Защо се чувстваме толкова добре, когато разберем за отменена среща?

Обзалагам се, че чувството ви е познато: четете имейли, насрочвате задачи в календара си и пишете съобщения, когато изведнъж се случва нещо – традиционната ви среща от 14:00 ч. внезапно е отменена. Нервната ви система е разтърсена от вълнение: Вие сте свободни!

Нищо в тази повтаряща се среща не е особено тежко или непременно стресиращо. И все пак, в този момент имате чувството, че от плещите ви се е смъкнало огромно бреме. Може би дори въздъхвате с облекчение.

Това внезапно усещане, че всичко в света е наред, се дължи на психологическа причина, обяснява пред Fast Company д-р Уилса Чарлз Малво, психиатър в Лос Анджелис.

Неутрализирана заплаха в мозъка

„Тялото ни реагира на освобождаването на стреса“, казва Чарлз Малво. Между работата, семействата, социалните задължения и други ангажименти, много от нас се чувстват претоварени. На работа, по-специално, може да имаме чувството, че не разполагаме с възможността да отговорим с „не“ на нещо. Така че, когато дадена среща бъде отменена, това премахва отговорността от изричането на думата „не“, което води до това чувство на облекчение, казва Чарлз Малво, като отбелязва, че биологично „получаваме чувство, което може да бъде описано само с думите: „Отново мога да дишам“,

Програмирани сме да предвиждаме заплахи, предимно чрез амигдалата – частта на мозъка ни, която усеща и реагира на страх. След като активира системата „бий се или бягай“, мозъкът ни освобождава кортизол, който често „се задържа след заплаха, за да ни помогне да спомним как да я разпознаем и да реагираме за в бъдеще“, обяснява Чарлз Малво.

Така че седмичните срещи, колкото и безобидни и банални да са, всъщност биха могли да активират „повишено чувство за заплаха“, свързано с тревоги относно това да отидеш навреме или да се появиш и да се представиш по определен начин на среща, добавя тя. „Когато това го няма, чувстваш облекчение.“

Но причината, поради която дадена среща може да задейства вътрешната система за заплаха у някого, зависи от индивида.

Покана за самоанализ

Освен радостта от внезапното наличие на допълнително свободно време, за да се справите с натрупаните задачи или да си тръгнете от работа по-рано, може да има допълнителни прозрения, които да получите за себе си, когато определени срещи бъдат отменени.

„Вероятно не всички срещи, които биват отменени, ни карат да изпитаме това електрическо чувство на новооткрита свобода“, казва Чарлз Малво. „Вероятно това важи за само някои от тях.“ Ако наистина обръщаме внимание на това, което добавя стрес към ежедневния ни работен живот и какво има обратен ефект, това би могло да доведе до полезна интроспекция.

 Може би определени срещи ни карат да чувстваме натиск да се представяме добре или може би на тази седмична среща включва колега, който ни провокира. Можем да използваме този вид личен анализ, за ​​да съберем информация и потенциално да се движим по-осъзнато през работния си ден.

Разбирането на това какви видове срещи ни тласкат към емоционално раздразнено състояние може да ни помогне да подходим към тях с по-добро отношение. Или, в правилната среда, може да сме в състояние да се обърнем към работодателите си с тези притеснения и прозрения – нещо, което би могло да промени културата на компанията във всички области.

Това е двупосочна улица: Работодателите трябва да бъдат възприемчиви към идеята, че срещите със задължително участие на всички, може да не са най-здравословният вариант за всички.

Дългогодишни оплаквания

Срещите като цяло остават спорен аспект от професионалния живот. Данните показват, че много от тях наистина губят време и изтощават работниците, което ги прави по-малко продуктивни. Тъй като работното място като цяло е бе трансформирано в постпандемичната ера, преосмислянето на срещите се превърна в по-наболяла тема на дискусия. Понякога една среща може да бъде просто имейл – и ако премахването ѝ от календарите на работниците може да намали нивата на стрес, защо да не го направим?

Изграждането на работна култура, която разбира разликата между необходими и ненужни срещи, е „въпрос, който трябва да бъде решен отгоре надолу“, смята Чарлз Малво. В крайна сметка, повечето работници в една организация нямат голямо поле на действие, за да контролират проблема.

Работодателите и висшето ръководство трябва „наистина да разгледат какво е необходимо за оптимално функциониране и производителност на вашата организация, вместо да се фокусират върху контрола – нещо, за кото много хора погрешно използват срещите“, казва тя.

Преосмисляне

Това може да е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, и факт е, че много от нас все още ще прекарват значително време в срещи, в които бихме предпочитали да не участваме. Справянето с произтичащия от това стрес е свързано с управлението на енергията, обяснява Чарлз Малво.

Управлението на енергията е доста индивидуализирано пътуване и включва „следене на нещата, които ни изтощават, спрямо тези, които ни зараждат“. „...и да уверяване, че сме резервирали време“ за последното, казва тя.

Ако постоянно чувствате огромно облекчение всеки път, когато дадена среща бъде отменена, може би си струва да се откъснете от света и да се уверите, че енергията ви се използва и другаде в живота ви – а не само да се изчерпва на работа.

„Да правим около час нещо, което мразим или в което не искаме да участваме, ще се усеща много по-различно от отделянето на един час за нещо, което ни ободрява“, казва Чарлз Малво, като добавя: „Ключът е да се уверим, че се фокусираме върху нещата, които ни карат да се чувстваме добре, и след това да планираме време за тях“.  Това изисква целенасоченост от страна на индивида. Осигуряването на време за почивки може да помогне за предотвратяване на прегарянето, независимо дали става въпрос само за пет минути тишина в колата или за разходка в близкия парк.

В крайна сметка това звучи като идеалният начин да прекарате времето, спечелено от отменената среща.

…………..

Стефани Калой за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев