Енергията и талантът не могат да бъдат описани в таблица

Ако вашата компания не използва Ключови показатели за ефективност (KPI), изречете молитва в знак на благодарност. KPI са пълна безмислица, но заблудените организации ги обожават, твърди Лиз Райън, основател и главен изпълнителен директор на  Human Workplace.

В стремежа си да правим бизнес и да работим колкото се може по-механично и като роботи, през последните 100 години раздробяваме всяка позиция на малки късчета, всяко от които може да бъде измерено и оценено според таблица, закачена на стената. Някои работодатели използват софтуер, който проследява всяко натискане на бутон от клавиатурата и дължината на всеки телефонен разговор, проведен от техните служители. Други организации следят колко минути прекарват членовете на персонала в тоалетната. Колкото по-базирана на страха е културата на една компания, толкова повече неща се измерват и преброяват.

Третираме хората като производствени машини, което е не просто неетично, но и глупаво. Хората са способни на много повече от машините, защото синтезират научените уроци и всеки ден дават идеи. Изпълняват много повече задължения от написаните в длъжностната им характеристика, особено когато са обединени и отдадени на една и съща мисия.

Единствената уловка е, че ако непрекъснато ги побутвате, смушквате, измервате и мъмрите, те спират да жънат победи. Спират да сътрудничат. Спира да им пука. Гъската просто спира да снася яйца. Всеки жив човек знае това, но по време на работа просто се преструваме, че не е вярно. В реалния живот знаем, че хората дават най-доброто от себе си, когато се вълнуват от онова, което правят. В офиса си запушваме ушите и казваме: „Ако нещо не може да бъде измерено, то не може да бъде управлявано.“.

Когато всички членове на екипа са отдадени на една голяма мисия, която ги вълнува, нищо не може да ги спре. Затова е глупаво да ги оковавате и товарите, измервайки всяко тяхно движение така, че цялата им концентрация да бcoe пропилявана за постигане на дневните и седмични цели. В такъв случай просто забравете за мисията!

Как нашата мания по оценяване на индивидуалното представяне помага на клиентите или света? KPI са плод единствено на страх. Те нямат никакво приложение в бизнеса, освен да смекчават страха на високопоставените мениджъри, които нямат достатъчно доверие на себе си, за да се доверят на персонала си. Когато третирате служителите като машини, чиято единствена стойност се състои в това, да приемат по 40 клиентски обаждания дневно и да отговарят на всички въпроси в рамките на 3 минути, никога няма да им пука за успеха на компанията ви. Как бихте могли да ги вините? Не очаквайте да получите нещо повече от неохотно подчинение на правилата и стандартите. Кой изобщо би се развълнувал от това, да прескача някакви летви – да постига цели, които като че ли му биват натъпквани в гърлото?

Какво се случва в повечето организации, когато постигнете тримесечните или годишните си цели? Те просто стават все по-големи и по-труднодостижими, а вие не получавате дори едно „Страхотна работа!“ за успеха си, камо ли повишение на заплатата. Тези компании са „счупени“ и е крайно време да кажем истината. Всички сме се опитвали наивно и глупаво да прилагаме абстрактни теории към работния процес, а KPI и култът към оценките като цяло са доказателство за тeзи излишни усилия.

Какво прави една организация успешна? Усилията на екипа й в името на нейната и неговата собствена мисии е очевадният отговор. Инерцията не е толкова трудна за изграждане. Нужно е просто да имате доверие на служителите си, което значи, че първо трябва да имате доверие на самите себе си. Трябва да говорите за страха и доверието на работното място, за да наберете необходимата инерция. Трябва да сте честни за нещата, които вървят добре, и онези, които не вървят. Трябва да назовете слона в стаята и да спрете да се преструвате, че можете да направите компанията успешна, надскачайки някакви си числа в таблици.

В крайна сметка как са се озовали тези числа в таблиците? С разговори. Доверието поставя числата в таблиците. Именно в това трябва да инвестирате лидерската си енергия – в изграждането на доверие на работно място и изкореняването на безсмислените летви, които спъват потока на енергията.

За жалост, много лидери нямат доверие на себе си, което ги подтиква да въвеждат слоеве от правила и мерила. Водим глупаво и сме изненадани, когато анкета подир анкета сочи, че служителите не дават пет пари за целите си. Та кой човек с поне 3 активни мозъчни клетки би? И виновни сме ние. Натякваме им, че ако им пука повече за работата им, биха пропилявали усилията си, защото ние се вълнуваме единствено от капацитета им на продуктивност.

Организациите, които печелят и на двата пазара – за таланти и за продукти и услуги, - са онези, които съзират връзката между страстта и представянето. Те изкореняват KPI и всички бюрократични системи и говорят за своята мисия, за препятствията по пътя и начините за постигане на целите. Обсъждат тези неща и се отнасят човешки с хората си всеки ден.

Да поемете по този път не е трудно. Всеки може да постави началото на верижна реакцията, а колкото повече хора поемат инициативата, толкова по-добре!

В корпоративните среди има прекалено много прахосани усилия, но добрата новина е, че всяка компания може сама да взема решения за развитието на работната си среда в новото хилядолетие. Всеки индивид може да избира каква част от себе си да влага в труда си; в каква степен да бъде човек или робот; къде да инвестира таланта, времето и страстта си.

Малко по малко обръщаме гръб на старата религия, която проповядва, че статистиките и оценките са ключът към успеха. Знаем, че той е свързан с човешката енергия – факт, толкова далечен от KPI и летвите. Можем да се концентрираме върху тази енергия така, както се вторачваме в числата – и трябва! Можем да говорим за доверието и инерцията на екипа. Тези неща не могат да бъдат описани в таблица, преди цялата бъркотия да е станала непоправима. Анкетите за ангажираност на персонала не могат да помогнат на организация, която събира информация за представянето на служителите си единствено чрез анкети.

Достатъчно смели ли сте, за да излезете от 19-ти век? Сега е идеалното време да вървите към бъдещето, стъпка по стъпка. И с всяка следваща пламъкът ви ще свети по-ярко!

Лиз Райън, основател и главен изпълнителен директор на Human Workplace, за LinkedIn.com