6 мита за мъжете шефове

Шеф, Boss са все от мъжки род. Звучат твърдо, кратко, рязко. Може би от тях идва и представата, че мъжът ръководител е емоционално орязан рационален прагматик. Трогват го само цифрите. Така ли е наистина? Няколко големи международни проучвания опровергават най-честите митологеми за мъжете шефове.

Мит 1. Мъжете босове не се поддават на сантименти, по-лесно уволняват, бързо вземат тежки решения

Не е точно така. От една страна, по данни на изследване на Simmons College School of Management, в компаниите с жени на ръководни постове, уволненията са с 7–10% по-рядко, отколкото в компаниите с мъже ръководители. От друга страна обаче – както показва анкета, проведена в рамките на същото изследване в американски, европейски и австралийски компании, мъжете много по-често възприемат необходимостта да уволнят някого като неприятно задължение и затова си търсят поводи да отлагат решаването на такъв въпрос или да го прехвърлят като отговорност на друг. Жените-ръководители също преживяват, когато уволняват, но тяхната гледна точка е по-фаталистична и егоистична: те изпитват съжаление само по отношение на семейството и личния живот. Казано най-общо, мъжът шеф жадува да уволнява, но често дълго не може да се реши да направи първата крачка. А жената най-често не иска да стига до най-крайното решение, но когато се наложи, го прави бързо и без излишни размишления.

Миф 2. Мъжете не се доверяват много на интуицията си, когато вземат управленчески решения, залагат предимно на рационалността за разлика от жените.

Не е така. Изследване на Management Research Group показва, че мъжкият мениджмънт е също толкова интуитивен, колкото и женският. Нещо повече, моделирайки вземането на сложни бизнес решения в женски и мъжки групи на няколко MBA-курса, изследователите достигнали до изненадващ резултат: в три от всеки пет случая, мъжете мениджъри посочвали, че е невъзможно да се анализира рационално ситуацияти и обяснявали, че са вземали решението за нея, ориентирайки се изключително по собственото си интуитивно разбиране за нея. А жените или отлагали вземането на решение до появата на нова информация, или го вземали въз основа на изводи от анализи на пазарни отчети (дори и когато не били много качествени и пълни, което също не е много добре).

Миф 3. Мъжете босове не са много изпулсивни, не могат да проявяват гъвкавост в тактически ситуации, но стратегически, това е по-добре за бизнеса

И това не е съвсем вярно. Авторът на книгата „The Sexual Paradox” Сюзан Пинкер проучила стила на вземане на решение на повече от 100 ръководителя на средно големи американски компании ( 55% мъже, 45% жени). Така открила, че хоризонтът на планиране при ръководителите от двата пола силно се различава и често не зависи от утвърдени бизнес планове и корпоративни стратегии. Средните показатели са: хоризонтът на планиране при жените на ръководни постове е  6–7 години. При мъжете – 3–5 години.

Миф 4. Мъжете са със силен характер и затова, като ръководители, по-лесно преживяват кризи, не са склонни да реагират емоционално с тях

В живота, по принцип, характерът е определящ. Но в бизнеса не е съвсем така, смята авторът на книгата „Women and Men in Management” професор Гари Пауъл: кризи на пазара или в компаниите в повечето случаи се възприемат от мъжете ръководители като удар по самооценката (в много случаи - завишена). Често кризисните ситуации парализират топ мениджмънта за седмици наред, защото мъжете шефове започват да анализират кризата в контекста на личната си репутация, което ги отклонява от решаването на належащите въпроси. А жените лидери в много по-малка степен се влияят от фактора репутация. Затова пък на тях много по-силно им влияят отношенията в семейството.

Миф 5. Мъжете ръководители са по-малко склонни към интриги, отколкото жените

Не е вярно. Корпоративният психолог Шарън Майерс, консултирала десетки компании, описва в книгата си „Getting to 50/50” колко различни са мъжете и жените в подходите си за укрепване на позициите си в големи компании. Жените са по-предразположени към открити и емоционални конфликти. Освен това, при конфликтна ситуация, те се стремят колкото се може по-скоро да запознаят ръководството с нея или с претенциите си спрямо колегите. При мъжете мениджъри е обратното – трупат негативната енергия и взаимните претенции вътре в отделите и екипите си, а висшето ръководство най-често узнава за конфликтни ситуации едва след като „експлозията” е станала и служителите направо отказват да работят един с друг.

Мит 6. Мъжете не жертват бизнес и кариера заради семейството

Някога е било така. Но времената се менят. По данни на Society for Human Resource Management, числото на продължителните отпуски за отглеждане на дете сред ръководителите от висшия мениджмънт в американските компании е нараснало с 27% за последните 5 години, в британските компании то се е увеличило за същия период с 32%, а в германските – с 41%. Западните топ мениджъри очевидно са се освободили от стереотипите.