Притиснати от "Нямаме достатъчно от това!!!"

Притиснати от Нямаме достатъчно от това!!!

През последните години недостигът се превърна в често срещано явление. Пандемията накара хората да изпаднат в паника и да се презапасят с всевъзможно стоки - от тоалетна хартия до отоплителни уреди. Хората трябваше или да купуват тези продукти на завишени цени, или да толерират дълги периоди на чакане за обикновени стоки.

„Нагласата за недостиг се активира, когато погледнем какво имаме, сравним го с нещо по-добро и се почувстваме сякаш нямаме достатъчно“, казва Кели Голдсмит, професор по маркетинг в университета Вандербилт, която е изследвала нагласата за недостиг в различни капацитети.

Независимо дали разглеждате сумата в банковата ви сметка или потенциалния бюджет за вашия отдел през следващата година в условия на масови съкращения, нагласата за недостиг може да се задейства, ако чувствате, че няма да имате достатъчно, за да покриете нуждите си. И това може да има последствия на работното място, казва Голдсмит.

Въздействието на нагласата за недостиг

Въпреки че тази нагласа изпълнява биологичната цел да се гарантира, че хората имат това, от което се нуждаят, за да оцелеят, копнежът за нещо повече може да подкопае стратегиите, които са най-добри за отделни хора и за екипи, както и да спъне професионалното ви развитие.

„Работата е в това, че този вид древен хардуер, който имаме, не се е променил, но нашата среда и живот са се променили“, казва Майкъл Истър, автор на „Scarcity Brain: Fix Your Craving Mindset and Rewire Your Habits to Thrive with Enough”.

Изследователите са открили редица фактори, които се влияят от вярванията, водени от недостига. Изследване, публикувано от Националната академия на науките на САЩ, установи, че нагласата за недостиг има „дълбок“ ефект върху вземането на решения сред потребителите, особено след периоди, в които са преживели изобилие. Други проучвания установяват, че тази нагласа намалява съпричастността към болката на другите.

Когато тези ефекти се проявят на работното място, резултатите могат да варират от натрупване на ресурси и прикриване информация до претоварване и прегаряне сред хората, които рутинно се опитват да правят повече. „Индустрията на производителността е една гигантска индустрия, която изцяло се основава на идеята, че „Хей, не правиш достатъчно. Трябва да правиш повече по-бързо!“, казва Истър.

С промените, които трансформираха много роли на работещите в сферата на знанието през последните две десетилетия и особено след пандемията, резултатът за работниците може да бъде надпревара да правят повече, което води до прегаряне, намалена ефективност и други негативни резултати.

Разпознаване и управление на недостига

Внимаването както за индивидуалното, така и за организационното въздействие на това чувство за „недостатъчност“ е важна стъпка към смекчаване на въздействието му, казва Голдсмит. „Когато имате активирана нагласа за недостиг, искате ли да защитите своето или всъщност искате да дадете на другите – знаейки, че от гледна точка на еволюционната психология и двете стратегии са жизнеспособни начини да останете на повърхността“, обяснява тя.

С други думи, ще защитите ли това, което искате за себе си, или ще се облегнете на силата на съвместната работа? „Когато имаме чувството, че нямаме достатъчно, е добър момент да работим с другите, за да можем да създадем този вид колектив и да бъдем по-силни чрез нашите съвместни усилия“, добавя Голдсмит.

Истър отбелязва, че хората са склонни да се опитват да решават проблеми чрез „добавяне на повече“ – повече ресурси, по-големи бюджети и т.н. Но това оставя важни решения извън уравнението. Проучване, публикувано в Nature тази година, установи, че в зависимост от възрастта, културата и задачата, хората може да са склонни да пренебрегват решения, които се основават на изваждане – опростяване или рационализиране, в полза на решения, базирани на добавяне.

Осъзнаването на това пристрастие е, казва Истър. „По-доброто решение, по-ефикасното решение, често е изваждането, но ние дори не мислим за това“, обяснява той. Доброто място да започнете на индивидуално ниво е „по-голямото защо“, добавя Истър. Когато се съсредоточите върху личните си приоритети, можете да добиете по-добра представа за това, от какво наистина се нуждаете – например достатъчно пари, за да се чувства комфортно семейството ви, и да осъзнаете какво означава това за вас, вместо постоянно да се стремите и да работите повече за някаква цел, която никога няма да бъде реализирана.

Стойността на нагласата за недостиг

Макар че нагласата за недостиг крие своите рискове, разпознаването и разбирането ѝ може да помогне за разкриването на тези по-добри решения и дори за осъзнаване някои от нейните предимства. Първо, когато използваме нагласата за недостиг, за да изследваме реалните си нужди, може да сме по-целенасочени относно това как изразходваме времето и други ресурси. По-малко вероятно да ги пилеем за неща, които не са важни и които в крайна сметка ще ни накарат да съжаляваме за действията си, категоричен е Истър.

Той посочва концепция, наречена „примка на недостига“. Слот машините са добър пример за цикъла от три части, който предлага възможности, непредсказуеми награди и бърза повторяемост. „Знаете, че в крайна сметка ще получите това ценно нещо, ако продължите с това поведение, но не знаете кога и не знаете колко добро ще бъде. Поради бързата повторяемост можете веднага да повторите този цикъл“, казва той. Това е добър начин да отделите време, пари и да се съсредоточите върху нещо, което няма значение за вас.

Голдсмит казва, че недостигът може също да вдъхнови креативност и находчивост. На хората, които се чувстват комфортно и са затрупани с ресурси, „в действителност не им се налага да мислят извън кутията и да се предизвикват да постигат най-доброто на база това, с което разполагат“, обяснява тя.  „Когато имате ограничени възможности, това води до различен начин на мислене, който всъщност може да доведе до тези по-иновативни, творчески резултати“, категорична е тя.

Въпреки че никой не обича да чувства, че ще пропусне нещо или че нещо не му стига, нагласата за недостиг може да бъде подкана, която допринася за по-добро приоритизиране и по-голяма креативност.

………………………

Гуен Морън, съавтор на The Complete Idiot's Guide to Business Plans, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ