осецкий бива награден с Нобелова награда за мир през 1935 г. за поредица от статии, изобличаващи продължаващото тогава нарушаване на Версайския договор от страна на Германия. След като прекарва почти 3 години в концлагери, фон Осецкий се бори с туберкулоза в болница под стража на Гестапо когато триумфът му бива публично обявен. Авторът е бил подлаган на силен натиск да откаже наградата, но в крайна сметка приема, въпреки опасенията за сигурността си. Това разгневило Хитлер, който не само го спрял по пътя му за церемонията по награждаването в Осло, но също така приел нов закон, който забранява на германски граждани да приемат Нобелови награди.

7. Сър Александър Флеминг

Докато пеницилинът е спряган за едно от най-важните открития на 20-ти век, неговият откривател Александър Флеминг печели Нобелова награда за медицина през 1945 г. Критиците обаче оспорват откритието на Флеминг, защото са намерили препратки от подобни изследвания, датиращи от далечната 1870 г. По-късно самият откривател признава, че откритието е пълна катастрофа и че първата известна препратка към пеницилина в действителност е от Псалм 51: „Поръси ме с исоп и ще бъда чист“ В крайна сметка той е единственият човек, който успява да изолира и произвежда пеницилин, което е достатъчно постижение и благодарение на него са спасени милиони човешки животи.

8. Харалд цур Хаузен

Моментът под светлините на прожекторите за Харалд цур Хаузен настъпи когато откри, че вирусът HPV (Human Papilloma Virus) причинява рак на шийката на матката, което разбира се му донесе и Нобелова награда за медицина. Вместо радост, той хвърли тъмен облак над цялата Нобелова организация като дори предизвика разследване на шведската полиция. Антикорупционното звено разследва обвинения за неправомерно влияние срещу  фармацевтична компания, която има голям дял в създаването на две ваксини срещу HPV. Тогава се твърди, че компанията има силни връзки с двама високопоставени членове на комисията за подбор на лауреати по медицина.

9. Хенри Кисинджър

Решението да се удостои Хенри Кисинджър с такъв приз през 1973 г. предизвика доста дебати. Критиките към Кисинджър са, че  „Операция Кондор“ и бомбардировките на САЩ над Камбоджа са извършени по времето, когато той Държавен секретар. Том Лерер дори споделя, че награда е политически зависима и е започнала да губи стойността си. Интересен факт е, че призът бива връчен на още един човек, а именно на виетнамският политик Ле Дък Тхо. Той обаче се отказва от наградата под предтекст, че не иска да споделя нищо с „политически дресьор“. И към днешна дата противниците на Кисинджър оспорват даденото му отличие, твърдейки, че наградата е за усилията му да предизвика войната във Виетнам, която започва през 1975 г.

10. Линус Паулинг

Има само двама души, които са били награждавани с Нобелови награди в няколко области, единият е Линус Паулинг, другият е Мария Кюри. През първата половина от кариерата си Паулинг маркира пътя си като водещ световен химик, работи по няколко проекта за оръжия за армията на САЩ и печели Нобелова награда за новаторски изследвания в областта на химията. По-късно, поразен от мрачната картина на ядрената ера и под влиянието на пацифистичните нагласи на съпругата си Ава, той става ревностен борец за мир, като се присъединява към Алберт Айнщайн и редица водещи учени, призовавайки за край на ядрените опити. Кампанията му добива такъв отглас, че Държавният департамент на САЩ временно му отнема паспорта и слуховете за предполагаеми комунистически настроения започват да се въртят в публичното пространство. През 1962г. печели Нобелова награда за мир за антиядрената си кампания като критиците му го описват като „наивен представител на Комунистическата партия“. Няколко години по-късно самият Паулинг налива още масло в огъня като приема Международната награда за мир „Ленин“ от СССР през 1970г.